Решение № 17570 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2019 г.

Решение № 17570 от 20.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3222/2019 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Дочев от [населено място] срещу Решение № 426 от 17.01.2019 г., постановено по адм. дело № 8238/2018 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на Дочев срещу Отказ рег. № 228 р -9572/16.04.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, издаден от началника на 04 Районно управление към Столична дирекция на вътрешните работи (04 РУ-СДВР). Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон. Моли за отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалвания административен акт. Ответникът – началникът на 04 РУ-СДВР, представляван от юрисконсулт Панайотова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в представени по делото писмени бележки. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна, при спазване на срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу решение, което подлежи на обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С оспореното решение Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Т. Дочев срещу Отказ рег. № 228 р-9572/16.04.2018 г. за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие, издаден от началника на 04 РУ – СДВР, на основание чл. 58, ал. 1, т. 10 Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ). След обсъждане на представените по делото доказателства и доводите на страните, съдът е заключил, че е осъществено посоченото в постановения отказ материалноправно основание за издаването му. Съдът е приел, че посочените от Дочев обстоятелства не са от естество да мотивират нуждата от самоохрана, следователно не налагат необходимост за заявителя да притежава оръжие. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административното производство е започнало по искане на Т. Дочев за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие вх. № УРИ 138600-147/22.01.2016 г. По искането е постановен отказ рег. № 228 р-13940/29.07.2016 г. на началника на 04 РУ-СДВР за издаване на разрешение за придобиване. Отказът е отменен с окончателно Решение № 2766 от 02.03.2018 г. по адм. дело № 4706/2017 г. на ВАС, седмо отделение. Преписката е изпратена на същия административен орган за ново произнасяне при изпълнение на указанията на съда за мотивиране на акта при анализ на възражението на Дочев във връзка с изложените в него факти досежно образуваното досъдебно производство. Процесният отказ е постановен по същото заявление след като първият отказ е бил отменен от съда. При проверка на неговата законосъобразност съдът правилно е установил, че отказът е издаден от компетентен орган, в надлежна форма, при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Приел е, че лицето няма основателна причина, която по несъмнен начин да обоснове издаването на разрешение. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и оплакванията на жалбоподателя. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Доказването на необходимостта от придобиване е в тежест на заявителя - да обоснове искането си и представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна причина, обуславяща издаване на исканото разрешение. Органът преценява наличието на необходимост от притежаването на оръжие за самоотбрана на основата на твърденията на заявителя, като взема предвид и събраните в хода на преписката данни за личността и начина му на живот. В случая административният орган, както правилно е установил първоинстанционният съд, обосновано и в съответствие на събраните доказателства е констатирал, че не се установява потенциална или непосредствена опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя и неговото семейство. Правилен е изводът на административния орган, възприет и от съда, че наличието на образувано през 2014 г. досъдебно производство за опит за убийство срещу Дочев не обосновава необходимост от притежаване на оръжие за самоотбрана. По делото няма данни за други посегателства срещу лицето за периода от 2014 г. до момента на постановяване на административния акт. Неотносимо към предмета на настоящия правен спор е твърдението в касационната жалба, че е налице последваща заплаха за живота на Дочев, за която има данни в преписка № 230000–2222/15.02.2019 г. по описа на 06 РУ–СДВР. Процесният административен акт е издаден на 16.04.2018 г., поради което е била налице обективна невъзможност административният орган да съобрази обстоятелства, които са възникнали в момент, който е по-късен от датата на издаването му. Правилен е изводът на съда, че сочената необходимост от самоотбрана, свързана със служебни задължения на лицето – пренасяне на парични средства, не обосновава необходимост от ползване на огнестрелно оръжие за граждански цели. Законодателят в чл. 6 ЗОБВВПИ изрично е разграничил целите за ползване на оръжие на служебни и граждански, като е различен и редът за издаване на съответното разрешение. По изложените съображения, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане за присъждане на разноски, на ответника следва да бъдат присъдени такива за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,