Решение № 5809 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2014 г.

Решение № 5809 от 20.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15447/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Сашо Пенев Славов от гр. Димитровград, обл. Хасково, против решение № 456 от 3.11.2014 г. по адм. дело № 580 по описа за 2014 г. на Хасковския административен съд, с което е отхвърлена жалбата му с искане за обявяване нищожността на решение № 21/9.05.2006 г. на Директора на Териториално поделение - Хасково на Националния осигурителен институт - град София и в полза на административния орган е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Изложените съображения за пороци на съдебното решение се свеждат до неправилно прилагане на чл. 99, ал. 1, т. 6 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за частична основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Хасковския административен съд е образувано по жалба на Сашо Пенев Славов от гр. Димитровград, обл. Хасково, с искане за обявяване нищожността на решение № 21 от 9.05.2006 г., издадено от Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Хасково, на основание чл. 117, ал. 3 от КСО. С постановеното решение Хасковският административен съд е отхвърлил жалбата за нищожност като неоснователна, след като обосновано е приел, че оспореният административен акт не е засегнат от тежък по степен порок, който го прави негоден да породи правни последици. Този извод произтича от подробната преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че актът е издаден от компетентния орган, отговаря на изискванията за форма и съдържание, не е допуснато нарушение на материалния закон, опорочаващо волеизявлението на компетентния орган до степен, че да се явява лишено изцяло от законова опора или да поражда правни последици, нетърпими от правовия ред. Съдебното решение е постановено при правилно прилагане на разпоредбите на чл. 99, ал. 1, т. 6 и чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Изложените в касационната жалба доводи за нарушения на посочените разпоредби се преценяват като неоснователни. Решение № 21 от 09.05.2006 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Хасково, е издадено на основание чл. 117, ал. 3 от КСО по жалба на Сашо Пенев Славов срещу разпореждане № 4702148520 от 29.12.2005 г., издадено от ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП на НОИ - Хасково на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което е отменено разпореждане № 0301117 от 10.03.1997 г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Сашо Пенев Славов и всички последващи го, като вместо тях на лицето е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст при изменение на категорията и продължителността на осигурителния стаж. И двата посочени административни акта са издадени от компетентните органи по материя, място и степен в съответствие с императивните изисквания на чл. 98, ал. 1 и чл. 117, ал. 3 от КСО. Както решението на горестоящия административен орган, така и потвърденото с него разпореждане, отговарят на изискванията за форма и съдържание на административните актове, а фактическите и правните съображения за издаването им са подробно изложени при спазване на изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК и чл. 117, ал. 3 от КСО. Не са допуснати нарушения на административнопроцесуални правила, засягащи правото на защита на адресата на актовете. В хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО органът, който е издал разпореждането по чл. 98, е овластен да го измени или отмени по своя инициатива, когато установи, че пенсията е определена в по-голям или в по-малък размер. Упражняването на правомощието по чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО не е ограничено със срок. В развилото се административно производство на основание чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, което според твърдението в касационната жалба е инициирано след сигнал на "Минпроект" ЕАД, ръководителят на пенсионното осигуряване е събрал нови доказателства относно условията на труд, при които Сашо Пенев Славов съгласно записа в трудовата книжка е работил на длъжност "измервач" в научно-проектантската организация "Минпроект". След получен отговор от работодателя, че изпълняваните в предприятието длъжности са от трета категория и предвид отразеното в констативен протокол вх. № 1069 от 6.12.2005 г., съставен от финансови ревизори в Столично управление "Социално осигуряване", ръководителят на пенсионното осигуряване е подложил на преценка новоустановените обстоятелства и е издал разпореждането по реда на чл. 99, ал. 1, т. 6 от КСО, с което е изменил размера на отпуснатата пенсия за осигурителен стаж съобразно продължителността на прекатегоризирания осигурителен стаж през времето от 28.06.1988 г. до 1.04.1991 г. в "Минпроект" ЕАД, с. Драгичево, общ. Перник. В издаденото разпореждане на засегнатото лице е указано правото на жалба съгласно чл. 117, ал. 2 от КСО в тримесечен срок от получаването на акта пред ръководителя на ТП на НОИ. Сашо Пенев Славов е подал жалба, която е била отхвърлена от Директора на ТП на НОИ, гр. Хасково, с решение № 21/9.05.2006 г. С решението си горестоящият орган изрично е указал на Сашо Пенев Славов възможността да подаде жалба по реда на чл. 118 от КСО в 14-дневен срок от получаване на решението пред Окръжен съд - Хасково. По данни от приложеното известие за доставяне Сашо Пенев Славов е получил препис от решението на 10.05.2006 г., но в указания срок не е оспорил законосъобразността на акта по съдебен ред, поради което правото му на жалба за законосъобразност е преклудирано. Недопустимо е в производството, образувано по жалба за нищожност на административния акт, да се извършва косвен съдебен контрол за законосъобразност на същия акт. Противоречието с материалноправни разпоредби поражда невалидност на акта само в случаите, когато при издаването му е приложен несъществуващ, недействащ или изобщо неотносим към спорното право нормативен акт. В случая издадените административни актове се основават на относимите и приложими към спорното право материалноправни разпоредби на Кодекса за социално осигуряване, Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) и на Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Възникналият спор относно правилното прилагане на материалния закон не води до нищожност на издадения акт, а само до евентуална незаконосъобразност, която не е била предмет на съдебен контрол поради проявеното от засегнатото лице процесуално бездействие за подаване на жалба в преклузивния 14-дневен срок по чл. 118 от КСО. Оспореното административно решение е валиден стабилен административен акт и като е отхвърлил подадената жалба за нищожност, Хасковският административен съд е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за нищожност на обжалваното съдебно решение в частта, с която е осъден да заплати на административния орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд - Общо събрание на колегиите, в случаите, когато съдът отхвърли оспорването, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, ако административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебноадминистративното производство. Прилагайки субсидиарно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс, съдът присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на юрисконсулта, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган. Размерът на юрисконсултското възнаграждение се определя съобразно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения - изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г., издадена по законова делегация от чл. 121, ал. 1 във вр. с чл. 36 и 38 от Закона за адвокатурата. Действащата разпоредба на чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 2004 г. предвижда, че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Кодекса за социално осигуряване минималният размер на адвокатското възнаграждение е 350 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,