Решение № 12136 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2020 г.

Решение № 12136 от 30.09.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6250/2020 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КС0/. Образувано е по касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - гр. Пловдив, против решение № 315 от 5.02.2020 г. по адм. дело № 3084/2018 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-186/27.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-573/09.08.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1322/10.04.2018 г. по описа на ТП на НОИ - Пловдив, подадено от В. Димова при съблюдаване на дадените с решението указания по тълкуването и прилагането на закона, и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат довид за неправилност на като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствени правила и необоснованост-касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По съображения, изложени в жалбата касаторът моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата против оспорения административен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна по касационната жалба- В. Димова, от [населено място], [област], не е изразила становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите в касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното: С обжалваното решение на Административен съд- Пловдив е отменено решение № 2153-15-186/27.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН], Протокол № 2140-15-573/09.08.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Пловдив, с което на В. Димова е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление с вх. № 2113-15-1322/10.04.2018 г. по описа на ТП на НОИ – Пловдив, преписката е изпратена на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в съдебното решение. За да постанови това решение съдът е приел, че В. Димова, жалбоподател в първоинстанционното производство, отговаря на всички изисквания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезите на чл. 69б, ал. 2 от КСО, поради което неправилно й е отказано това право с разпореждането, което е потвърдено с оспореното пред съда решение на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив. Като е обсъдил събраните доказателства по делото, съдът е обосновал извода, че трудът на Димова през спорния период от 3.03.1976 г. до 17.08.1977 г. и от 1.09.1977 г. до 30.09.1994 г., положен на длъжностите "работник кухня", "калкулатор", "домакин и калкулатор", "р-л кухня и калкулатор" при осигурител СО "Редки метали" /"Тракия-РМ" ЕООД/ следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПТКП/-отм. Решението е правилно. Спорът по делото е свързан с категоризацията на труда през периодите 3.03.1976 г. до 17.08.1977 г. и от 1.09.1977 г. до 30.09.1994 г., положен от Димова на длъжностите "работник кухня", "калкулатор", "домакин и калкулатор", "р-л кухня и калкулатор" при осигурител СО "Редки метали" /"Тракия-РМ" ЕООД/. Изводите, както от фактическа, така и от правна страна, които са направени в обжалваното съдебно решение, са изградени въз основа на подробен, последователен и цялостен анализ на събраните по делото доказателства и доводите на страните. Същите са обосновани и правилни и се споделят от настоящия състав. По данни от трудовата книжка Димова е работила като работник кухня и помощник готвач към ДСО "Редки метали", Рудник "Момино" за времето от 27.05.1976 г. до 11.07.1997 г. и към МДП "Белозем", с. Белозем за времето от 1.10.1991 г. до 11.07.1997 г. Поради възникнал пожар в административната сграда на "Тракия-РМ" ЕООД час от архивната документация е унищожена. При извършената проверка е установено, че сградите-столът, в който е работила Димова, се е намирал на територията на рудник за добив и преработка на радиоактивни вещества. Събраните по делото гласни доказателства потвърждават този факт. От цитираните заповеди в трудовото досие на Димова е видно, че същата е получавала допълнително трудово възнаграждение от 10 % за работа при трудни условия. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза, изготвено извършена проверка на място на територията на бившето уранодобивно предприятие на територията на с. Момино село, сорбционните установки на рудника в с. Момино са били разположени на запад от административните и обслужващи сгради и са отстояли на разстояние не по-голямо от 100-150 метра. На същото разстояние са били и най-близо разположените сондажи. Посочено е в тази връзка, че процесите и дейностите в сорбционните установки на рудника /сорбционен комплекс/ се извършват над земната повърхност и протичането им е свързано с потенциална опасност от въздействия на йонизиращи лъчения и аерозолни изпарения, като последните са резултат от взаимодействието с концентрирана сярна киселина, използвана за разтворител на урановите съединения. Вещото лице е формирало извод, че с оглед особеностите на процеса на техническа ликвидация на дейностите по уранодобив от месец 08.1992 г. (начална дата съгласно графика в постановление № 163) до 31.12.1996 г. и рекултивация на замърсените добивни площи, може да се приеме, че са били налице вредни въздействия съизмерими с тези при активна добивна дейност. Така събраните доказателства не потвърждават мотивите на разпореждането и решението, с което е потвърдено, съответно направения извод от административния орган, че трудът на В. Димова през спорния период не покрива изискванията на т. 61а ПКТП (отм.);. Този извод правилно е приет от съда за необоснован и неправилен, тъй като противоречи на събраните от самия административен орган писмени доказателства, описани по-горе, както и от събраните и в хода на производството допълнителни доказателства. Местонахождението на работническата столова и кухнята, в която е полаган труда на Димова, се е намирала на територията на рудник за добив и преработка на радиоактивни вещества и в обсега на радиоактивни и йонизиращи лъчения. Доводът в касационната жалба, че съдът е нарушил правилото на чл. 104, ал. 10 КСО като е разпитвал свидетели за установяване на категорията на труда, е неоснователен. На първо място, гласните свидетелски показания са допустими за установяване на факти и обстоятелства, свързани с условията на труда, когато за това липсват писмени доказателства, не по вина на работника или служителя. На следващо място, в случая свидетелите не са допуснати за опровергаване съдържанието на писмени документи, а тъкмо обратното – за потвърждаване на такива, доколкото въпреки ясното им съдържание, писмените документи са приети от административния орган за недостатъчни. Предвид изложеното, обосновано първоинстанционният съд е приел, че през спорния период от 3.03.1976 г. до 17.08.1977 г. и от 1.09.1977 г. до 30.09.1994 г., трудът положен от Димова на длъжностите "работник кухня", "калкулатор", "домакин и калкулатор", "р-л кухня и калкулатор" при осигурител СО "Редки метали" /"Тракия-РМ" ЕООД/ следва да бъде зачетен от втора категория при условията на т. 61а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /ПТКП/-отм. Същественото за определянето на категорията на труда в случая са условията, при които е полаган и в тази връзка - вредността и тежестта на труда, които са установени несъмнено. Поради естеството на вредните условия на труда, които са били налице в конкретния случай – радиоактивни и други вредни лъчения, както и начина на разпространението на вредното им влияние, трудът на всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните заводи и обектите за подземно хидрометалургично извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, каквото несъмнено е било предприятието, в което е полагат трудът на В. Димова през спорния период, е определен от втора категория. По изложените съображения, изводите на първоинстанционния съд относно категоризирането на труда през посочения спорен период са обосновани и правилни. Съдът не е игнорирал допустими и относими доказателства, които са били събрани по делото, нито е допуснал изопачаване или превратно тълкуване на такива. Както вече се посочи, обсъждането на доказателствата е подробно, пълно и последователно, относимите правни норми са тълкувани и приложени правилно, фактическите и правните изводи се споделят от настоящия състав. Предвид възприетата от първоинстанционния съд категория на труда на В. Димова през спорния период по т. 61а ПКТП (отм.); , обоснован е извода на същия, че са налице условията за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски за производството пред настоящата инстанция не се възлагат, тъй като не са претендирани от ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение