Решение № 11397 от 22.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5072/2023 г.

Производството e по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Тервел, подадена чрез юрисконсулт Костадинова, срещу Решение 157 от 04.04.2023г., постановено по адм. дело 657/2022г. по описа на Административен съд Добрич. В касационната жалба са развити съображения, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Касаторът моли за отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът Д. Мекбул, в подадения чрез процесуален представител адв. Димов от ДАК писмен отговор, оспорва касационната жалба, като неоснователна и необоснована. Твърди, че отказът за издаване на удостоверение е неправилен и като такъв правилно е отменен от административния съд. Иска да се присъдят сторените по делото съдебни разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба, като смята, че първоинстанционното решение следва да остане в сила. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. С обжалваното решение на Административен съд Добрич е бил ОТМЕНЕН отказ за издаване на удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки на В. Ибрям, обективиран в Писмо с изх. РД-25-2113 от 21.10.2022г. на Кмета на Община Тервел за разглеждане и произнасяне по Заявление вх. АО-3149/05.08.2022г. и Искане с вх. АО-3150/05.08.2022г. Наред с това е върнато делото като преписка на Кмета на община Тервел за разглеждане и произнасяне по подадените Заявление за издаване на удостоверение за наследници и Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението на удостоверение за родствени връзки, подадени от Д. Мекбул, при спазване на задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Първостепенният съд е установил, че на 05.08.2022г. Д. Мекбул е подал Заявление с вх. АО-3149 за издаване на удостоверение за наследници на В. Ибрям, както и Искане с вх. АО-3150 за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението удостоверение за родствени връзки за В. Ибрям. Към заявленията били приложени пълномощно, удостоверение за свободен изселник, удостоверение за смърт, два броя декларации, удостоверение за наследници и акт за раждане на заявителя. По така подадените от вх. АО-3149/05.08.2022г. и Искане с вх. АО-3150/05.08.2022г. на 21.10.2022г. било издадено Писмо с изх. РД-25-2113 от 21.10.2022г. на Кмета на Община Тервел, с което било оставено без уважение искането за издаване на конкретните удостоверения на основание чл. 8, ал. 2 от Наредба РД-02-20-6/24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. При извършена справка в НБД Население административният орган установил, че за единствен наследник на В. Ибрям и Ю. Юмеров, била посочена дъщеря им С. Мюмюн. В мотивите си административният орган посочил, че за бащата на заявителя бил неизяснен въпроса относно българското му гражданство. В хода на съдебното производство първостепенният съд установил от събраните доказателства, че за семейството на Ю. Юмеров и В. Юмерова има доказателства в извадка от семейния регистър, в която като техни деца са посочени Л. Юмеров, Б. Юмеров и С. Юмерова. По делото била представена и актуализирана справка от НБД Население за В. Ибрям, изготвена на 27.02.2023г., в която били отразени Л. Ибрям и Б. Ибрямов като нейни синове. Административният съд приел, че оспореният отказ представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, издаден е от компетентен орган, съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението във връзка с чл. 24, ал. 1 от Закона за гражданската регистрация. Съдът отхвърлил мотива на административния орган относно неизясненото гражданство на Л. Юсню, като неотносим към спора. Изложил мотиви, че от събраните доказателства се установява, че са изпълнени предпоставките за издаване на исканите от заявителя Заявление за издаване на удостоверение за наследници и Искане за издаване на удостоверение въз основа на регистъра на населението на удостоверение за родствени връзки за В. Ибрям, родена на [дата]. в [населено място], Алфатар, починала на 17.04.1994г. С оглед изложеното, съдът е отменил оспореният отказ, като преписката е върната на компетентния орган за издаване на исканите от Д. Мекбул удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки. Настоящият съдебен състав на Върховен административен съд намира съдебното решение за ПРАВИЛНО. Неоснователни са развитите съображения на касационния жалбоподател за наличието на българско гражданство на Л. Джошкун и установяване по безспорен начин идентичност на установените за лицето различни имена. С удостоверение за наследници на починало лице, се удостоверяват факти с правно значение в резултат на проверка в регистрите на населеното място и посочени наследници по закон на починало лице, за което има съставен акт за смърт на основание чл. 54 от ЗГР, отразен в регистрите на населението. Съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗГР удостоверенията се издават от общинската администрация въз основа на регистрите на населението. Регистрите на населението в общината се съставят по реда на чл. 23 от ЗГР, като съдържат личните регистрационни картони на всички лица, подлежащи на гражданска регистрация. Правилно съдът е посочил, че в процесния случай е подадено искане по реда на чл.11, ал.1 от Наредбата от 08.09.2020 г., на което административният орган е длъжен да отговори с издаване на удостоверение или мотивиран отказ за издаването на такъв. Съгласно чл. 5, ал. 1 от Наредба РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението, издадена на основание чл. 24, ал. 2 ЗГР, удостоверения се издават на лицата, за които се отнасят, на законните им представители, на техните наследници, а според ал. 2 и на трети лица, когато същите са им необходими за изпълнение на техни законоустановени правомощия или когато същите са изрично упълномощени с нотариално заверено пълномощно от лицата по ал. 1. Правилен е изводът на съда, че оспореният адм. акт е издаден в нарушение на административно производствените правила и материалния закон. От събраните по делото доказателства става ясно, че бащата на жалбоподателя е син на В. Ибрям, за която е поискано издаване на удостоверение за наследници и удостоверение за родствени връзки. Налице е пряка линия между заявителя и визираното в искането лице. Съгласно нормата на чл. 179, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, удостоверението за наследници, представлява официален, свидетелстващ документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, поради което съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. В случая относно жалбоподателят са налице данни за родствената връзка с лицето, за което се иска удостоверение за наследници. Сочените от молителя данни и представените документи, обаче не са били достатъчни и е следвало да бъдат извършени допълнителни проверки. При така функциониращата регистрационна система относно гражданското състояние на физическите лица, и съществуването на регистри за гражданско състояние, за административният орган е налице задължение да събере служебно доказателства, относно преките наследници на починалия наследодател. В случая административният орган е извършил нарушение на административно производствените правила, като не се е съобразил с чл.35 от АПК, съгласно който индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации. Принципът на служебното начало чл. 9 от АПК изисква процесуална активност от страна на административния орган, като съобразно изискванията на чл. 36 от АПК доказателства се събират и служебно от него. Това е обхвата на неговата компетентност и част от неговата функционалност. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на съдебното решението и същото следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора на ответната страна по касационната жалба се дължат разноски на основание чл. 143 АПК за адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева. При така изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение