Решение № 222 от 2.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 914/2016 г.

Решение № 222 от 2.12.2016 г. на ВКС по н. д. № 914/2016 г., I н. о., НК, докладчик председателят Николай Дърмонски Касационното производство е образувано по касационни жалби от подсъдимия В. Б. Л. от К. и от неговия защитник адв. Е. К. от САК с допълненията към тях срещу решение № 120 от 31.03.2016 г., постановено по ВНОХД № 878/2015 г. на Софийския апелативен съд с оплаквания за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК и искания за отмяната му и оневиняването му по предявеното му обвинение, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Подсъдимият лично и чрез защитника си поддържа депозираните жалби и моли да бъдат уважени по изложените в тях съображения. Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите по чл. 347 от НПК, като съобрази следното: С присъда № 12 от 07.05.2015 г. по НОХД № 246/2014 г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия В. Б. Л. от К. за виновен в това в периода от 23.10.2007 г. до 05.04.2008 г. в [населено място], област К., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага е укрил и спомогнал да бъдат отчуждени чужди движими вещи - два леки автомобила марка "С. ", модел "Г. В. " с рег. № . на стойност 35 000 лв и марка "Ф. ", модел "С. " с рег. № . на стойност 12 000 лв, на обща стойност 47 000 лв - големи размери, за които е знаел, че са придобити от другиго чрез престъпление и на основание чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му е наложено наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода и 4 000 лв глоба в полза на държавата, като е признат за невинен и оправдан по обвинението деянията да е извършил в К.. На основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК съдът е групирал така наложеното му наказание с наказанията, наложени му по НОХД № 1176/2012 г. на СпНС, и по НОХД № 641/2012 г., НОХД № 1451/2008 г. и НОХД № 351/2009 г., всички на Районен съд-Кюстендил, налагайки му общо наказание от 2 години и 11 месеца лишаване от свобода, търпимо при първоначален строг режим в затвор, от което на основание чл. 25, ал. 2 от НК е приспаднато изтърпяното наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, наложено му за съвкупността от посочените 4-ри НОХ дела на Районен съд-Кюстендил. В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски в размер на 333 лв. Постановено е леките автомобили "С. -Г. В. " и "Ф. -С. " след влизане на присъдата в сила да бъдат върнати на собствениците им. Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв. Л. Г. от АК-К. с оплаквания за непълнота на доказателствата, необоснованост и материалноправна незаконосъобразност, както и заради явната несправедливост на наложеното му наказание с алтернативни искания за отмяната й и връщане на делото или на прокурора, или на първоинстанционния съд за новото му разглеждане, за постановяване нова оправдателна присъда и накрая за намаляване на размера на наложеното му наказание. С решение № 120 от 31.03.2015 г. по ВНОХД № 878/2015 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подсъдимия Л. за невинен и в това да е спомогнал да бъдат отчуждени инкриминираните чужди движими вещи и го е оправдал по това му обвинение, като е потвърдил присъдата в останалата част. Касационните жалби на подсъдимия и на защитника му визират всички касационни основания с искания за отмяна на въззивното решение с искане за отмяната му и връщане на делото на апелативния съд за новото му разглеждане, алтернативно за намаляване на размера на наложеното му наказание. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира жалбите за подадени в законоустановения срок, от страни, имащи право на жалба и срещу подлежащ на основание чл. 346, т. 1 от НПК на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което за допустими, но разгледани по същество - за НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: Докато в личната си жалба и допълнението към нея подс. Л. се противопоставя на възприетите за достоверни показания на св. Г. и направените въз основа на тях изводи за неговата съпричастност към укриването на двата автомобила в имот на дядото на последния в [населено място], област К., защитникът му се позовава на това негово недоволство, заявявайки отново непълнота на доказателствата, довела до необосновани фактически изводи и на въззивния съд и до неправилно възприемане тезата за осъществено от него вещно укривателство, а оттам и до несправедливото му осъждане. Изначално следва да се посочи, че внесеното срещу подс. Л. обвинение по чл. 196а вр. чл. 195, ал. 1, т. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК е било за отнемане на процесните автомобили като оставени без надзор, в особено големи размери и като деянието му представлява особено тежък случай, но с изменение на обвинението от прокурора по реда на чл. 287, ал. 1 от НПК му е предявено ново обвинение по чл. 215, ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, следваща се от дадените от него в с. з. на 09.03.2015 г. обяснения и съобразно събраните към онзи момент в първоинстанционното съдебно следствие по делото гласни и писмени доказателства. В касационната си жалба същият не оспорва тези си обяснения и анализа им съвкупно с останалата доказателствена маса, коментирайки по свой начин отделни моменти от своето престъпно поведение. За разлика от него защитникът му отново се позовава на непълнота на доказателствата и необоснованост на фактическите изводи на съда, които не са касационни основания. Това и не отговаря на истината, защото още първостепенният съд в максимална степен е допуснал и се е опитал да събере всички поискани му от подсъдимия и защитата му относими към предмета на доказване доказателства, чието допълване не е поискано и не е служебно постановено от въззивния съд. В действителност, както от последно депозираните обяснения от подс. Л., свързано и с останалите доказателствени материали по делото, биха могли да се направят изводи за друга, много по-укорима престъпна деятелност на същия, но такава не е съзряна и оформена в надлежно обвинение от разследващите органи и прокурора и това не подлежи на обсъждане. Обстоятелствата около укриването на автомобилите в имота на дядото на св. В. Г., където впоследствие са били открити, единият с редица демонтирани агрегати и части, станало с помощта и на личното участие на подс. Л., са надлежно установени. Съдът с основание е утвърдил възприетите от първата инстанция факти, разчитайки събраните доказателства по тяхното действително съдържание, отстранявайки възникналите противоречия между свидетелските показания и обясненията на подсъдимия с допустимите доказателствени способи и след съответен техен анализ за обосноваване на достоверността на едни и отказа на доверие на други. Няма пренебрегнати или превратно оценени доказателства и те са в синхрон с категоричните обяснения на подсъдимия в посоченото съдебно заседание пред окръжния съд, на които и въззивният съд се е доверил. С това е изпълнил задълженията си по чл. 339, ал. 2 от НПК и не са налични съществени нарушения на процесуалните правила при анализа и оценката на доказателствената съвкупност, а оттам не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на обжалваното решение в потвърдителната му част и повторно разглеждане на делото от апелативния съд. Освен твърде уклончиво около авторството му, подс. Л. не спори по правилното приложение на материалния закон, който самият той е настоял да бъде приложен и което е могъл да постигне по споразумение чрез защитника си и прокурора, който в крайна сметка е възприел неговата теза. Т. е. понастоящем няма материалноправен проблем, който да е поставен за разрешаване от настоящата инстанция, като изводите на съда за участието му в укриването на автомобилите на въпросното място е категорично доказано и се признава и в жалбата на подсъдимия. Поради това ВКС приема, че не е налице и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК за корекция на въззивното решение. Досежно оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Л. наказание настоящият касационен състав приема същото за неоснователно. Съдът е потвърдил определеното от първата инстанция с приложението на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК малко под минимума на предвиденото в закона, като не е имал основание за по-голяма снизходителност. Вярно е, че извън изтърпяната част от друго наказание в съвкупността от престъпления, остатъкът е малък, но тук благосклонността на съда е изводима от отказа му да приложи при групирането разпоредбата на чл. 24 от НК при очертаната продължителна и с висока обществена опасност деятелност на подс. Л.. Няма как да се уважи искането на защитника му за намаляване на наложеното поотделно за настоящето деяние и за съвкупността общо наказание с 3 месеца, първо, защото не сочи на изискуемото се от чл. 348, ал. 5, т. 1 от НПК явно несъответствие на наказанието на обществената опасност на деянието и дееца, а от друга, на общото на съвкупната му престъпна деятелност, в един твърде продължителен период от време до окончателното му осъждане за отделните престъпления. ВКС намира, че няма основание за проява на по-голяма снизходителност и оплакването за наличие на касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила. Водим от гореизложените съображения, Върховният касационен съд - първо наказателно отделение на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК