Решение № 10470 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2015 г.

Решение № 10470 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14717/2015 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Т. Т. от село Г., община П., срещу решение № 2149 от 5.11.2015 г., постановено по адм. дело № 1184/2015 г. от Административен съд - П.. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Иска се за отмяна на обжалваното решение. Ответникът - Общинска служба "Земеделие"-П., в представен отговор, излага доводи за неоснователност на касационната жалба и прави искане обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата с доводи, че не са налице нарушения на материалноправните разпоредби и съдопроизводствените правила, както и че съдът е формирал обосновани правни изводи. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, четвърто отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - за неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Н. Т. против писмо с изх. № 00-37/24.04.2015 г. на началника на ОСЗ-П., обективиращо отказ за обединяване на три наследствени имота с № № 007100, 007101 и 007099 в землището на с. Г.. Съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в съответната писмена форма при спазване на процесуалните правила и при правилно прилагане на материалния закон. За да отхвърли жалбата на Т. съдът е посочил, че към момента на подаване на заявлението са налице материално правните предпоставки за съединяване само по отношение на имоти с № 007100 и № 007101 като обособени самостоятелни обекта. Посочено е, че липсват доказателства за инициирани правни способи от страна на Танев за обособяването на реална част от имот № 007099, който да бъде отразен в картата на възстановената собственост. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от приложените доказателства. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. В съответствие с чл. 1, ал. 1 от Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост с нея се определят условията и редът за поддържане на картата на възстановената собственост (КВС) за земеделските и горските територии и регистрите към нея, а с ал. 2 е определен обхвата на картата на възстановената собственост - " ...обединява данните от плана за земеразделяне, картата на съществуващите стари реални граници, картата на възстановимите стари реални граници на земеделските земи, създадени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), и картата на възстановената собственост върху гори и земи от горския фонд, създадена по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд (ЗВСГЗГФ)". Съгласно чл. 14, ал. 2 от Наредба № 49 поддържането на КВС по ал. 1 се извършва за целите или в резултат от провеждането на процедури, предвидени в ЗСПЗЗ, ЗВСГЗГФ, Закона за опазване на земеделските земи (ЗОЗЗ), Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) или в друг нормативен акт, като в т. 7 е посочено като основание - "делба и обединяване на имоти", на което в случая се е позовал жалбоподателя при започване на административното производство по молба с вх. № 00-371/14.04.2015 г. до ОСЗ - П.. Самото производство за промяна при наличие на предвидените в наредбата основания се провежда по реда на чл. 18 и сл. от Наредба № 49. Обективно в случая административният съд е установил, че по отношение на частта от имот № 007099 на жалбоподателя не е налице основанието за обединяване на имота с другите два, поради което отказът на административния орган е законосъобразен. От фактическа страна е установено, че 1,407 дка от имот № 007099 е възстановен на наследниците на Т. П. К. по силата на решение 2-С/19.12.2014 г. на ОСЗ-П.. С. Р. IV "Изисквания при разделяне и обединяване на имоти" от Наредба № 49/2004 г. и по конкретно чл. 26, ал. 1 при разпореждане, делба или прехвърляне на реална част от поземлен имот не се допуска обособяване на части с размери, по-малки от размерите, определени в чл. 72 от Закона за наследството, съответно в § 3, ал. 1 ЗВСГЗГФ. Имот № 007099 е с начин на трайно ползване "нива", за който не се допуска разделяне по Закона за наследството на части по-малки от 3 декара, т. е. имотът не е обособен като самостоятелен обект, респективно реалният дял от този имот не отговаря на изискването за площ съобразно приложимата нормативна уредба - чл. 26, ал. 1 от Наредба № 49/2004 г. При проверката по чл. 218 АПК не се установи нарушение на материалния закон. Първоинстанционният съд се е произнесъл въз основа на събраните по делото доказателства и е направил правилни правни изводи за липса на основание за извършване на промени в КВС. С оглед на изложеното обжалваното решение не страда от пороците твърдяни с касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение