Решение № 9237 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2016 г.

Решение № 9237 от 12.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3626/2016 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Г. С. С. против решение по адм. д. № 1499/2015 г. по описа на АС- Б.. И. отмяна на решението като неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и материална незаконосъобразност. Твърди, че съдът не е обсъдил липсата на мотиви към заповедта за уволнение относно нарушението и индивидуализирането на наказанието. Налице е бланкетно възпроизвеждане на текстове от Етичния кодекс. Н. е спазен чл. 210, ал. 1 от ЗМВР. Не е спазено т. п. по т. д. № 4/2007 г. на ОС на ВАС. О. са дадени от жалбоподателя преди дисциплинарното производство . Съдът е обсъждал и е дал вяра на обяснения, които не са дадени в хода на дисциплинарната проверка, поради което не са годно доказателствено средство, с което е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Не е посочил защо не дава вяра на обясненията в дисциплинарното производство и за твърдението за оказан натиск. Съдът едностранно кредитира показания на част от свидетелите като на командир Н., въпреки, че парите, намерени у жалбоподателя са вписани в дневника за нарядите. Необосновано съдът приема, че парите са получавани в дар, който не се полага на служителя. За да стигне до постановения резултат по делото съдът не кредитира и показанията на свидетеля Н. с мотив, че такава защитна теза не е въведена с жалбата, с което не приема за доказан факта, че парите са лични. Без наличието на каквито и да било доказателства съдът приема за безспорно установено, че служителят е участвал в корупционна схема. Може да се приеме неспазване на заповед № 2995/31.08.2010 г. допълнена със заповед № 4499/14.11.2012 г., но не и корупционно поведение, поради което наказателното производство е прекратено с постановление № 1325/9.07.2015 г. на ОСл при ОП-Я..

Ответната страна директорът на ГД "Гранична полиция" на МВР оспорва касационната жалба.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна.

С решение № 28 от 7.01.2016 г. по адм. д. № 1499/2015 г. по описа на АС-Б. е отхвърлена като неоснователна жалбата на Г. С. С. против заповед № УРИ 3282з-1617/30.06.2015 г. на главен комисар А. А. директор на ГД "Гранична полиция", с която е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по т. 15, т. 19, т. 20, т. 42, т. 45 и т. 49 от Етичния кодекс поради открити в калъф на униформеното му яке 43 евро и 12 щатски долара. За да постанови този резултат съдът се позовал на показанията на Д., заместник-началник ГКПП-Л., Б. Н. командир на отделение на ГКПП- Л. и на И. С. зам-началник ГПУ Е.. Обосновал решението с признания с писмени обяснения на служителя преди започване на дисциплинарното производство, но не дал вяра на показания на служителя пред следователя по досъдебно производство № 11/2015 г. на ОСл при ОП-Я.. Поради "упоменаване", че в оперативния дневник до името на Г. С. на 23.04.2015 г. са изписани сумите 43 евро и 12 долара, с различна химикалка и почерк в сравнение с останалото съдържание в дневника, приел, че има дописване и е факт ненуждаещ се от доказване. Не дал вяра на показания на свидетеля Н., защото приел, че в жалбата нямало защитна теза за предназначението на откритите у служителя средства. Развил съображения за спазена процедура по издаване на заповедта и доказано нарушение на етични правила, с което е уронен престижа на службата чрез приемане на дар от водачи на товарни автомобили, преминаващи през ГКПП Л..

Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Спорният въпрос по делото е дали намерените у служителя парични суми във валута са лични, декларирани ли са в началото на смяната или са неправомерно получен дар от водачи на товарни автомобили преминали ГКПП Л. на 23 април 2015 г.

1. Съдът в нарушение на чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК не е докладвал пред страните кои факти се признават от страните и кои не се нуждаят от доказване. Така макар към преписката да не е представен наряден дневник с декларирани на 23.04.2015 г. лични парични средства от служителите в началото на смяната, съдът приема, че има допълнителни вписвания срещу името на Ставрев с различен химикал и различен почерк, определил с решението, че това е обстоятелство ненуждаещо се от доказване и приел в ущърб на жалбоподателя за надлежно доказан факта, че паричните средства не са лични. Не дал вяра на вписванията в дневника, която не е приложена по делото. Без да има представен по делото официален писмен документ и без да е допуснал оспорване на истинността на този документ по реда на чл. 193 от ГПК на практика в мотивите приел, че истинността е оспорена и е доказано, че не е имало вписване в дневника на лични средства от Г. Ставрев, следователно техният произход е от шофьори на товарни автомобили. Това кореспондира с докладната записка и обясненията на началника на ГКПП Л. Н. Д. - л. 59. В същото време не са обсъдени обяснения от В. Д., М. М., Г., Д. А., Б. Т., Ат. А. на л. 79- 84 за начина на съхраняване на книгата в метална каса под ключ, поради което съдебното решение е останало без мотиви как при така съхранявана книга има неправомерно вписване или дописване на 23 април 2015 г., че служителят С. е започнал смяната със сумата от 43 евро и 12 долара.

2. Съдът е обсъдил едностранно представените с административната преписка доказателства и дал вяра на обяснения дадени извън дисциплинарно производство и проверка, като в същото време не обсъдил такива обяснения с факти в полза на жалбоподателя. Не обсъдил защитната теза на служителя, че обясненията от 23.04.2015 г., дадени преди започване на проверка и дисциплинарно производство, в които признава, че парите са неискан дар от шофьори на турски товарни автомобили, са писани под психологически натиск от страна на служители от ГПУ Е.. В този смисъл са останали необсъдени следните доказателства:

а./ Докладната записка от инспектор Л. И. Г.- л. 47 от 26.05.2015 г. след образувано на 5.05.2015 г. дисциплинарно производство, която посочва, че на С. му е обяснявано няколко пъти, че разговорът е неформален и ще бъде без правна стойност, ако сподели истината относно произхода на парите. В същата докладна записка изрично е описано, че е имало осигурено от С., Н., Д. и Г. "непрекъснато наблюдение" над Ставрев докато не напише обясненията,

б/. Докладната записка от Н. Д.- л. 50 от 24 април 2015 г. извън дисциплинарното производство, в която посочва, че като открил калъфче с пари в якето на С., служителят С. обяснил, че е забравил да остави парите в колата,

в/. Няма мотиви относно доказаното обстоятелството, че с дата 23.04.2015 г. има дадени две обяснения от служителя- л. 56 и 57, като в едно от тях има признание, че намерените пари са му дадени доброволно от водачи на камиони. Това кореспондира със защитната теза за натиск и няма обяснение в докладните записки какво е налагало да бъдат писани няколко обяснения от служителя.

г/ Не са обсъдени показанията на Н. Т. Д. дадени пред следовател на 23.04.2015 г., в които потвърждава, че първоначално С. е дал устно обяснение, че забравил да остави парите в колата- л. 129, и не потвърждава, че в разговор с И. по телефон е признал, парите да са получени от турски шофьори,

д/ Не са обсъдени показанията на самия С. пред следователя на 19.06.2015 г. - л. 132, в които той сочи, че е декларирал пред Б. Н. в началото на смята, че носи 43 евро и 12 щатски долара и лично е отразил това в нарядния дневник и това е същата валута, която после е предал доброволно на следователя на 23 април 2015 г. - л. 140.

Като е обсъдил само доказателствата, които потвърждават фактите в заповедта, а не е обсъдил доводите на жалбоподателя и представените писмени и гласни доказателства в подкрепа на защитната му теза, като не е изложил правни съображения относно доводите за липса на мотиви към заповедта за индивидуализацията на наказанието, съдът е постановил решението при съществено нарушаване на съдопроизводствените правила на чл. 172а, ал. 2 от АПК, което налага неговата отмяна.

Налице е касационно основание по чл. 208, т. 3 от АПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение