Решение № 735 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2009 г.

Решение № 735 от 19.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8729/2009 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Христо Дончев Житаров и Диян Христов Житаров, и двамата от гр. Варна, против решение № 701/27.04.2009 г., постановено от Административен съд - Варна по адм. дело № 1775/2008 год., с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед № ДК-02-ВН-39/23.06.2008 год. на началника на РДНСК - Варна, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ, за премахване на незаконен строеж "надстройка - таванско помещение на съществуваща жилищна сграда", находящ се в УПИ II-8, 9, кв. 205 по плана на гр. Варна, с адм. адрес ул. "Радецки" № 67, изпълнен от Христо Дончев Житаров. С подробно изложени в касационната жалба съображения се твърди неправилност на съдебния акт, като се претендира отмяната му и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се отмени процесната заповед като незаконосъобразна. В съдебното заседание касационните жалбоподатели не се явяват, жалбата се поддържа от пълномощника им адв. Панов. Сочи се допълнително, че заповедта на началника на РДНСК - Варна е дори без ясен предмет - срещу какво точно е издадена, а съдът в решението си признава, че дори да е неточна квалификацията "надстройка", формулирана за процесния обект в обжалваната заповед, жалбоподателите били разбрали кой точно е процесния обект, като не било преградено правото им на защита. Претендират се направените по делото разноски. Ответникът Пенчо Дончев Житаров, редовно призован, не се явява и не се представлява, не е изразил становище по жалбата. За началника на РДНСК - Варна, юрк. Савова, оспорва наведените касационни оплаквания. Счита решението за правилно и обосновано, настоява същото да бъде оставено в сила, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Правилна е преценката, че процесният обект представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ и е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Същият е извършен без строително разрешение. Не са инициирани производства по § 16 ПР ЗУТ и § 184 ПЗР ЗУТ. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежни страни, което я определя като процесуално допустима. По съществото си същата е основателна. За да отхвърли първоначалната жалба, АС -Варна е обосновал законосъобразност на процесната заповед, приемайки, че процесният строеж попада извън издаденото разрешение за строеж - преустройство на съществуваща паянтова сграда в жилищна, респ. извън нормата на чл. 152 ППЗТСУ отм., с изменение в хоризонтално отношение, както и въз основа на констатирано несъответствие с действащите ЧИЗСП и ЧИЗРП, одобрени със заповед от 1999 год., с които е предвидено в ПИ да се построи жилищна сграда на шест етажа, с магазини и гаражи. Решението е неправилно, следва да бъде отменено. От фактическа страна по делото е безспорно установен осъществен през 1992 год. строеж, извършен с нотариално дадени съгласия на съседите, въз основа на виза за основен ремонт № 463/8.09.1992 год. и разрешение строеж № 65/1.10.1992 год., издадени на основание чл. 152 ППЗТСУ, с които е разрешено преустройство на съществуващата паянтова сграда, в жилищна, с посочени размери - 3.80/5.00 м и площ 19 кв. м. От доказателствата и заключенията на вещите лица по назначените единична и тройна съдебно-технически експертизи е видно, че за сградата никъде не е посочено каква е кота корниз и кота било, поради което и "не може да се установи надстрояване на съществуваща сграда с тавански етаж", както е приел административният орган. Експертите сочат също, че цитираните строителни книжа са относими именно за преустроената сграда, както и че "след извършения ремонт не е променяно външното й очертание в хоризонтално отношение". В тази насока са и събраните гласни доказателства от съседите, които твърдят, че сградата е била "ниска, сега пак си е ниска", а в съществувалото подпокривно пространство, (което не отговаря на техническите изисквания за тавански етаж, поради намалената му височина), са се отглеждали гълъби. При така изясненото, направените от съда изводи за законосъобразност на процесния административен акт са необосновани. От една страна, не е доказано приетото в заповедта наличие на незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ и по чл. 159, ал. 1 и 3 ЗТСУ, при липсата на възможност да се установи надстрояване на съществуваща сграда с тавански етаж и представените строителни книжа за ремонт и преустройство, относими за процесната сграда. Цитираното разрешение третира именно "сграда", а не едноетажна постройка или пък "стая, по какъвто начин са дадени нотариално заверените съгласия на съседите за строеж на общата регулационна линия, а че е налице неточност е явно, при наличие на условието в тях да се запази височината на сградата - няма данни от съседите да са постъпвали оплаквания, поради което и разпореденото премахване на "тавански етаж" е незаконосъобразно. Какво законодателят влага в понятието "основен ремонт", определя нормата на § 5, т. 42 ПР на ЗУТ, затова, дори и да има замяна на конструктивни елементи, несъответствие с одобреното преустройство не е налице - след като сградата ще служи за живеене, естествено е да има санитарен възел и да е обезопасена. Приетото от съда несъответствие в хоризонтално отношение, с оглед разликата от два кв. м, при условие, че експертите и по двете експертизи, както се подчерта са отрекли такава промяна, е неправилно. От друга страна, вярно е че строежите следва да се изпълняват в съответствие с ПУП, но в случая към 1992 год. за района не е имало изготвен ПУП (I-4), бил е действащ ЗРП, одобрен със заповед от 1985 год., по отношение на който извършеното преустройство е било допустимо (т. II-2). Частичните изменения на плана, предвидили строеж на шестетажна сграда са одобрени седем години по-късно от извършения основен ремонт и естествено не могат да бъдат съобразени предвижданията им, за да се обоснове несъответствие. Соченото като практика на ВАС решение от 2006 год. не обвързва настоящия състав, а и не касае идентична хипотеза, тъй като обсъжда осъществено преустройство на стопанска сграда в жилищна, при разрешен основен ремонт на стопанска сграда. С оглед така изложените съображения, решението е неправилно и следва да бъде отменено, като на жалбоподателя се следват направените по делото разноски, своевременно поискани и доказани до размера от 600 лв. (от които 330 лв. за експертизи, 250 лв. по адвокатско пълномощно и 20 лв. съдебни такси), поради което и на основание чл. 222 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,