Решение № 988 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2018 г.

Решение № 988 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2066/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на прокурор от Окръжна прокуратура-Стара Загора, наименуван "въззивна жалба", против решение № 343/14.12.2017 г. по адм. дело № 499/2017 г. на Административен съд-Стара Загора, с което е отхвърлен протест на същия орган против заповед № 94/12.01.2017 г. на кмета на община Раднево. Подателят на касационния протест поддържа, че решението е постановено в противоречие с материалния закон. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който протестираната заповед да бъде обявена за нищожна. Ответникът – кметът на община Раднево не изразява становище по касационния протест. Ответницата Д. Димитрова също не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура представя заключение за неоснователност на касационния протест. Като взе предвид изложеното в касационния протест и данните по делото настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационният протест е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустим. Разгледан по същество, касационният протест е неоснователен. Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния закон. Принципно следва да се посочи, че за да бъде нищожен, административният акт следва да е засегнат от особено тежък порок, който да е пречка актът да породи целеното от издателя действие. Съобразно посочения критерий, нищожни са актовете издадени от некомпетентен орган, тези постановени при липса на форма или при толкова съществено нарушаване на административнопроизводствените правила, довело практически до липса на волеизявление. Противоречието с материалния закон, може да обоснове нищожност, когато е налице пълна липса на предпоставките на приложимата правна норма, когато актът е издаден изцяло при липса на законово основание или когато акт с такова съдържание не може да бъде издаден въз основа на никакъв закон или от никой орган. В съответствие с изложеното и при правило тълкуване и прилагане на закона Административен съд – Стара Загора приема, че оспорената заповед на кмета на община- Раднево, с която на ответницата Димитрова е учредено право на пристрояване върху 1, 84 кв. м. за изграждане на външни стълби към самостоятелен обект в сграда, нейна собственост, представляващ жилище, апартамент с идентификатор № 61460.505.154. 1. 4 по кадастралната карта на гр. Раднево, със застроена площ 66. 03 кв. м., разположен в урегулиран поземлен имот (УПИ) I – 154 в кв. 154, частна общинска собственост по плана на гр. Раднево, е издадена от компетентен орган, в предвидената форма, в съответствие с административнопроизводствените правила и при спазване на материалния закон, поради което не е налице порок на административния акт, водещ до липса на волеизявление. Освен това оспорената заповед не е отправена до несъществуващ адресат, няма невъзможен предмет и е издадена на предвидено в закона правно основание (чл. 38, ал. 2 Закона за общинската собственост (ЗОС), поради което не е нищожна. Доводите в протеста, че процедурата по издаване на заповедта, както и материалният закон са съществено нарушени до степен на нищожност, тъй като административният акт е постановен в противоречие с изискванията на чл. 37, ал. 1 ЗОС - без предварително решение на общинския свет, са неоснователни. Административният съд правилно приема, че учредяването на право на пристрояване към жилищен обект, собственост на приобретателя, построен в имот частна общинска собственост, следва да се извърши по реда, предвиден в чл. 38, ал. 2 ЗОС. Цитираната разпоредба е изключение от общия принцип и предвижда, че право на пристрояване или надстрояване върху сграда в имот частна общинска собственост се учредява без търг и конкурс от кмета на общината в полза на собственика на сградата, реда предвиден в наредбата по чл. 8, ал. 2 от закона. В конкретната хипотеза изброените в текста чл. 38, ал. 2 ЗОС предпоставки са изпълнени. Спазен е и редът, предвиден в чл. 66, ал. 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Раднево, според който право на надстрояване и пристрояване, без обособяване на самостоятелен обект, с площ до 20% от разгърнатата застроена площ на съществуващия обект върху сгради, собственост на физически или юридически лица, построени върху имоти, частна общинска собственост, се учредява от кмета на общината на собственика на сградата или на отделни обекти в нея без търг и конкурс. Следователно в случая правилно първоинстанционният съд приема, че решение на общинския съвет не е необходимо и фактическият състав за учредяване право на пристрояване е изпълнен. Това мотивира и крайното заключение, че оспорената заповед на кмета на община Раднево е издадена при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и не е нищожна. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че не са налице посочените от подателя на касационния протест основания за отмяна на оспореното решение. Съдебният акт е поставен в съответствие с материалния закон и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,