Решение № 5135 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2012 г.
ВАСIV отделение11.04.2013 г.докладчик Красимир Кънчев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 128 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 130/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол. ОСЪЖДА "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД със седалище гр. София, район "Лозенец", ул. "Горски пътник" № 1, ап. 12, ЕИК 128500208, да заплати на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5135 от 11.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14613/2012 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД със седалище гр. София, против решение № 128 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 130/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол, с което е отхвърлена жалбата му срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/736/2.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., в частта му, с която е наложена санкция в размер на 10878.72 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по същество, с което касационният съд да се произнесе по основателността на първоначалната жалба на касатора. Ответникът - заместник-изпълнителният директор на ДФ "Земеделие", чрез пълномощник юрк. Стефан Гачев, с писмено становище, оспорва касационната жалба и излага доводи за правилност на обжалваното решение. Моли същото да бъде оставено в сила. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С решение № 128 от 10.10.2012 г., постановено по адм. дело № 130/2012 г. по описа на Административен съд Ямбол е отхвърлена жалбата на "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД срещу Уведомително писмо изх. № 01-2600/736/2.02.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) - Разплащателна агенция за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания за кампания 2009 г., в частта му, с която е наложена санкция в размер на 10878.72 лв. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че издаденият акт се обжалва само в частта, в която е наложена санкция за бъдещ период в размер общо на 10878.72 лв. - съответно по схемата за единно плащане на площ /СЕПП/ в размер на 7424.87 лв. и по схемите за национални доплащания на площ /НДП/ в размер на 3453.85 лв. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - заместник-изпълнителния директор на ДФЗ по делегация от изпълнителния директор на фонда, при спазване на изискванията за форма и административнопроизводствените правила. Освен това е приел, че оспорения акт е и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2009 г., с което е заявил за подпомагане по СЕПП и НДП блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 46,65 ха. При извършени административни проверки от страна на ДФ "Земеделие" било установено площи, заявени от повече от един земеделски производител в размер общо на 40,4 ха за БЗС № 30898-156-1 и БЗС № 30898-156-17. Това двойно деклариране /застъпване/ не е било отстранено. Освен това била извършена и проверка на място на парцелите заявени за подпомагане от "Сортоизпитване Зимница" ЕООД. При нея било констатирано, че три от заявените за подпомагане парцели не са обработени, а част от четвърти парцел бил угар и през него преминавал път. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че двойно декларираните площи и необработваните площи са недопустими за подпомагане. Техният размер бил 45,75 ха от цялата заявена за подпомагане площ, които възлизало на 98,07 %. Тези констатации се потвърждавали изцяло от приетата по делото съдебно-техническата експертиза. Наложените санкции с уведомителното писмо по двете схеми било в съответствие с чл. 51, § 2 от Регламент № 796/2004 г. на Комисията, тъй като процентното съотношение на наддекларираните площи спрямо допустимите за подпомагане било над 50 % и в този случай съобразно посочената разпоредба земеделският производител следвало да бъде изключен от получаване на помощ за сума, представляваща разликата между сумите за декларираната и определена по реда на чл. 50, параграфи от 3 до 5 от регламента площ, която сума се удържала от плащанията на помощи по някоя от схемите за помощи, за които земеделският производител има право в течение на следващите три календарни години. Обжалваното решение е правилно. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелствата по чл. 43, ал. 3, т. 4, т. 5 от ЗПЗП и чл. 47, ал. 2, т. 4 и т. 6 от ЗПЗП. Съгласно чл. 43, ал. 3, т. 5 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площи не е отстранено. В същия смисъл е и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП съгласно който разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по НДП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления. По заявлението на касатора са установени тези предпоставки за 40,4 ха от БЗС № 30898-156-1 и БЗС № 30898-156-17. Двойното заявяване е категорично установено както от доказателствата, събрани в административното производство, така и от приетата по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. С писмо изх. № 01-282/2926 от 23.09.2009 г. касаторът е бил уведомен за констатираното застъпване и е поканен в 10-дневен срок да се яви ОРА - Ямбол, като му е указано да представи доказателства, установяващи правото му на ползване на процесните парцели. Видно от Уведомителното писмо за площи заявени от повече от един кандидат, явил се е управителя на "Сортоизпитване Зимница" ЕООД, който е потвърдил ползването на посочените парцели, като не е представил доказателства за наличие на основание на ползването им. Такива доказателства не са били представени и в съдебното производство по провелите се до този момент две първоинстанционни и едно касационно производство. Затова правилно на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 и чл. 47, ал. 2, т. 6 от ЗПЗП му е отказано финансово подпомагане по СЕПП и НДП за тези площи. Представените едва при второто касационно производство по настоящото дело договор за наем и договор за замяна не могат да бъдат съобразени предвид забраната по чл. 220 от АПК за нови фактически установявания от касационната инстанция и невъзможността за тяхната проверка по реда и със способите на касационното производство. Също така в съответствие с чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. На основание чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП разплащателната агенция намалява размера или отказва плащане по схеми за НДП, когато кандидатът е заявил повече площи от установените при проверката. Наличието на тези основания за отказване финансово подпомагане на касатора също е категорично установено за площ от 6,134 ха въз основа на извършена проверка на място, резултатите от която са обективирани в приложения по делото контролен лист. За резултатите от проверката жалбоподателят е уведомен с писмо изх. № 01-281/604 от 6.07.2009 г. и същият не е възразил по нея. Изводите от проверката на място се подкрепят и от заключението по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза. За тази площ на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 и чл. 47, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП също правилно е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя по СЕПП и НДП. Следва да се посочи, че част от заявената за подпомагане площ е била недопустима и на двете коментирани основания - двойно заявяване и нестопанисване. Затова общият размер на недопустимата за подпомагане площ не е аритметичен сбор на двете числа, а общо е 45.75 ха. Наложената финансова санкция с процесното уведомителното писмо по двете схеми е в съответствие с чл. 51, § 1, т. 3 от Регламент (ЕО) № 796/2004 НА Комисията от 21.04.2004 г. В случая наддекларираната площ превишава площта, която би била допустима за подпомагане с над 50 %. В този случай съобразно посочената разпоредба земеделският производител следва да бъде изключен от получаване на помощ за сума, представляваща разликата между сумите на декларираната за подпомагане площ /46.65 ха/ и тази, която би била допустима за подпомагане /0,9 ха/. Размерът на наложената санкция съгласно приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническата експертиза е правилно определен. Затова уведомителното писмо е постановено в съответствие с материалните разпоредби. По тези съображения обжалваното пред ВАС съдебно решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК е основателно предявеното от ответника - зам.-изпълнителния директор на ДФЗ - РА искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, поради което жалбоподателят "Сортоизпитване - Зимница" ЕООД - гр. София следва да бъде осъден да заплати по бюджета на Държавен фонд "Земеделие" сумата от 150 лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено съгласно чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,