Решение № 475 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1791/2014 г.

Решение № 475 от 8.04.2015 г. на ВКС по н. д. № 1791/2014 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Т. А. Б. -чрез защитник, за възобновяване на въззивно нохд № 5449/2013 г. на Софийския градски съд, наказателна колегия и отмяна или изменение на решение № 868/11.08.2014 г. на Х състав на основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. Поддържа се, че е нарушен закона и наказанието е явно несправедливо. С развитите доводи се обосновава алтернативно - отмяна и оправдаване, връщане за ново разглеждане или изменение в частта относно наказанието, което да бъде определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" НК. Частният обвинител и граждански ищец М. В. Т. заявява в становището си, че липсват основателни причини за уважаване на искането. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на искането по съображения, че всички елементи от състава на престъплението са установени и законът е приложен правилно, а наказанието не е несправедливо по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Искането на осъдения е подадено в срок, но разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Софийският градски съд с оспореното решение по въззивно нохд № 5449/2013 г. потвърдил изцяло присъдата от 29.04.2013 г. по нохд № 2302/2013 г. на Софийския районен съд, наказателно отделение, 16 състав, с която признал подсъдимия Б. за виновен в това, че на 19.11.2008 г. в [населено място] по хулигански подбуди причинил на М. Т. лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК. На основание чл. 131, ал. 1, т. 12 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 54 НК го осъдил на 1 г. лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание определил при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Предявеният на основание чл. 45 ЗЗД граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 3 000 лева, които подсъдимият следва да заплати на пострадалия Т. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Осъдил подсъдимия да заплати направените по делото разноски. Доводите за нарушение на закона поради неправилна квалификация на деянието се обосновават с липсата на елемент от състава на престъплението - хулигански подбуди. Въззивният съд е обсъдил развитото и пред него по аналогичен начин възражение, че за нанасяне на телесната повреда подсъдимият е имал личен мотив, което следва да го оневини. Съдът въз основа на събрания, проверен и оценен с оглед на действителното му съдържание доказателствен материал е приел за установено, че подсъдимият е автор на престъплението, за което му е повдигнато обвинение, защото е нанесъл побой на св. Т., когото не е познавал до този момент и му е причинил телесна повреда, без предварително да е имал информация, че той е нанесъл обида на неговата близка. Въз основа на тези верни фактически изводи е обосновал с убедителни съображения, които настоящият състав изцяло споделя, решението си да приеме, че възражението за неправилна квалификация на поведението му е неоснователно. Законосъобразно е приел, че са налице всички елементи от обективния състав, предвидени от законодателя-непристойни действия, изразени с нанасяне на побой на публично място на непознато лице-проява, която скандализира обществото, грубо демонстрира незачитане на установения ред и явно неуважение, нарушава личните интереси на пострадалия и изразява висока степен на неуважение към личността му. От безспорно установеното обективирано поведение съдът е извел наличието на съзнание за противообществения характер на действията и на останалите признаци от състава и извода, че извършеното е при пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК. Установяването на личен мотив, на който се позовават подсъдимият и защитникът, е основание за оневиняване, но само в случаите, когато не са налице останалите елементи от състава - действията да не са съпроводени с грубо нарушаване на обществения ред и да не изразяват явно неуважение към обществото. В противен случай могат да се квалифицират като хулиганство при евентуален умисъл, но не и да се приемат като основание за оневиняване. Субективната страна на престъплението не се определя само от мотива или от целта на престъпника, а от съдържанието на неговия умисъл /П № 2/1974 г., Пл. ВС/. Въз основа на приетите за установени фактически положения въззивният съд е извел наличието на обективните и субективните признаци на престъплението и не е допуснал нарушение на материалния закон. Неоснователно се поддържа, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо, защото не е определено при предпоставките по чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б от НК. В мотивите на решението съдът по убедителен начин е мотивирал становището си, че само такова наказание по вид е справедливо по отношение на подсъдимия за конкретно извършеното и последиците. Законодателят е предвидил като изключение възможността да се определи и друго по вид наказание от предвиденото за конкретното престъпление, но само при наличието на определени предпоставки - наличието на многобройни смекчаващи обстоятелства или само на едно смекчаващо, но изключително по своя характер и основания да се обоснове извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание, е несъразмерно тежко. По отношение на осъдения съдът е направил извод, основан на цялостната обоснована оценка на всички установени по делото относими индивидуализиращи обстоятелства, че не е налице нито една от посочените. Наказанието лишаване от свобода в определения размер при превес на смекчаващите обстоятелства не указва на очевидно несъответствие на степента на обществена опасност на деянието и на особеностите на личността на дееца, на извършеното и на целите по чл. 36 НК, поради което е справедливо. По изложените съображения, че няма нарушения от поддържаните, които да са основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 НПК за отмяна или изменение, искането на осъдения е неоснователно. Затова Върховният касационен съд, второ наказателно отделение