Решение № 5515 от 21.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3564/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д., чрез адв. Петров, против Решение № 1250/12.01.2026г., постановено по дело № 8689/2025г. по описа на Административен съд-София-град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Ревизионен акт (РА) № Р- 22221524001606-091-001/24.10.2024г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 827/10.07.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подробно изложение оспорва извода на съда, че са налице всички предпоставки, които да обусловят ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК. Моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на жалбата на ревизираното лице срещу ревизионният акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. Ответникът по касационната жалба- директор на Дирекция „Обжалване и данъчно- осигурителна практика“- гр. София, чрез юрк. Зарева, в съдебно заседание, оспорва основателността на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: Предмет на съдебен контрол пред АССГ е била законосъобранозността на Ревизионен акт /РА/ № 22221524001606-091-001/24.10.2024г., издаден от органите по приходите, потвърден с Решение № 827/10.07.2025г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София при ЦУ на НАП, с който е ангажирана отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК на Д. М. Д. за задължения на „КИНТЕК 12“ ЕООД, за 154 454,11 лева, ведно с лихви за забава в размер на 87 833,12 лева за данъчни периоди от м.01.2019 г. до м.02.2020 г. и от м.04.2020 г. до м.07.2020 г. В хода на ревизията данъчната администрация е констатирала, че Д. М. Д. попада в субектния обхват на вменената отговорност по чл. 19, ал. 1 от ДОПК, с оглед издаденото му безсрочно пълномощно от едноличния собственик и управител на „КИНТЕК12“ ЕООД - Е. Д., по силата на което Д. М. Д. притежава пълен обем на представителна власт, в т. ч. да преупълномощава трети лица, да внася и тегли суми в неограничени размери по всички сметки на дружеството, да подписва платежни нареждания, да извършва всякакви плащания, да подписва и получава всякакви книжа и документи пред и от всякакви юридически и физически лица, държавни органи и организации, да взема решения като едноличен собственик на капитала, да извършва банкови преводи без ограничения, да регистрира електронен подпис и електронно банкиране, да получава кодове и сертификати за електронно банкиране и т. н., да представлява и подписва „КИНТЕК12“ ЕООД пред данъчните органи. Установено е, че управителят на дружеството не е осъществявал реална дейност и не е упражнявал контрол върху дружеството, като сам е заявил, че единствено формално е фигурирал като управител. За разлика от него, Д. Д. фактически е управлявал дейността на дружеството, включително търговските операции, движението на паричните средства и ежедневната дейност на бензиностанцията. Органите по приходите са приели, че чрез укриване на факти и обстоятелства е допринесено за установяване на публични задължения на „КИНТЕК12“ ЕООД в размер на 155 193.50 лв. главница и 86 600.16 лв. лихви, установени с влязъл в сила ревизионен акт. Първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден от компетентни органи по чл. 119, ал. 2 ДОПК, в предвидената от закона форма, съгласно чл. 120 ДОПК като в хода на ревизията не са констатирани съществени процесуални нарушения. Административният съд е обсъдил представените доказателства и е приел за обосновани изводите в РА, че са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК на РЛ. Установено е, че Д. Д. е действал като търговски пълномощник и фактически е управлявал дружеството през процесните периоди. Дружеството има установени и несъбрани публични задължения по ДДС, произтичащи от деклариране на фактури с невярно съдържание. Решаващият състав е счел, че Д. е укрил факти и обстоятелства, които е бил длъжен да декларира пред органите по приходите, като е налице причинно-следствена връзка между поведението му и невъзможността за събиране на задълженията. Или в обобщение е прието, че посочените в чл. 19, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК елементи са налице и законосъобразно приходната администрация е ангажирала отговорността на Д. за задълженията на „КИНТЕК 12“ ЕООД за ДДС в размер на 154 454.11 лв. и лихви в размер на 87 833.12 лв. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Безспорно по делото е установено, че ревизираното лице Д. М. Д. е било упълномощено лице на търговското дружество „КИНТЕК12“ EООД, в рамките на процесните периоди от м.01.2019 г. до м.02.2020 г. и от м.04.2020 г. до м.07.2020 г. В това си качество лицето е субект на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ДОПК. За доказан е приет и вторият елемент от фактическия състав на нормата на чл. 19, ал. 2 – непогасени задължения за ДДС на дружеството, за периодите от 01.01.2019 г. - 31.01.2021 г. с РА №Р-22000120007956-091-001 от 22.06.2021 г., с който е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от „АВТО ЛУКС 2018“ ЕООД и „БИЛД ПРОПЪРТИ 2018“ ЕООД в размер на 154 454.11 лв. Между страните по делото е било спорно дали са налице третият, четвъртият и петият елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 2 ДОПК, в приложимата за случая редакция, за ангажиране на отговорността на Д.. АССГ правилно е счел, че по делото е доказано, че Д. Д. е извършил действия по укриване на факти и обстоятелства и дали между тези действия и несъбираемостта на публичните задължения съществува причинно-следствена връзка. Като търговски пълномощник по смисъла на чл. 26 от ТЗ Д. Д. е имал право да извършва всички действия, свързани с обичайната дейност на търговеца, поради което е носел и задължението да декларира коректно обстоятелствата, имащи значение за данъчното облагане на дружеството. В това си качество той е участвал в организирането и управлението на дейността на дружеството и е следвало да осигури законосъобразното отразяване на облагаемите доставки и данъчните задължения, но нищо от това не е сторено. Вярно АССГ е възприел извода на органите по приходите, че разминаването между реално извършените доставки и декларираните обстоятелства представлява укриване по смисъла на чл. 19 ДОПК. Това укриване е било извършено съзнателно, тъй като липсват данни недекларирането да е резултат от действия на други лица. Напротив, доказателствата сочат, че именно Д. Д. е организирал и контролирал дейността на дружеството през обследваните периоди. В тази връзка е налице уникалност на каузалната връзка между поведението на Д., в качеството му на пълномощник на „КИНТЕК12“ ЕООД, и несъбирането на публичните задължения на дружеството, т.е. горепосочените действия се явяват единствената причина за обсъжданата несъбираемост на публичните вземания. По отношение на субективния елемент съдът вярно е отбелязъл, че за ангажиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК не е необходимо доказване на субективен елемент, но в случая е налице „знание“ по смисъла на чл. 19, ал. 3 ДОПК. Като търговски пълномощник Д. Д. е бил овластен да управлява дейността на дружеството и е имал задължение да декларира данъчните обстоятелства. Поради това съдът приема, че той е бил длъжен да знае за недекларираните данъчни задължения, което обосновава наличие на недобросъвестност. Фактическият състав на чл. 19, ал. 1 ДОПК изисква наличието на пряка причинна връзка между укриването на факти и обстоятелства, които по закон управителят е бил длъжен да обяви пред орган по приходите или публичен изпълнител, и невъзможността за събирането на задълженията на дружеството за данъци. Настоящият касационен състав счита, че такава пряка причинна връзка в случая е доказана от страна на приходната администрация. За отговорността по чл. 19, ал. 1 ДОПК е релевантна връзката между поведението на управителя и несъбирането на вземанията на дружеството, а такава връзка е налице. Този извод е подробно мотивиран в първоинстанционното решение, и се подкрепя и от обстоятелството на прехвърлянето на дружествените дялове от ревизираното лице на трето лице и заличаването му като управител, извършено след започването на двете ревизионни производства на дружеството. По изложените съображения оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация в размер на 460, 16 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,