Решение № 183 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2015 г.

Решение № 183 от 7.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 7670/2015 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция на "ОДОП" гр. Варна против решение № 1170/25.05.2015 г., постановено по адм. дело № 100/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. С обжалваната част на решението е отменен частично Ревизионен акт № 031402650/20.10.2014 г., издаден от Геновева Атанасова, на длъжност началник сектор "Ревизии", възложил ревизията, и Т. Николова- Стойчева, на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 775/18.12.2014 г. на директор на Дирекция " ОДОП" - гр. Варна, с който на Христо Димитров Жеков, действащ и като ЕТ " Земя-2001-Христо Жеков", ЕИК 103613155, със седалище и адрес на управление: с. Каменар, общ. Варна, ул. " Цар Петър" № 25, са определени допълнително задължения за данък върху доходите по чл. 48, ал. 2 от ЗДДФЛ за д. п. 2010 г. в размер над 7576.18 лв. главница и следващите се лихви върху дължимия данък в размер над 2694.58 лв. Касаторът твърди, че решението в обжалваната част е неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Моли да бъде отменено решението на Административен съд - Варна и вместо него бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация - Христо Димитров Жеков, с ЕТ "Земя-2001 - Христо Жеков", в писмена защита и становище по същество, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови атакуваното решение, съдът е приел за установено следното: Христо Димитров Жеков, с ЕТ "Земя-2001-Христо Жеков" е регистриран като земеделски производител, считано от 2009 г. През 2010 г. е ползвал данъчно облекчение по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, като за периода е преотстъпил данък в размер на 97 027,86 лв. За да откажат ползваното данъчно облекчение, органите по приходите са приели, че по отношение на ревизираното лице не е изпълнено общото изискване за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО, тъй като към 31.12.2010 г. търговецът има задължения за данък общ доход по декларация обр. 6 за м. 08.2010 г. в размер на 646.59 лв. Съдът е приел, че разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ не препраща изрично към общите изисквания за преотстъпване на корпоративен данък по ЗКПО, поради което неправилно органите по приходите са приели същите за относими и са отказали преотстъпването на данъка поради неизпълнение на условието по чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО - наличие на подлежащи на принудително изпълнение публични задължения. Съдът е определил като приложим в настоящия случай Регламент (ЕО) № 1857/2006 г. на Комисията от 15 декември 2006 г. за прилагане на членове 87 и 88 от Договора, като конкретно разпоредбата на чл. 189б от ЗКПО, към която препраща чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, попада в обхвата на един от видовете помощ по чл. 4 от Глава втора "Инвестиции в земеделски стопанства". Счита, че разпоредбата регламентира изрично изискванията за предоставяне и ползване на помощта, в който смисъл са и разпоредбите на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ и чл. 189б от ЗКПО. Независимо от горното в мотивите си административният съд се е обосновал, че относно задълженията за данък общ доход въпреки, че декларацията обр. 6 е изпълнително основание по смисъла на чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, по преписката липсват данни за невнесените в срок задължения за м. 08.2010 г. на търговеца да е връчвана покана по чл. 182 от ДОПК, поради което задължението не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО. Решението е правилно по следните съображения: В случая липсва спор по фактите, спорът между страните е налице ли са основанията за преотстъпване на данък върху доходите на физически лица за данъчен период 2010 г. по чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ при наличието на обстоятелствата на чл. 167, ал. 1, т. 1 от ЗКПО или не. Настоящият състав на Върховния административен съд намира за основателно направеното възражение на ревизираното лице още срещу ревизионния акт и доклад, споделено и от първоинстанционният съд, че текста на чл. 48, ал. 6 и 7 от ЗДДФЛ не препраща към общите изисквания на Раздел I Глава 22 от ЗКПО. Съгласно разпоредбата на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ /в приложимата и редакция за данъчен период 2010 г./ данъкът върху годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се преотстъпва в размер до 60 на сто на лица, регистрирани като земеделски производители, за годишната данъчна основа от дейност по производство на непреработена растителна и животинска продукция при условията за преотстъпване на корпоративен данък по чл. 189б от Закона за корпоративното подоходно облагане. Условията, които следва да са изпълнени едновременно, са изброени в чл. 189б ал. 2 от ЗКПО /в приложимата редакция за 2010 г./, а именно: 1. преотстъпеният данък се инвестира в нови сгради и нова земеделска техника, необходими за извършване на посочената в ал. 1 дейност, в срок до края на годината, следваща годината, за която се ползва преотстъпването; 2. активите по т. 1 са придобити при пазарни условия, съответстващи на такива при несвързани лица; 3. дейността по ал. 1 трябва да продължи да се осъществява за период от поне три години след годината на преотстъпване; това обстоятелство се декларира всяка година до изтичане на тригодишния срок с годишните данъчни декларации; 4. преотстъпеният данък не трябва да превишава 50 на сто от стойността на активите по т. 1. Наличието на така изброените условия в случая е безспорно между страните. Препращането в цитираната разпоредба е само и изрично относно условията, визирани в точно определен чл. от ЗКПО. Настоящият състав не споделя становището на приходните органи, че за да е налице преотстъпване на данък, следва да са спазени и общите изисквания, регламентирани в Глава ХII от ЗКПО. Едва с изменението на чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ, публикувано в ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 1.01.2014 г. преотстъпването на данъка върху доходите на физически лица се обвързва с "условията на Закона за корпоративното подоходно облагане за преотстъпване на корпоративен данък" т. е препращането вече е към всички условия на закона, включително и към условията на чл. 167 от ЗКПО. Тази изменителна разпоредба обаче няма обратна сила и се прилага след влизането и в сила на 1.01.2014 г., поради което и не може да се приложи към процесния случай. Касае се за изменение на материалноправни норми, които имат действие за в бъдеще. Вярно е, че при така формулираното в чл. 48, ал. 6 от ЗДДФЛ в редакцията му към 2011 г. препращане може да се стигне до спазването на различни условия за преотстъпване на данък от страна на физическите лица и едноличните търговци, от една страна, и юридическите лица, от друга, но коригирането на законодателното решение чрез недопустимо разширително тълкуване на данъчна материалноправна норма и въвеждане на допълнителни условия в случая не може да бъде толерирана. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,