Решение № 15570 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2012 г.

Решение № 15570 от 7.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4946/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на "Ню Рисайкъл Дженерейшън" ЕАД срещу решение № ООп-83-01/21.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите за отнемане на разрешение № ООп-83-00/24.10.2011 г. Жалбоподателят поддържа, че оспореното решение е незаконосъобразно, необосновано и постановено в несъответствие с целта на закона. Моли същото да бъде отменено изцяло и претендира присъждане на направените по делото разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение. Ответникът - министърът на околната среда и водите, чрез процесуалните си представители, поддържа становище за неоснователност и недоказаност на жалбата. Прави искане да бъде постановено решение, с което да бъде потвърдено обжалваното решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, пето отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Видно от решение № ООп-83-00/24.10.2011 г. оспорващото дружество получава разрешение да извършва дейност като организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11, ал. 1, ал. 2, ал. 3, ал. 4, т. 2 и ал. 6 от Закона за управление на отпадъците (ЗУО), отменен ДВ, бр. 53/13.07.2012 г. и Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки (отм. ДВ, бр. 85 от 6.11.2012 г.), при спазване на задължителните условия, регламентирани в приложение № 1 - неразделна част от решението. С оспореното решение № ООп-83-01 от 21.02.2012 г. министърът на околната среда и водите на основание чл. 11, ал. 1, т. 5 от Закона за опазване на околната среда (ЗООС) и чл. 68, т. 5 във вр. с чл. 62б, ал. 1 и 3 от ЗУО отнема предоставено на дружеството - жалбоподател разрешение № ООп-83-00/24.10.2011 г., за неизпълнение на чл. 62б, ал. 1 и 3 от ЗУО, тъй като представените окончателни договори с общини не съответстват на броя и обхванатото население, както и не съответстват на предварителните договори, представени към заявлението по чл. 62, ал. 2 от ЗУО (отм.) на организацията. За издаване на разрешение по чл. 62 от ЗУО (отм.) за изпълнение на задълженията по чл. 11 от Наредбата за опаковките и отпадъците от опаковки организацията по оползотворяване подава заявление, към което съгласно чл. 62б, ал. 1 от ЗУО (отм.) представя сключени предварителни писмени договори с не по-малко от 10 общини с общо население не по-малко от 200 000 жители. Не се спори по делото, че в изпълнение на посочената разпоредба "Ню Рисайкъл Дженерейшън" ЕАД представя сключени предварителни писмени договори с 11 общини, с общо население 383 945 жители по официални данни от Националния статистически институт, а именно Камено, Сунгурларе, Несебър, Болярово, Карнобат, Стралджа, Котел, Малко Търново, Силистра, Симеоновград и Бургас. С писмо изх. № УО-1049/30.01.2012 г. ответникът уведомява жалбоподателя, че на основание чл. 9, ал. 2 и ал. 3, чл. 26, ал. 1 и чл. 30, ал. 2 от АПК следва в 3-дневен срок да представи в МОСВ заверени копия на сключените окончателни договори с общини по чл. 62б, ал. 3 от ЗУО в съответствие с изискванията на ал. 1. Жалбоподателят с писмо с вх. № УО-1049/06.02.2012 г. представя в МОСВ окончателни договори със седем общини - Пирдоп, Мирково, Земен, Ковачевци, Трън, Радомир и Перник, с общо население от 137 418 жители. С писма с вх. № УО-1049/07.02.2012 г., вх. № УО-1049/09.02.2012 г. и вх. № УО-1049/10.02.2012 г. дружеството представя съответно договор с община Антон с население 1599 жители, с община Златица с население 5837 жители и с община Челопеч с население 1473 жители. Не се спори, че по официални данни от Националния статистически институт общото население в изброените десет общини е 147 327 жители. При тези данни настоящият съдебен състав достигна до следните правни изводи: Съгласно чл. 62, ал. 1 от ЗУО (отм.) разрешение на организация по оползотворяване за изпълнение на задълженията по чл. 11 и наредбите по чл. 24, ал. 2 се издава от министъра на околната среда и водите. Съгласно чл. 68, т. 5 от ЗУО компетентният орган отнема издаденото разрешение, когато е налице неизпълнение на чл. 62б. Оспореното решение е издадено от компетентен орган - министъра на околната среда и водите, поради което е валиден акт. Оспореното решение е в предписаната от закона писмена форма, съдържа всички необходими реквизити по чл. 59 от АПК, мотивиран е с посочване на фактическите и правни основания за издаването му - неизпълнение на разпоредбите на чл. 62б, ал. 1, ал. 3 и чл. 62в от ЗУО. При постановяване на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения за административнопроизводствените правила. Административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая и е събрал служебно всички относими към предмета на спора писмени доказателства. Жалбоподателят е уведомен за започване на административното производство, като е определен срок за представяне на сключените окончателни договори с общини съобразно изискванията на чл. 62б и чл. 62в от ЗУО. Оспореният акт е издаден в съответствие с материалноправните разпоредби на закона. Съгласно чл. 62в от ЗУО (отм.) в тримесечен срок от получаване на разрешението по чл. 62, ал. 1, организацията по оползотворяване на отпадъци от опаковки трябва да представи на компетентния орган - министъра на околната среда и водите сключените окончателни договори съгласно представените предварителни договори по чл. 62, ал. 4, т. 5 и чл. 62б, ал. 1. Ал. 3 на последната разпоредба предвижда, че окончателните договори трябва да съответстват на предварителните договори. Основанията за отнемане на издаденото разрешение са изчерпателно изброени в чл. 68, т. 1-5 от ЗУО (отм.). Като правно основание в оспореното решение е посочена разпоредбата на т. 5, съгласно която компетентният орган отнема разрешението, когато е налице неизпълнение на чл. 62б от ЗУО. Правилно административният орган приема, че за жалбоподателя "Ню Рисайкъл Дженерейшън" ЕАД, като титуляр на Разрешение № ООп-83-00/24.10.2011 г. да извършва дейност като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки, е налице задължението в тримесечен срок от издаване на разрешението да представи сключените окончателни договори с общини, които следва да съответстват на предварителните такива, приложени към заявлението по чл. 62, ал. 2 от ЗУО в съответствие с изискването на чл. 62б, ал. 3 от същия закон. На жалбоподателя е предоставена възможност (писмо с изх. № УО-1049/30.01.2012 г. и писмо с изх. № УО-1049/09.02.2012 г.) да представи исканите окончателни договори в изпълнение на посочената разпоредба. Нормата на чл. 68, т. 5 от ЗУО, уреждаща компетентността на административния орган да отнеме издаденото разрешение при неизпълнение на задължението по чл. 62б от закона, е императивна. При наличие на предпоставките за това ответникът е длъжен да постанови решение, с което да отнеме издаденото разрешение. В случая изискванията на закона за постановяване на оспореното решение са изпълнени. Няма спор, че в тримесечния срок по чл. 62в от ЗУО от получаване на разрешението по чл. 62, ал. 1 жалбоподателят като организация по оползотворяване на отпадъци от опаковки не представя на компетентния орган сключените окончателни договори съгласно представените предварителни договори по чл. 62б, ал. 1. Първоначално са представени седем, а с допълнителни писма и още три договора с общини, различни от тези, с които са сключени предварителните договори. След анализ на нормата на чл. 62б, ал. 3 от ЗУО се налага извода, че изискването за съответствие на окончателните договори с предварителните такива, представени към заявлението по чл. 62, ал. 2 от ЗУО, включва изискване за идентичност и по отношение на общините, съконтрахенти на организацията по оползотворяване, а не касае само изискванията за брой общини и обхват на населението, както се твърди в оспорването. Именно с представените предварителни договори, сключени с 13 общини с общо население 383 945 жители, придружени със заверен от кмета на съответната община план за разполагане на съдовете за разделно събиране на отпадъците и количествено-стойностна сметка (чл. 62б, ал. 2 от ЗУО), е съобразена програмата по чл. 29, ал. 1, т. 4 от ЗУО, като въз основа на същите ответникът извършва проверката за съответствие на заявлението на жалбоподателя с изискванията за закона. Ето защо, с представянето на окончателни договори с 10 общини, но различни от тези, с които са сключени предварителните договори, дружеството - жалбоподател не изпълнява изискването на чл. 62б, ал. 3 от ЗУО. Посочените в жалбата промени в собствеността на акциите на дружеството, както и забавянето или отказът на кметовете на общини, сключили предварителните договори да подпишат окончателните договори, не може да се приеме като основателна причина за неизпълнение на разпоредбата на чл. 62б, ал. 3 от ЗУО и отпадане на задължението на ответника да издаде решение със съдържание, съответстващо на оспореното. Отделно от това жалбоподателят не представя доказателства в подкрепа на твърдението си, че кметовете на посочените общини отказват сключването на окончателни договори с организацията по оползотворяване. Дори и да се приеме, че е допустимо окончателните договори да се сключат с различни общини от тези, страни по предварителните такива, то дружеството - жалбоподател представя в МОСВ сключени окончателни договори с общини с общо население 146 327 жители, т. е с малко население от предвиденото в чл. 62б, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗУО. Дори след представения договор за сътрудничество с община Лом (с общо население по данни от НСИ 28 139 жители) с дата 22.02.2012 г., сключен след датата на постановяване на оспореното решение, дружеството - жалбоподател не покрива изискванията на закона за съответствие между сключените предварителни и окончателни писмени договори с общини с общо население не по-малко от 200 000 жители, с което не изпълнява и второто изискване на разпоредбата относно обхвата на населението. Не се споделя от настоящия състав изложеният в жалбата довод, че срокът по чл. 62в от ЗУО (отм.) няма преклузивен характер, а е организационен и гарантира експедитивност на новосъздадените организации. С изтичането му се погасява правото на организацията по оползотворяване да представи окончателните договори по чл. 62б, ал. 3 от ЗУО и възниква задължението за ответника да отнеме издаденото разрешение по чл. 62, ал. 1. Изпълнението на изискването за представяне в тримесечен срок на сключените окончателни договори в съответствие с предварителните с 10 общини с население 200 000 души е предпоставка за изпълнението на задължението на организацията за изграждане на системите за разделно събиране чрез съдове по т. 8 и т. 10 в срока по т. 12 (шест месеца от датата на издаване на разрешението) от приложение № 1 към издаденото разрешение на дружеството - жалбоподател за извършване на дейност като организация по оползотворяване, но това не означава, че окончателните договори е допустимо да се сключат в рамките на по - дългия срок. Предвиденият от законодателя в чл. 62в от ЗУО тримесечен срок е преклузивен и е съобразен със спецификата на дейността на организацията по оползотворяване и реализирането на целите, за които е издадено разрешението. Неоснователно е изложеното от жалбоподателя възражение за необоснованост на оспореното решение. Следва да се отбележи, че административният акт не може да бъде необоснован, тъй като необосноваността е порок само на съдебен акт. Като отнема издаденото разрешение поради неизпълнение на изискванията на чл. 62б, ал. 1 и ал. 3 и чл. 62в от ЗУО, ответникът постановява акта си в съответствие със закона и неговата цел. По изложените съображения съдът намира, че оспореното решение № ООп-83-01/21.02.2012 г. на министъра на околната среда и водите, с което се отнема издаденото на жалбоподателя разрешение на основание чл. 62, ал. 1 от ЗУО, е законосъобразно, а жалбата срещу него е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 150 лв., съставляващи възнаграждение за един юрисконсулт на основание чл. 143, ал. 4 от АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, пето отделение,