Решение № 9128 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13762/2013 г.

Решение № 9128 от 1.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 13762/2013 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Лалковците" ЕООД против решение № 4994 от 18.07.2013 г., постановено по адм. д. № 14512/2012 г. от Административния съд София-град. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството срещу уведомително писмо изх. № 02-280-2600/4652 от 29.10.2012 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ). В касационната жалба се твърди неправилност на решението и се иска отмяната му. Наведените касационни основания са всичките по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилно приложение на материалния закон, нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на решението и уважаване на жалбата срещу административния акт. Ответникът в касационното производство - изпълнителният директор на ДФЗ не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения 14-дневен срок за касационно обжалване. Касационната жалба е неоснователна. Административният съд е сезиран с жалба срещу уведомителното писмо, индивидуализирано по-горе. С посоченото писмо, изп. директор на ДФЗ информира дружеството, че отказва финансово подпомагане по мярка 213 "Плащанияпо Натура 2000 и плащания, свързани с Директива 2000/60/ЕО за земеделски земи", заявено с общо заявление за плащане на площ с УИН 28/160511/55134 за кампания 2011 г. От таблиците и обясненията към тях в това уведомление следва, че отказа е обоснован с наличие на установена площ на застъпване, което не е отстранено по отношение на два от заявените парцела. Административният съд е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, в предписаната форма. Съдът е приел, че от съдържанието на таблиците и обясненията след тях могат да се изведат фактическите и правните основания за атакуваната част от уведомителното писмо. Съдът е приел, че при издаване на акта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, които да се преценят като съществени. Въз основа на приетата по делото съдебно-техническа експертиза съдът е приел за установено, че административният орган е приложил правилно материалния закон, отказвайки финансовото подпомагане. Заключението на вещото лице потвърждава констатациите в уведомителното писмо. Съдът е приел, че ответникът правилно не е кредитирал представените от жалбоподателя споразумения по чл. 37, ал. 1 от ЗСПЗЗ относно ползването на част от заявените за финансиране площи. Съдът е посочил, че споразуменията следва да са придружени с карта за разпределение на масивите за ползване, както и че самото споразумение е образец. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция преценява решението на административния съд като правилно. Изводите на съда съответстват на установената по делото фактическа обстановка. Основателно, съдът е приел, че в обжалваното уведомително писмо са налични мотиви. Както се посочи по-горе от данните в таблиците и обясненията след тях в уведомителното писмо се установяват фактическите и правните основания за отказа. Установеното от административния орган застъпване на площи е доказано от заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза. Както правилно е приел административният съд, жалбоподателят не е установил правото си на ползване върху въпросните площи. Правилен е изводът на съда, че представеното споразумение не може да се кредитира като документ доказващ правото на ползване на жалбоподателя върху земите описани в него, тъй като то не отговаря на изискванията за страни по него и съдържание, визирани в чл. 37в, ал. 1 и 2 от ЗСПЗЗ. Решението е правилно и следва да се потвърди. Воден от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд