Решение № 5433 от 7.6.2022 г. на ВАС, VI о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт, гр. Варна, срещу решение 1278 от 13.10.2021 г., постановено по адм. д. 2840 по описа за 2020 г. на Административен съд - Варна, с което е отменено решение Ц2153-03-81/30.11.2020 г. на директора на ТП на НОИ-Варна и преписката му е върната за ново произнасяне при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Изложените в касационната жалба доводи, свеждащи се до неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с § 1, т. 12 от ДР на КСО и на чл. 40, ал. 1 от НПОС, са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответницата Г. Великова от [населено място], общ. Вълчи дол, обл. Варна, е оспорила касационната жалба в писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. При извършената проверка се установи, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество на посочените в нея основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил решение Ц2153-03-81 от 30.11.2020 г. на Директора на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Варна, потвърждаващо разпореждане [номер] от 11.09.2020 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което на Г. Великова е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви за неизпълнение на условията по чл. 68, ал. 1-2 от КСО за общ осигурителен стаж с продължителност 35 години и 8 месеца и по чл. 68, ал. 3 от КСО за действителен осигурителен стаж най-малко 15 години. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК съдът е върнал преписката на административния орган по чл. 117, ал. 3 от КСО за ново разглеждане на жалбата при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването на чл. 68, ал. 3 от КСО . При извършената преценка на събраните по делото доказателства, вкл. две заключения на съдебно-счетоводна експертиза, Варненският административен съд е приел за изпълнени условията за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО - навършена възраст 66 години и 6 месеца и най-малко 15 години действителен осигурителен стаж. Изложените в касационната жалба съображения в голямата си част възпроизвеждат съдържанието на оспорения административен акт и установената по делото фактическа обстановка, която не е спорна. Пенсионният орган е зачел осигурителен стаж с обща продължителност 13 години и четири дни. За периода 26.09.1977 г. - 26.07.1988 г., през който лицето е работило в РПЧС "Съби Дичев" (сега "Кипарис" ЕООД), осигурителен стаж е зачетен само за периодите, за които са налични данни за осигурителния доход съгласно 3 бр. удостоверения обр. УП-15 с изх. Ц5509-25-545, Ц5509-25-544 и Ц5509-25-543, издадени на 29.06.2020 г. от отдел "Обединен осигурителен архив" при ТП Тьрговище: 09.1977 г. - м. 12.1977 г., 01.01.1978 г. - 31.12.1978 г., 01.01.1979 г. - 30.11.1979 г., 02.1980 г. - м. 12. 1980 г., 01.09.1984 г. - 30.09.1984 г., 01.12.1984 г. - 31.12.1984 г., 01.01.1985 г. - 31.12.1985 г., 01.01.1986 г. - 31.12.1986 г. и 01.01.1987 г. - 31.12.1987 г. Зачетени за осигурителен стаж са и периодите 01.12.1979 г. - 01.02.1980 г., 21.02.1980 г.- 31.03.1980 г., 01.05.1980 г. - 31.05.1980 г. и 21.12.1980 г. - 26.01.1981 г., през които лицето е ползвало отпуск поради майчинство. Правилно първоинстанционният административен съд е приел, че на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО за осигурителен стаж следва да бъдат зачетени не само гореизброените периоди, а целият период от 26.09.1977 г. до 26.07.1988 г., през който лицето е било в трудови правоотношения с РПЧС "Съби Дичев". Придобитият трудов стаж е удостоверен при спазване на изискванията на чл. 6, ал. 1 Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж, приета с ПМС 72 от 30.12.1986 г. (ДВ, бр. 11 от 1987 г.). Продължителността на трудовия стаж, придобит от работника в предприятието, е записана с цифри и думи и е подписана от счетоводителя и ръководителя на предприятието, като е положен печатът на предприятието. Редовно оформената трудова книжка има равностойна доказателствена стойност на останалите способи за установяване на трудов/осигурителен стаж, предвидени с чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). Издадените удостоверения от отдел "Обединен осигурителен архив" при ТП на НОИ Търговище не оборват официалната удостоверителна сила на трудовата книжка, придадена й с чл. 347 от Кодекса на труда, доколкото липсват данни, че вписванията са извършени в нарушение на чл. 8, ал. 3 от цитираната наредба и не се основават на оригинални документи относно трудовата дейност на работника. Продължителността на общия осигурителен стаж, придобит от лицето, следва да бъде определена съобразно допълнителното заключение на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. След като е взело предвид всички налични документи, вещото лице Александрова в проведеното на 13.09.2021 г. съдебно заседание е дало заключение, че придобитият осигурителен стаж е с обща продължителност 18 години, 5 месеца и 10 дни. Предвид гореизложеното се преценяват като неоснователни доводите в касационната жалба за неправилно прилагане на чл. 68, ал. 3 от КСО във вр. с чл. 40, ал. 1 от НПОС. Неоснователни са и доводите за неправилно прилагане на § 1, т. 12 от ДР на КСО по отношение на придобития осигурителен стаж при ползвания отпуск поради майчинство. Съгласно утвърдилата се съдебна практика времето на ползваните отпуски по майчинство се приравняват на действителен осигурителен стаж (Решение 1740 от 23.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 8649/2021 г., VI о., Решение 1624 от 21.02.2022 г. на ВАС по адм. д. 11773/2021 г., VI о., Решение 5017 от 20.04.2021 г. на ВАС по адм. д. 1680/2021 г., VI о., Решение 3450 от 16.03.2021 г. на ВАС по адм. д. 13464/2020 г., VI о., Решение 2477 от 17.02.2020 г. на ВАС по адм. д. 5956/2019 г., VI о., Решение 14996 от 5.12.2018 г. на ВАС по адм. д. 2058/2018 г., VI о., Решение 47 от 5.01.2021 г. на ВАС по адм. д. 6669/2020 г., VI о. с цитирана в него практика и др.). Придобитият от майките трудов (осигурителен стаж) съгласно чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите е приравнен на трудовия (осигурителен стаж) при фактическото полагане на труд в предприятието. Тълкуването отчита многообразието на житейските хипотези, включващи различни и специфични форми на трудова дейност през периода на ползваните отпуски, както и специалният правен статут на жените майки съгласно Указа за насърчаване на раждаемостта (обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.1968 г.). Предвид изложените съображения не се установяват касационни основания за отмяна и обжалваното съдебно решение, с което оспореният акт е отменен и преписката е върната на административния орган за ново решаване на въпроса по същество, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,