Решение № 12271 от 30.11.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7021/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на С. Захаринова срещу Решение 2919/05.05.2021г., постановено по адм. дело 108/2021г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Решение Ц2153-21-130 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН] от 22.10.2020 г. на Ръководител ПО. Наведените в жалбата възражения относно наличието на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценка на съвкупния доказателствен материал, довели до неправилно приложение на нормата §6, ал.1 КСО, са относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК. Релевирани са оплаквания досежно липсата на анализ по отношение на контрибутивния характер на двете отпуснати пенсии, при които осигуреното лице участва чрез осигурителни вноски в натрупване средства по фондовете, поради което колкото по висок е осигурителния доход и осигурителния стаж, толкова по висок следва да е размерът на пенсията. Формулиран е петитум за отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени издадения индивидуален административен акт. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответникът - Директор на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град, чрез процесуален представител юрисконсулт Първанов, оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище, че след изпълнение на задълженията по чл.172а АПК решаващият състав обосновано е приел, че оспореният административен акт е законосъобразен и правилно е отхвърлил оспорването. Върховният административен съд - състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, касационната жалба е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, настоящият състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение Ц2153-21-130 от 10.12.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт София-град и потвърденото с него Разпореждане [ЕГН] от 22.10.2020 г. на Ръководител ПО, с което на С. Захаринова е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 26.04.2020 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1, 2 КСО във връзка с § 22ц, ал. 1, от ПЗР на КСО, в размер на 100% от 1527. 92 лв. и втора пенсия за инвалидност поради трудова злополука и професионална болест в размер на 50 % от 981. 48 лв. - 490. 74 лв., а считано от 01.07.2020 г. в размер на 50% от 1047. 24 лв. - 523. 62 лв. На основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО размерът на отпуснатите пенсии на Захаринова е ограничен до максималния размер от 1200 лв. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд намира, че между страните по делото липсва спор по фактите. Правният спор е детерминиран от това законосъобразно ли е ограничен размера на подлежащите на изплащане пенсии на основание § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО, считано от 26.04.2020 г. Съотнасяйки установената фактическа обстановка към релевантната правна уредба, първоинстанционният съд намира за неоснователни твърденията в жалбата за въведен дискриминационен подход с разпоредбата на чл. § 6, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на КСО, с която е определен таван на пенсиите. Развити са съображения, че с определение 1 от 2011 г. по к. д. 18 от 2010 г. Конституционният съд е отклонил искането за установяване на противоконституционност на § 6, ал. 1 от ПЗР на КСО и несъответствие с международни договори, по които България е страна, тъй като искането за установяване на противоконституционност на тавана на пенсиите вече е било предмет на разглеждане по конституционно дело 18 от 1997 г., като с Решение 21 от 1998 г. то е било отхвърлено. В последното е прието, че установяването на максимални и минимални пенсионни граници, както и тяхната взаимна обусловеност са продиктувани от действащата у нас система на пенсионното осигуряване. Тя се квалифицира във финансово отношение като "разходно-покривна". При тази система пенсионен таван е необходим - той служи да гарантира минималните пенсии и да спомага за растежа им. Обоснован е извод, че текстът на § 6 от ПЗР на КСО не противоречи и на разпоредбите Европейската конвенция за защита правата на човека. Изложени са мотиви, в които първоинстанционният съд се позовава на Решение от 25 октомври 2011 г. по делото "Вълканов и други срещу България", което е постановено по съединени жалби на граждани срещу Република България. В жалбите до Съда по правата на човека същите са твърдели, че законовият максимален размер на пенсиите е в нарушение на правата им по чл. 1 от Протокол 1 и че те, в нарушение на чл. 14 от Конвенцията във връзка с чл. 1 от Протокол 1, са жертви на дискриминация в две отношения: първо, спрямо тези пенсионери, чиито пенсии са под максималния размер, и второ, спрямо някои високопоставени служители, чиито пенсии са освободени от максимален размер. С цитираното решение Европейският съд по правата на човека приема, че максималният размер на пенсиите е мярка, която е предвидена от закона и преследва законна цел, поради това текстът на параграф 6 от ПЗР на КСО, относно максималния размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст не противоречи на цитираните текстове от Европейската конвенция за защита правата на човека. В тази връзка са приети за неоснователни доводите на жалбоподателката, че разпоредбата на параграф 6 от ПЗР на КСО е с дискриминационен характер. В контекста на изложеното, от първоинстанционния съд е посочено, че разпоредбата не противоречи и на международните актове - на Всеобщата декларация за правата на човека, както и на Международния пакт за икономически, социални и културни права. Първоинстанционният съд отхвърля жалбата като приема, че оспореното Решение Ц2153-21-130 от 10.12.2020 г. на Директора на ТП на НОИ София-град е издадено в съответствие и с целта на закона, която в случая е недопускане на изплащане на пенсия над нормативно установения максимален размер. Върховният административен съд шесто отделение споделя изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Процесното решение е постановено при наличие на положителните и при липса на отрицателни процесуални предпоставки за разглеждане на жалбата, по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд. В хода на първоинстанционното производство са проверени констатациите на административния орган, обусловили издаването на обжалвания акт, като са събрани и ценени относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства, обсъдени са релевантните факти и обстоятелства, правнозначимите доводи и възражения на страните. Законосъобразността на оспорения административен акт е изследвана съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168 АПК на всички основания по чл.146 АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 101, ал.3а КСО, при право на повече от една пенсия се получава по избор една от пенсиите в пълен размер и 50 на сто от останалите. В съответствие с нормата на §6, ал.1 от ПЗР на КСО максималният размер на получаваните една или повече пенсии без добавките към тях от 1 януари 2019 г. се определя в размер на 910 лв., а от 1 юли 2019 г., както и от 1 юли на всяка следваща календарна година в размер на 40 на сто от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година. По силата на чл. 9, ал.4 от Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2020г., максималният осигурителен доход за календарната 2020г. е в размер на 3000 лв., т.е. максималният месечен размер на получаваните една или повече пенсии за 2020г. е 1200 лв. (40% от 3000 лв.). Органите по пенсионното осигуряване не разполагат с право на преценка дали да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения съобразно § 6 от ПЗР на КСО размер или в действителен размер. Ограничението на размера на изплащаната пенсия в случая произтича непосредствено от закона. Оспореният акт на директора на ТП на НОИ София-град и потвърденото с него разпореждане са издадени при обвързана компетентност, което означава, че след като определения на жалбоподателката действителен размер на пенсията надвишава прага, установен в § 6 от ПЗР на КСО, органите по пенсионното осигуряване са длъжни да разпоредят изплащане на пенсията в ограничения максимален размер, което е единствено възможното законосъобразно решение. При спазване на съдопроизводственото правило на чл. 172а, ал. 2 АПК първоинстанционният съд е изложил мотиви, в които е посочил становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Извършил е самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, а изводите относно фактите от обективната действителност не са опорочени от допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение в ненормирани от закона насоки или в отклонение от правилата на формалната и правна логика. След като е установил правилно фактите по делото, съдът ги е подвел към приложимите правни норми. В касационната жалба не се сочат обстоятелства, водещи до промяна на изводите, формирани от първоинстанционния съд при осъществения съдебен контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт, обхващаща преценката досежно наличието на установените от компетентния орган релевантни юридически факти (изложени като мотиви в акта) и съотнасянето им към нормите на §6, ал.1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО, във връзка с чл. 101, ал.3 КСО, посочени като правно основание за неговото издаване. В същия смисъл е и константната практика на Върховния административен съд, както следва: Решение 2548 от 27.02.2018 г. на ВАС по адм. д. 14027/2016 г., VI о., Решение 17047 от 12.12.2019 г. на ВАС по адм. д. 5604/2019 г., VI о., Решение 13099 от 22.10.2020 г. на ВАС по адм. д. 8923/2019 г., VI о., др. Предвид изложеното, Върховният административен съд състав на шесто отделение намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал.4 АПК в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева (сто лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,