Решение № 16079 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2016 г.

Решение № 16079 от 28.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13016/2016 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП С. против решение № 6077 от 5.10.2016 г. по адм. дело № 3105/2016 г. на Административен съд - С. - град, с което е отхвърлен предявения иск за прогласяване на нищожността на определение № 3643/27.02.2014 г. на Административен съд, С. град постановено по адм. дело № 12255/2013 г., поправено с определение № 4555/20.08.2015 г. по адм. дело № 12255/2013 г. на същия съд. Жалбоподателят поддържа, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Искането е за отмяна на решението. Алтернативно се поддържа искане за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по съществото на спора. Ответникът - М. М. М. ЕООД не е изразил становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид посочените касационни основания и установените по делото, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК, Върховния административен съд, първо отделение приема следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С решение № 1109/25.02.2014 г., постановено по адм. дело № 12255/2013 г., АССГ е отменил решение № ПД-96/4.12.2013 г. на директора на ТД на НАП - С. и потвърденото с него постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № 2553-00-2029/19.11.2013 г. на главен публичен изпълнител. С определение № 3643/22.07.2014 г. постановено по адм. дело № 12255/2013 г. Административен съд, С. град е допълнил решението в частта за разноските, като е осъдил ТД на НАП - С. да заплати на дружеството жалбоподател съдебни разноски в размер на 39 166.60 лева. С определение № 4555/20.08.2014 г. на същия съд е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 3643/22.07.2014 г. по адм. дело № 12255/2013 г. на Административен съд - С. - град относно наименованието на страната, на която са възложени разноските - вместо дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, гр. С., да се чете ТД на НАП - С.. В обжалваното съдебно решение, съдът е приел, че определението, с което се допълва решението в частта за разноските не е нищожно, тъй като отговаря на всички изисквания за валидност. Постановено е в рамките на правораздавателната власт на съда, от съдебен орган, функциониращ в надлежен състав. Изготвено е в писмена форма, с всички необходими реквизити и е подписано от съдията. Волята на съда е ясна и е недвусмислено изразена. Решението за валидно, допустимо и правилно. Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно. Същевременно то е средство, което може да бъде упражнено само тогава, когато правният субект не е упражнил правото си на инстанционен контрол на съдебното решение, чието обявяване на нищожност се иска или когато съдебното решение, чиято обявяване на нищожност се иска не подлежи на инстанционен контрол, т. е. само тогава, когато въпросът за нищожността на съдебното решение не е бил предмет на съдебен контрол. В случая искът е за установяване нищожност на определение постановено на основание чл. 248 ГПК, с което е допълнено решение № 1109/25.02.2014 г. по адм. дело № 12255/2013 г. на Административен съд, С. град, в частта за разноските. Определението за разноските по делото поражда сила на пресъдено нещо. На основание чл. 197, ал. 4 ДОПК във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК съдебният акт, чиято нищожност се иска не подлежи на съдебен контрол. Цитираната разпоредба е императивна. От изложеното следва изводът, че предявеният иск с правно основание чл. 128, ал. 1, т. 8 АПК за обявяване нищожност на определение, с което се допълва решението в частта за разноските е допустим. Поради това решението, с което искът е разгледан и отхвърлен като неоснователен е допустимо. Посочените в касационната жалба основания не представляват пороци, водещи до нищожност на определенията. Атакуваните съдебни актове са постановени от съдия от административен съд в кръга на неговите правомощия, след надлежно сезиране, поради което не са нищожни. Процесните определения са изготвени в писмена форма, с всички необходими реквизити и са подписани от съдията. Позоваването на ТР № 6/2013 г. на ВКС - ОСГТК е неотносимо към предмета на настоящия спор. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че решението на административния съд, с което искът е отхвърлен, е постановено в съответствие с материалния закон и следва да се остави в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,