Решение № 5473 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2011 г.

Решение № 5473 от 17.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8033/2011 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 ДОПК вр. с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Христофор Георгиев Иванов от гр. Габрово, ул. "Мара Гидик", 12, ет. 2, с ЕГН: 7409242229 против решение № 221/11.05.2011 г. на Административен съд - Велико Търново, IV състав, постановено по адм. д. № 116 по описа за 2011 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на лицето срещу РА № 071002595/15.11.2010 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден в с решение № 31/17.01.2011 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2 663,73 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече отменително основание, предвидено в чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, необоснованост. Счита, че от момента на прехвърляне на търговското предприятие, собственост на ЕТ "Христофор Иванов 98" - Габрово на търговско дружество, лицето вече не управлява предприятието. По силата на чл. 15, ал. 3, изр. първо ТЗ отчуждителят носи отговорност до размера на получените права по договора, тоест до размера на цената, която е платена. Касаторът моли за уважаване на жалбата и пререшаване на делото. Ответникът по касационната жалба - директорът на Д "ОУИ" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, я е оспорил с подробни доводи, съдържащи се в писмен отговор, подаден от юрисконсулт К. Стефанова. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Едноличният търговец няма сключено споразумение с приходната администрация, поради което отговаря солидарно с купувача за задълженията на търговското предприятие. Терминът "до размера на получените права", употребен в разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ се отнася до получените права от предприятието и е относим към получателят. Върховният административен съд, състав на VIII отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на предявеното касационно основание и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество тя е неоснователна. За да постанови процесното решение съдът е приел за установено следното: С РА на Христофор Иванов са определени задължения по ЗДДС (отм.) и по ЗДДС за следните периоди: м. 01. - м. 12.2005 г., м. 01. - м. 12.2006 г., м. 01. - м. 12.2007 г., м. 01. - м. 10.2008 г., м. 05.2009 г., м. 03 и м. 04.2010 г. данък общо в размер на 73 804,27 лв. и са начислени лихви общо в размер на 36 815,27 лв.; по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ за 2006 и 2008 г. са начислени лихви за невнесени авансови вноски общо в размер на 67,21 лева. Констатирано е, че по време на ревизията, но преди издаване на РА, ЕТ "Христофор Иванов - 98" е продал търговското си предприятие на "Войс" ЕООД - гр. Дряново за сумата в размер на 100 лева. Продажбата е вписана в търговския регистър на 03.11.2010 г. Според първоинстанционният съд за задълженията отговарят солидарно отчуждителят на предприятието и приобретателят съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 3 ТЗ, поради което приходните органи могат да изберат спрямо кого да издадат РА. Едноличният търговец е ФЛ, комуто е признато търговско качество. Освен това, съгласно разпоредбата на чл. 14 ДОПК задължени лица са ФЛ, ЮЛ, без едноличните търговци да са посочени като отделен вид задължени лица. Физическото лице, заличено от търговския регистър като ЕТ, отговаря с имуществото си за задълженията към кредиторите, възникнали от търговската му дейност, тъй като същият не губи правосубектността си след прекратяването. С още по-голяма сила това важи за ФЛ, което не е заличило търговското си качество, както е в процесния случай. Съдът е допълнил още, че съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнение на цялото задължение от когото и да е от длъжниците, поради което е неоснователно възражението на жалбоподателя за ограничен размер на отговорността му само до размера на полученото от прехвърленото предприятие. В съдебното решение е цитирана многобройна практика на ВАС. Обжалваното решение е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. Първоинстанционният съд е изложил аргументирани и убедителни мотиви във връзка със законосъобразното приложение от приходните органи на чл. 15, ал. 3 ТЗ. По конкретното дело данъчните задължения на ревизираното лице са определени за периоди преди прехвърляне на търговското предприятие от ЕТ на дружеството. Между страните по договора и кредиторите на носимите парични задължения липсва споразумение за отговорността, касаеща задълженията на отчуждителя. В този смисъл е обоснован изводът, че не е изключена солидарната отговорност. Поради това и съобразно общите правила на солидарната отговорност приходната администрация е разполагала с възможността да насочи претенциите си спрямо който и да е от солидарните длъжници за цялото вземане. Ограничаването на отговорността за задължения до размера на получените права в хипотезата на чл. 15, ал. 3, изр. първо ТЗ (доп., ДВ, бр. 58 от 2003 г.), за което се говори в касационната жалба, е относимо към приобретателя на предприятието. Това ограничение не е адресирано към отчуждителят, който по процесното дело представлява ФЛ, отговарящо за задълженията си с цялото свое имущество. Приемането на противния извод от една страна противоречи на смисъла на закона, а от друга - то би допуснало неприемливата за целите на данъчното облагане възможност всяко лице, вписано като ЕТ чрез отчуждаване на търговското си предприятие да избегне заплащането на данъчните задължения, възникнали именно от неговата дейност в качеството на едноличен търговец. Освен това изразът "до размера на получените права", употребен в чл. 15, ал. 3, изр. първо ТЗ има предвид не цената по сделката, а получената от приобретателя стойност на търговското предприятие. Последното като предмет на сделка, представлява съгласно чл. 15, ал. 1 ТЗ съвкупност от права, задължения и фактически отношения (вж. в посочения смисъл приетото от ВАС, I о. в негово решение № 7101/12.06.2008 г., постановено по адм. д. № 3402/08 г. на този съд, което се споделя от настоящия касационен състав). Независимо от резултата по делото, съдът не присъжда на Д "ОУИ" - гр. В. Търново юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, тъй като в нея страната не е защитавана и представлявана. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на VIII отделение