Решение № 185 от 9.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2166/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Регионална дирекция Пожарна безопасност и защита на населението - гр. Добрич, чрез процесуален представител, срещу решение 17 от 24.01.2023г., постановено по адм. д. 226/2022г. по описа на Административен съд- Добрич (АС- Добрич), с което по жалба на С. Стефанов е отменена Заповед 1 от 08.04.2022 г. на Директора на РД ПБЗН Добрич. Касаторът навежда доводи неправилност на атакувания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба и в писмена молба. Моли за отмяна на обжалваното решение, потвърждаване на оспорената заповед, и при условия на евентуалност връщане делото за ново разглеждане. Претендира разноски. Ответникът по касация С. Стефанов, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли за отхвърлянето й като неоснователна. Съображения излага в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна. След обсъждане на приетите по делото доказателства, включително показанията на разпитания по делото свидетел Йорданов и изготвените две съдебно- технически експертизи по делото, АС-Добрич е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, но в противоречие с материалния закон и неговата цел. Счел е, че заповедта не съдържа фактически и правни основания за издаването й, като липсват изискуемите предпоставки за налагане на принудителна административна мярка по чл. 255 от ЗМВР. Решението е неправилно. От приетите по делото писмени доказателства, включително от данните в заключенията на вещите лица по назначените от съда две съдебно технически експертизи, се установяват релевантните за спора факти- извършено от С. Стефанов включване на димоотводните тръби от котел за твърдо гориво, монтиран в гараж под апартамента на лицето, в комин, изпълнено чрез допълнително монтирана стоманена тръба, заустена в допълнително направен отвор в хоризонталната подова конструкция към общото коминно тяло на сградата. В резултат подовата конструкция е пресечена, а конструкцията на комина е променена с нарушаване на целостта му чрез допълнителния монтаж на стоманената тръба. Налице е нарушение на чл.32, т.6 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите, както и на чл.135 от Наредба 1971 от 29.10.2009г. за строително-техническите правила и норми за осигуряване на безопасност при пожар. В случая установените с КА от 11.03.2022г. факти са достатъчни административния орган да упражни правомощията си по чл.225 ЗМВР поради наличието на данни, сочещи на опасност от възникване на пожар. Налага се извод, че в конкретния казус противно на възприетото от първостепенния съд правилно АО е издал заповед с посоченото правно основание за прекратяване използването на монтирана стоманена тръба, заустена в допълнително направения отвор в хоризонталната подова конструкция към общото коминно тяло в гараж под ап.[номер], [адрес], [ж.к.] в гр.Добрич, за нарушение на чл.32, т.6 от Наредба 8121з-647 от 01.10.2014г. АС-Добрич въпреки изобилния доказателствен материал по делото е игнорирал относимия към спора факт, установяващ нарушение на нормите за пожарна безопасност и съществуващата опасност от възникване на пожар в процесната сграда. Съдът е тълкувал превратно данните в заключенията на вещите лица, обсъждайки неотносими към спора фактически установявания, при което е достигнал до неправилния извод за допуснати от АО нарушения на материалния закон и целта на закона при издаване на оспорената заповед. От изложеното следва, че оспорената пред АС-Добрич заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, и същата е съответна на приложимите материалноправни норми и целта на закона. Обжалваното решение е неправилно - постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано, поради което трябва да бъде отменено, и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.222, ал.1 от АПК жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Предвид изхода на спора, съобразно претендираните и доказани разноски и с оглед на факта, че касатора е представляван от юрисконсулт в съдебното производство, на касатора се присъждат разноски за две съдебни инстанции- юрисконсултско възнаграждение общо в размер на 200лв. и платена държавна такса в размер на 70 лева. Воден от горното и на основание чл.222, ал.1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,