Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г.

Решение № 806 от 17.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11816/2012 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 129/9.08.2012 г., постановено по адм. дело № 286/2011 г. Административният съд - гр. Ловеч е: 1) отменил решение № 18/16.09.2011 г. на директора на ТП на НОИ/РУСО гр. Ловеч, с което е оставена без уважение жалбата на Пешо Петков Велев срещу разпореждане № ПР-240/25.07.2011 г. на ръководителя "ПО" при РУСО гр. Ловеч, с което му е отказано отпускане на ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 3 КСО, и 2) върнал преписката на ТП на НОИ / РУСО - Ловеч за произнасяне при съобразяване на указанията по тълкуване и прилагане на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на ТП на НОИ гр. Ловеч, чрез процесуалния му представител юрк. Димитричка Цветкова. По съображения за неправилност, относими към касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон, се иска обжалваното съдебно решение да бъде отменено и делото да се реши по същество, като първоначалната жалба бъде оставена без уважение и се потвърди изцяло решението на директора на РУСО гр. Ловеч. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се представлява. Ответникът Пешо Петков Велев оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. Административното производство е започнало със заявление вх. № МП-12909 от 3.07.2011 г. (л. 35 от първоинстанционното дело), с което Пешо Петков Велев е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с приложени документи към него. С разпореждане № ПР- 240/25.07.2011 г. ръководителят "Пенсионно осигуряване" при РУСО гр. Ловеч му е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотиви, че не отговарял на условието по чл. 68, ал. 3 КСО /в действащата към момента на подаване на заявлението /3.07.2011 г./ редакция /ДВ, бр. 100 от 2010 г./ - нямал 15 години действителен осигурителен стаж, а само - 11 години, 04 месеца и 19 дни. При последвалото административно оспорване на посоченото разпореждане директорът на РУСО гр. Ловеч е оставил жалбата без уважение и е отказал да зачете стаж по ксерокопие от удостоверение № 171/2.03.2011 г. Органите на НОИ, са приели, че съгласно § 2 от ДР на НПОС времето на редовна военна служба не е действителен осигурителен стаж и Велев нямал изискуемият минимален 15 г. осигурителен стаж, а освен това не е работил най-малко 5 г. по придобитата в техникума специалност в производството. При така установената фактическа обстановка, Административният съд гр. Ловеч е приел, че времето, през което Велев е бил на редовна военна служба през периода 8.10.1964 г. - 8.10.1966 г. е следвало да бъде зачетено за трудов стаж по действащото към този момент законодателство. Приел е, че при събраните по делото писмени доказателства, доказващи истинността на записите в трудовата книжка, оспорването им по реда на чл. 193, ал. 2 ГПК за периодите от 4.10.1968 г. до 7.03.1979 г. и от 1979 - 1981 г. било недоказано. Посочил е, че още към момента на подаване на второто по ред заявление на 18.08.2010 г. Велев е имал изискуемите 12 г. действителен осигурителен стаж, съгласно приложимата редакция на чл. 68, ал. 4 КСО /ДВ, бр. 110 от 1999 г./. Изложил е мотиви, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ Ловеч е постановено при непълнота на доказателствата, а именно неизясненият трудов стаж, положен от Пешо Велев за периода 7.03.1979 - 1.01.1981 г. Извел е извод, че процесният казус попадал в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО - неправилно е отказано отпускането на пенсията и директорът на ТП на НОИ гр. Ловеч следвало да упражни контролните си функции и да укаже писмено на ръководителя на ПО при същото управление да отмени влезлите в сила разпореждания за отказ, за да може да бъде преразгледан въпросът за пенсията на Пешо Велев по същество, а именно разпореждане № ПР-226/12.07.2010 г. и разпореждане № ПР-394/6.12.2010 г. Решението е правилно. Съдът е обсъдил подробно и последователно събраните по делото доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се поделят от настоящия състав. По делото не е спорно, че лицето е навършило 65 г. към момента на подаване на заявление вх. № МП - 12909/3.07.2011 г. и има придобит осигурителен стаж съответно: първа категория - 01 г., 01 м., 00 дни; втора категория - 03 г., 11 м., 09 дни; трета категория - 06 г., 07 м., 25 дни, в т. ч. 2 г. военна служба. Общият осигурителен стаж, превърнат към III категория, съгласно чл. 104 КСО е 13 години, 04 месеца и 19 дни, в т. ч. 2 години редовна военна служба. Органите на НОИ са приели, че лицето има действителен осигурителен стаж 11 години, 04 месеца и 19 дни. Видно от представената трудова книжка, удостовереният в нея трудов стаж не е оформен по надлежния ред - няма заверка с посочване продължителността на прослуженото време, което се зачита за трудов стаж. Видно от удостоверението на л. 157 от първоинстанционното дело, за периода 8.10.1964 г. до 8.10.1966 г. /две години/ Велев е бил на редовна трудова служба като трудовак-редник в Поделение 1985 от състава на Строителни войски. В посоченото удостоверение е отразено също, че документът следва да послужи за признаване на трудов стаж, трета категория, съгласно т. 81 от отменения ППЗП, но действащо право към момента на отбиване на службата. От фактическа страна е установено, че по предходно заявление за отпускане на пенсия е издадено разпореждане № ПР-226/12.07.2010 г. /л. 74/ - необжалвано, влязло в сила. По второ поредно заявление от 18.08.2010 г. с разпореждане № ПР-394/6.12.2010 г. /л. 47/ на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, потвърдено с решение № 4/16.02.2011 г. /л. 44/, последното влязло в сила като необжалвано пред съда, на Велев отново е отказана ЛПОСВ при условията на чл. 68, ал. 4 КСО, вр. § 9, ал. 3 от ПЗР на КСО, поради това, че нямал 12 г. действителен стаж. С трето заявление вх. № МП-12909 от 3.07.2011 г. е започнало административното производство по издаване на атакуваните административни актове - предмет на настоящото дело. С посоченото заявление не са представени нови документи за придобит трудов стаж, осигурителен доход и др., по смисъла, вложен в нормата на чл. 99, ал. 1, т. 1 КСО, а са конкретизирани вече съдържащи се в пенсионната преписката документи за осигурителен стаж, даващи право на пенсия още при второто подадено заявление от 18.08.2010 г. Върховният административен съд напълно споделя изводите на първоинстанционния, че трудовият стаж, положен в изпълнение на задължението за отбиване на наборна военна служба, е действителен осигурителен стаж по смисъла на чл. 68, ал. 3 КСО във вр. с § 2 от ПЗР на НПОС, както и че към момента на подаване на второто по ред заявление на 18.08.2010 г. за Велев са били налице предпоставките за отпускане на пенсия при условията на чл. 68, ал. 4 КСО, респ., отказът за отпускане на пенсия е незаконосъобразен. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО, за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, а според чл. 44 НПОС - за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната военна служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. С цитираните норми законодателят е изразил ясно волята си да се зачете за осигурителен стаж при пенсиониране срокът на наборната военна служба. Аргумент за това е и препращането именно към действащото законодателство, относимо към срока на наборната военна служба. В тази насока по делото е установено, че с отменения ЗВВС (действал към датата на отбиване на военната служба на лицето), срокът на редовната военна служба за времето от 24.07.1959 г. до 24.08.1990 г. във всички родове войски е 24 месеца (2 години). Следователно административният съд правилно е приел, че пенсионните органи е следвало да зачетат на Велев пълния размер от 2 години на наборната военна служба като действителен осигурителен стаж от трета категория при пенсиониране. В касационната жалба се излагат доводи, наведени и пред първоинстанционния съд, че данните, отразени в трудовата книжка, били неверни. Съдът е обсъдил доказателствената сила на приложеното ксерокопие на трудовата книжка на Пешо Велев и обосновано е приел за недоказано оспорването на истинността на записите в нея, макар същата да не е оформена точно съобразно изискванията на НПОС. Следва да бъде споделен и изводът на решаващия състав, че към 18.08.2010 г. Велев е имал изискуемите 12 г. действителен осигурителен стаж, съгласно чл. 68, ал. 4 КСО, която е приложимата правна норма в редакцията й съгласно ДВ, бр. 110/1999 г. /т. е., преди изменението й с ДВ, бр. 100/2010 г., в сила от 1.01.2011 г./. Нещо повече, с оглед недоказаното оспорване на записите в трудовата книжка и установената непълнота на доказателствата е останал неизяснен въпросът дали не са налице доказателства за положен трудов стаж в размер още на 1 г. и 9 месеца, който прибавен към признатия общ осигурителен стаж в размер на 13 г., 04 м. и 19 дни, води до наличие на 15 години общ осигурителен стаж, т. е. удовлетворява и нормата на чл. 68, ал. 3 КСО /в редакцията й от ДВ, бр. 100/2010 г./. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 99, ал. 1, т. 5 - неправилно отказано отпускане на пенсия, а според ал. 2, т. 2 от същата норма - при неправилен отказ разпореждането се изменя или отменя, както правилно е прието и в мотивите на обжалваното решение. Специалното административно-процесуално правило на чл. 99 КСО създава възможност за отмяна или изменение на влезлите в сила разпореждания по чл. 98 от органа, който ги е издал. Съгласно чл. 98 КСО пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт. Правото на пенсия в съответен размер произтича направо от закона, а не от разпореждането на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 КСО, с което тя се отпуска. Това разпореждане признава или отрича претендираното със заявлението право на пенсия в определен размер. Затова то е административен акт от категорията на декларативните, наричани още установителни, административни актове, а не е конститутивен административен акт. Затова разпореждането по чл. 98, ал. 1 КСО може да бъде винаги изменено, когато се установи, че то не е съобразено с правото и обуславящите го релевантни факти - аргумент чл. 99 КСО. Производството по чл. 99 КСО може да започне служебно по инициатива на административния орган или да бъде инициирано от заинтересуваното лице. Подаденото ново заявление от заинтересуваното лице за отпускане на пенсия се квалифицира като искане за издаване на разпореждане по реда на чл. 99 от КСО. Длъжностното лице след преценка относно наличието на някое от основанията следва да се произнесе с разпореждане, с което отменя или изменя влязлото в сила разпореждане, а при липса на основание - отказва да го отмени или измени. Наличието на грешка или на неправилно прилагане на материалния закон налагат тяхното отстраняване. Затова правомощието на пенсионните органи по чл. 99, ал. 1, т. 5 КСО не е ограничено с преклузивен или с давностен срок. Това предполага, че материалноправната доказателствена сила на влезлите в сила разпореждания се разпростира до момента, в който бъдат изменени или отменени в хипотезите на чл. 99, ал. 1 КСО. Видно от мотивите към атакуваното разпореждане, в случая компетентното длъжностно лице не е посочило наличието на влязло в сила разпореждане. В касационната жалба се излагат доводи, че записът в трудовата книжка, оспорен като неистински от органите на НОИ за периода от 7.03.1979 - 1.01.1981 г., не би могло да бъде признат с оглед писмото изх. № 204/8.11.2010 г. на "Софстрой продукт - 98" АД, гр. София, изпратено в отговор на запитване от РУСО - Ловеч, в което се посочвало, че Велев не фигурирал по изплащателните ведомости и записът от трудовата му книжка следвало да се анулира. В тази връзка, както правилно е отбелязал съдът, проверката на пенсионните органи не се ограничава само до изплащателните ведомости. Осигурителният стаж следва да бе доказан чрез посочените в чл. 40 НПОС писмени доказателства, а директорът на РУСО е следвало да назначи проверка по документи на мястото, където се съхранява архива на работодателя и/или финансова ревизия, която да възложи на контролните органи на НОИ. Още повече, че в отправеното запитване действително е посочен период, който не е вписан в трудовата книжка, нито са посочени длъжностите, на които се сочи, че е работило лицето. Освен това, е сгрешено бащиното име на лицето - записано е Петров вместо Петков и в искането, и в отговора. Както се посочи по-горе, по категоричен начин е установено, че на лицето не е отпусната дължимата пенсия още при подаденото на 18.08.2010 г. заявление, поради неточна и непълна проверка от страна на административния орган, което е съществено нарушение на процесуалните норми. Това поведение на органа е попречило за установяване на действителното фактическо положение и е довело до съществено нарушаване на принципите за законност на административното производство, за служебното начало и за истинност, според които административният орган е длъжен служебно да издири, да събере и да прецени всички относими за съответния случай доказателства (чл. 9, ал. 2 и чл. 36, ал. 1 АПК) и да основе своя акт на действителните факти за този случай. Както правилно е приел административният съд, налице са фактически и правни основания за възобновяване на административното производство по предходното заявление на Пешо Велев - вх. № МП-15861/18.08.2010 г. и извършване на нова преценка за правото на пенсия по действаща към този момент разпоредба на чл. 68, ал. 3 КСО след проверка от контролните органи на НОИ. По тези съображения Върховният административен съд намира, че като е уважил подадената до него жалба, отменяйки незаконосъобразното решение на директора на ТП на НОИ - Ловеч и връщайки преписката на компетентния административен орган за ново произнасяне с конкретни указания по тълкуването и прилагането на закона, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, следва да бъде оставен в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,