Решение № 15743 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2016 г.

Решение № 15743 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6583/2016 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Н. А., в качеството й на процесуален представител на Т. Х. С., управител на "Торо" ЕООД, срещу решение № 845 от 22.04.2016 г. по адм. дело № 2870 по описа за 2014 г. на административен съд - П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу оспорения ревизионен акт. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлава отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението на съда и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на ревизионния акт, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. оспорва същата чрез депозирано становище от юрисконсулт С. К. по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е бил ревизионен акт № 161400424 от 13.06.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП - гр. П., поправен с ревизионен акт № Р-1423356 от 30.06.2014 г. за поправка на ревизионен акт, потвърден с решение № 902 от 9.09.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. Ревизионният акт е издаден по повод осъществена ревизия на търговското дружество по повод прилагането на ЗДДС за данъчни периоди от 1.01.2010 г. - 31.12.2011 г., както и на ЗКПО за финансовите 2010 г. и 2011 г. Определени са допълнителни задължения за ДДС поради непризнато право на данъчен кредит в общ размер на 36 450.00 лв. и лихва за забава в размер на 11 600.39 лв., както и за корпоративен данък в общ размер от 19 125.00 лв. и лихва за забава в размер на 4 573.46 лв. През ревизирания период ревизираното дружество е извършвало дейност като оператор на бензиностанция на "ОМВ България" ООД, на автомагистрала "Т.", с прилежащ обект за хранене. Основанието за това е договор от 15.11.2007 г. По прилагането на ЗДДС. Ревизиращите органи по приходите не са признали право на приспадане на данъчен кредит на дружеството за издадени фактури от "ВМПД-БГ" ЕООД, "П. Р. А КАР 2000" ЕООД и "Еврогруп 2010" ЕООД в посочения общ размер, като е начислена и лихва за забава, на основание чл. 70, ал. 5, във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Не е признато право на данъчен кредит по фактура № 0...5014/27.04.2010 г. с предмет "маркировка 1 800 кв. м., тротоарни площи, уличен бордюр сив и транспорт, издадена от "ВМПД-БГ" ЕООД. Към нея има договор за възлагане от 25.04.2010 г., подписан от управителя на дружеството - получател и М. Д. Й., посочена като материално отговорно лице и съставител на същата. Тя е и управител и представляващ това дружество - доставчик. Приложен е и фискален бон към нея. Още в хода на ревизионното производство са събрани доказателства, че управителя на дружеството - доставчик не познава управителя на дружеството - получател и не е продавал предмета на фактурата на същото. Освен това е направен анализ на цитирания по-горе договор, според който ремонт от посочения вид е следвало да се извърши от принципала на обекта - "ОМВ България" ООД, а по изключение това може да осъществи наемателя, но в случай, че по размер заплати цена за същия над ценатата, която би платил принципала, то тя е за негова сметка. За такъв ремонт последният следва да бъде уведомен и да даде съгласие за това. От счетоводството на ревизираното дружество не се установява да е издавана такава фактура от принципала и да е отчетен приход, съпоставим с размера на разходите от ремонта в размер на 26 375.00 лв., както е записано в обсъжадана фактура, издадена от "ВМПД-БГ" ЕООД. Не са ангажирани доказателства за възможност дружеството доставчик да осъществи доставката на стоки и услуги, включително кадрова обезпеченост и налични МПС за осъществяване на транспорта, както и доказателства за последното обстоятелство - транспортиране. Не е признато право на данъчен кредит по 47 броя фактури, издадени от "Еврогруп 2010" ЕООД през м. 05, м. 06, м. 07, м. 08 и м. 09.2011 г., като предметът на 41 броя от тях е транспортна услуга, на 2 броя - рекламни ароматизатори и 4 броя - реклама. На дружеството е връчено ИПДПОЗЛ, като са представени копия на 39 броя от фактурите, оборотна ведомост и пълномощно по отношение И. М.. Не са представени документи относно автомобила, с който са извършвани превозите, както и документи относно реализирането на рекламните услуги. Не са представени договори по повод на тях, справки за разходи, транспортни документи. Извършена е преверка в информационния масив на НАП, определен е предмета на дейност "даване под наем и оперативен лизинг на леки и лекотоварни автомобили без водач". Няма назначено лице на длъжност "шофьор". Декларирани от дружеството са четири броя автомобили, които са леки. От проверка в информационния масив на НАП се констатира, че това дружество е декларирало извършени доставки, включително и към ревизираното дружество, като преобладават доставки на услуга "транспортна услуга" и "автомобил под наем". Направена е съпоставка по повод процесните доставки в счетоводството на доставчика и на получателя по тях. Констатирано е неотразяване в счетоводството на ревизираното дружество на 6 броя кредитни известия, както и на 41 броя фактури. В счетоводството на доставчика за 3 броя фактури не е осъществено деклариране, а за 1 брой фактура е допусната грешка при това. Не са ангажирани доказателства по повод другите доставки - реклама и рекламни материали. Такива относно тези фактури при доставчика има отразени, но не може да се направи отграничение за тези, по които получател е ревизираното дружество. Констатирано е също, че лицето Д. М., която е управител на "Еврогруп 2010" ЕООД, е упълномощила посоченото лице И. М., нейн син, да представлява дружеството. Същевременно е установено, че това лице И. М. представлява "П. Р. А кар 2000" ЕООД, т.е. тези лица са свързани по смисъла на № 1, т. 3 от ДР на ДОПК. Това последно дружество "П. Р. А кар 2000" ЕООД е третото, което се явява доставчик на ревизираното дружество, като са издадени 25 броя фактури, през м. 01, м. 02, м. 03 и м. 04, с предмет "траспорт и транспортна услуга" и "наем". На същото е извършена насрещна проверка, като ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК. Извършена е проверка и в информационния масив на НАП, констатирано е, че то има регистрирани два броя леки автомобили и един брой товарен автомобил, като няма назначено лице на длъжност "шофьор". Дружеството няма лиценз за превоз на пътници. При извършена проверка в същия този масив е установено, че дружеството - доставчик е декларирало извършване на доставки към клиенти, между които и ревизираното дружество, с предмет на същите "услуга". В дневника за продажби не са включени три броя от процесните фактури. Представен е договор от 15.01.2011 г. между "Торо" ЕООД и "П. Р. А кар 2000" ЕООД за превоз на работници и служители с меторабота "ОМВ" - О. по маршрут гр. П. - гр. Ч. Не са посочени идентфициращи данни за превозното средство, а както беше посочено липсва и лиценз на доставчика. В основния договор между ревизираното лице и "ОМВ България" ООД липсва клауза относно превоз на работници и служители, а ако са за сметка на принципала липсват доказателства за последващ фактуриране на такива разходи. По отношение на доставките за "наем" се установява, че са налице прекратени отношения между дружеството - доствчик, в качеството му на лизингополучател и "Инерлайз ауто" ЕАД, лизингодател за част от МПС. Н. се установява по отношение на МПС това дружество да е упражнявало право на фактическо разпореждане, за да ги отдава под наем. При тези фактически установявания отразени в мотивите на съдебното решение на административния съд, както и на настоящия съдебен акт по повод облагането по реда на ЗДДС следва да се посочи, че тежестта на доказване е в лицето на жалбоподателя по повод на твърдяните от него обстоятелства. По делото са събрани писмени и гласни доказателства - разпит на свитеделите С. С., А. П. и И. М.. При преценката на същите съдът е отчел обстоятелствата за заинтересуваност на лицата, понеже първото е бивш служител при ревизираното дружество, сега регионален управител на "ОМВ България" ООД, второто лице е бивш собственик и управител на "П. Р. А кар 2000" ЕООД. Освен това дадените показания в съдебно заседание от 11.02.2015 г. са твърде общи и ограничени само до определени обстоятелство, още повече, че правнозначимите факти в данъчното производство по повод преценката на реалността на доставките следва да бъдат ангажирани доказателства не само относно счетоводното третиране на издадените във връзка с тях доставки, но и относно воденото счетоводство, начисляване на данъка при доставчиците, разплащане и такива по повод престирането на услугата като приемо-предавателни протоколи, справки за обема на работата, относно формиране на ценака, относно средствата чрез които е реализирана, а по повод прехвърляне на фактическото разпореджане със стоките и такива относно предоставянето им, преди това съхранението им, транспортирането им, последващото съхранение или влагане в последващи доставки или въобще извършване на такива с тях. Правилната е преценката на съда относно недоказване на твърдяни факти, понеже и от изслушаната съдебно-счетоводна експертиза не се установяват никакви обстоятелства освен, че е осъществен преглед и в счетоводствата на трите доставчици, но така и не се установяват спорните обстоятелства, а само безспорните такива относно счетоводното третиране на доставките. Изводите съвпадат с установеното от експерта. Не е налице конкретност по процесните доставки. Правилно е прието, че изводът на ревизиращите органи относно незаконосъобразното упражняване на право на приспадане на данъчен кредит с оспорения ревизионен акт е законосъобразен. По облагането по реда на ЗКПО. Облагането с прекия данък се явява резултат от облагането с ДДС с оглед на посоченото правно основание, а именно чл. 26, т. 2 от ЗКПО, според която разпоредба не се признават за данъчни цели разходите, които не са документално обосновани по смисъла на закона. Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанска операция. По делото с оглед изхода от спора за прилагането на ЗДДС се явява и извода за законосъобразност на ревизионния акт и в тази му част. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила като правилно. Касационните възражения са конкретизирани по доставчици и фактури, които материализиран процесните доставки и насочват към доказване на твърденията в първоинстанционната жалба. Същите не се явяват доказани с оглед на събраните гласни доказателства и доказателствени средства - съдебно-счетоводна експертиза, поради което са неоснователни. При този изход от спора съдебни разноски не следва да се присъждат на касатора, а на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски при съобразяване с чл. 161, ал. 2 от ДОПК и чл. 9, ал. 3 от наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в приложимата редакция в размер на 500.00 лв. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение