Решение № 12712 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10035/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Каммартон България ЕООД, подадена чрез процесуален представител, срещу Решение 13752 от 22.04.2025 г., на Административен съд София - град по адм. дело 10616/2024 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение РД 01-275/11.10.2024 г., на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Програма Развитие на човешките ресурси (ПРЧР) 2021-2027, в частта му по т. 11, с която на основание чл. 38, т. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (Загл. изм. ДВ, бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) (ЗУСЕФСУ) на Каммартон България ЕООД е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по процедура BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда по програма Развитие на човешките ресурси 2021 2027. Касационният жалбоподател Каммартон България ЕООД, счита решението за неправилно, като релевира доводи за нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът неправилно е разгледал и изследвал законосъобразността на оспорения пред него административен акт съобразно правилата на ЗУСЕФСУ в редакцията му към ДВ, бр. 52 от 09.06.2020 г. Излага още, че съдът се позовава в мотивите си и на Постановление на Министерския съвет 162/2016 г. за определяне на детайлни правила за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове за периода 2014-2020 г.(ПМС 162/2026 г.), което е неприложимо в случая. На следващо място твърди, че съдът незаконосъобразно е извършил формалната проверка за законосъобразност на акта съобразно чл. 73, ал. 3 ЗУСЕФСУ, която разпоредба касае съвсем друга процедура а именно процедурата по определяне на финансова корекция и е неотносима в това производство. Твърди още съдът не е отговорил на най-съществения въпрос има ли право оценителната комисия да извършва служебни корекции на бюджета, на какво правно основание и установено ли е това правно основание в случая. Съдът не е обсъдил и кое конкретно правно основание от основанията посочени в чл. 20, ал. 7 от Постановление на Министерския съвет 23/2023 г.- за определяне на детайлни правила за предоставянето на безвъзмездна финансова помощ по програмите, финансирани от Европейските фондове при споделено управление за периода 2021-2027 г.(ПМС 23/2023 г.) за коригиране на бюджета на проекта е било налице в случая. Излага съображения, че неправилно съдът е приел, че назначените оценители имат изискуемата от закона компетентност. Според касатора първоинстанционният съд не е изложил собствени мотиви и не е обсъдил всички доводи и обстоятелствата, изложени в жалбата, а изцяло е възприел тезата на административния орган. Счита, че липсата на произнасяне от съда, в съответствие с чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, както и липсата на задължително съдържание на съдебния акт по чл. 172а, ал. 2 АПК е довело до неправилност на постановеното съдебно решение. Излага подробно фактите по делото, като поддържа доводите си за незаконосъобразност на оспорения административен акт, релевирани пред първоинстанционния съд. Прави искане решението да бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за ново разглеждане, алтернативно моли за отмяна на решението и отмяна на акта като незаконосъобразен. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ръководителят на Управляващия орган на Програма Развитие на човешките ресурси чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Излага възражения на релевираните от касатора доводи. Прави искане решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, като прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. От данните по делото се установява следната фактическа обстановка: Дружеството Каммартон България ЕООД е участник по процедура BG05SFPR002- 1.004 Адаптирана работна среда по програма Развитие на човешките ресурси 2021 2027. Във връзка с провеждане на процедурата са приети и влезли в сила Условия за кандидатстване по процедура BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда. Съгласно тези условия, оценката на подадените проекти се извършва в системата на ИСУН 2020 на два етапа: първият от които, успешно преминат от дружеството жалбоподател е свързан оценка на административното съответствие. Вторият етап е свързан с извършване на техническа и финансова оценка. Издадена е Заповед РД-03-31/15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, за създаване на оценителна комисия. Резултатите от работата на комисията са обективирани в одобрен оценителен доклад от 30.09.2024 г., като дружеството, от възможни 100 т., е получило 82 т. Причината за това са извършени редукции в бюджета, като мотивите за отстраняването на разходите от бюджета на проекта са посочени в оценителните листове, които са налични в ИСУН 2020 и са неразделна част от документацията по проведеното производство по оценка. На 11.10.2024 г. на основание чл. 38, т. 1 ЗУСЕФСУ и Заповед РД-03-31/15.09.2022 г. на министъра на труда и социалната политика, във връзка с одобрен оценителен доклад от 30.09.2024 г. по Процедура BG05SFPR002-1.004 Адаптирана работна среда, Програма Развитие на човешките ресурси 2021 2027 е постановено Решение РД 01-275 от ръководителя на Управляващия орган на Програма Развитие на човешките ресурси 2021-2027, като в т. 11 от същото е отказано предоставянето на безвъзмездна финансова помощ за проектното предложение на Камммартон България ЕООД. Като мотиви на акта е посочено следното: Проектното предложение се отхвърля, тъй като след извършени редукции в бюджета на проекта размерът на исканата безвъзмездна финансова помощ пада под минималния размер за процедурата, посочен в т. 9 от Условията за кандидатстване - 50 000 лв. Съгласно Методология за техническа и финансова оценка по процедура чрез подбор на проектни предложения BG05SFPR002- 1.004 Адаптирана работна среда, в случай че в резултат на отстраняване на разходи от бюджета, общата сума на проектното предложение се окаже по-ниска от минималния размер на БФП, проектното предложение ще бъде отхвърлено. Мотивите за отстраняването на разходите от бюджета на проекта са посочени в оценителните листове, които са налични в ИСУН 2020 и са неразделна част от документацията по проведеното производство по оценка. Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. Съдът е посочил изрично, че приложима към разглеждането на настоящия правен спор е редакцията на ЗУСЕФСУ към ДВ. бр. 52 от 09.06.2020 г., при посочване на новото му наименование, в сила от 01.07.2022 г. Изложил е съображения, че актът съдържа фактически и правни основания, съобразно разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ. Приел е, че експертите оценители са определени законосъобразно, както и че процедурата при оценяването на проекта е спазена, както и че са били налице всички материални предпоставки за издаването на оспорения пред него отказ. С тези мотиви съдът е приел акта за законосъобразен и е отхвърлил подадената жалба. Решението е неправилно. На първо място решението е постановено при неправилно приложение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че в конкретния случай приложима е редакцията на ЗУСЕФСУ към ДВ. бр. 52 от 09.06.2020 г. Видно от доказателствата по делото дружеството е кандидатствало за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Програма Развитие на човешките ресурси 2021-2027 г. Съгласно § 70 ПЗР ЗУСЕФСУ до приключването на програмите за програмен период 2014 2020 г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми. А според § 71 ПЗР ЗУСЕФСУ в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на финансите приемат или привеждат в съответствие с него нормативните актове по прилагането на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление. Приетите от Министерския съвет и министъра на финансите нормативни актове до влизането в сила на този закон запазват своето действие по отношение на програмния период 2014 2020 г. Нормативните актове по ал. 2 се прилагат до приемането на актовете по ал. 1 и за програмен период 2021 2027 г., доколкото не противоречат на този закон. В конкретния случай не намират приложение цитираните по-горе преходни и заключителни разпоредби, тъй като оспореният отказ за предоставяне на БФП е постановен по ПРЧР 2021-2027 г., за която програма се прилагат правилата на ЗУСЕФСУ, в редакцията им от ДВ бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г. Налице е и издаден подзаконов нормативен акт ПМС 23/2023 г., който урежда правилата за предоставяне на БФП от ЕФСУ за периода 2021-2027 г. Съдът е допуснал нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Извършвайки преценка относно законосъобразността на оспорения пред него акт, съобразно законова редакция, която не е била приложима в случая, съдът е допуснал и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото реално не е проверил законосъобразността на акта и не е изложил никакви мотиви отново законосъобразността на акта на основанията по чл.146 АПК съобразно приложимия закон (редакцията на ЗУСЕФСУ, ДВ. бр. 51 от 1.07.2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) - нарушени са и разпоредбите на чл. 172а във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК. На следващо място съдът не е установил всички релевантни за спора факти и обстоятелства, не е обсъдил всички доказателства и не е отговорил на съществените за спора правни въпроси. Съгласно разпоредбата на чл. 172а, ал. 2 АПК към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Цитираната разпоредба задължава съда да изложи към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал. Видно от мотивите на съдебното решение съдът не е обсъдил всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на съдебния спор. Съдът не е дал отговор на въпроса има ли право оценителната комисия да извършва служебни корекции на бюджета на проекта и на какво правно основание. Не е изложил съображения и кое е конкретното правно основание (от съдържащите се в нормата пет хипотези) по чл. 20, ал. 7 ПМС23/2023 г. за извършеното в случая коригиране на бюджета, послужило като основание за издаване на обжалвания пред него отказ, както и били ли са налице предпоставките за това. След като съдът не е разгледал всички фактически и правни основания за издаване на акта и не е проверил законосъобразността на акта съобразно приложимия закон, настоящият съдебен състав не може за първи път да излага доводи в тази насока, с оглед забраната на чл. 220 АПК. Процесуалните правила относно съдържанието на съдебния акт са съществени, а нарушаването им го опорочава - чл. 209, т. 3, пр. 2 АПК. Произнасянето по процесния административен акт при липса на фактически установявания и обосновани правни изводи на съда съобразно приложимия закон препятства възможността на настоящата инстанция да извърши проверка на правилността на първоинстанционното решение относно приложението на материалния закон. Преценката на доказателствата и излагането на изводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото съдът следва да изложи мотиви по всички фактически и правни основания за издаване на акта, да извърши преценка за законосъобразността на акта съобразно приложимия закон, да отговори на въпроса: има ли право оценителната комисия да извършва служебни корекции на бюджета на проекта и на какво правно основание; да изложи съображения кое е конкретното правно основание по чл. 20, ал. 7 ПМС 23/2023 г. за извършеното в случая коригиране на бюджета, послужило като основание за издаване на обжалвания пред него отказ и били ли са налице предпоставките за това; да обсъди становищата на страните и въз основа на приетите по делото писмени доказателства да извърши преценка за наличието/липсата на материалните предпоставки за издаване на оспорения пред първоинстанционния съд административен акт По исканията за присъждане за разноски за настоящата съдебна инстанция ще се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 АПК. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 3 АПК, Върховният административен съд,