Решение № 4736 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2014 г.

Решение № 4736 от 28.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13028/2014 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Димитров Мутафчиев, представляван от адв. С. Стефанов, против решение № 1369/24.07.2014 г. по адм. дело № 153/2014 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отхвърлен искът му против Областна дирекция на МВР - Благоевград за присъждане на обезщетение в размер на 10800.00 лева за претърпени имуществени и неимуществени вреди, както и за сумата от 2828.29 лева - лихви, считано от 02.06.2011 г. до 04.03.2014 г. и законовата лихва върху цялата сума, считано от 05.03.2014 г. до окончателно изплащане на задължението, както и е осъден да заплати направените по делото разноски към ответната страна и съда. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при необоснованост на правните изводи и неправилно приложен материален закон. Възразява се против изводите на съда за подсъдността на иска, категоризирането на дейността на органите на МВР във връзка с прилагането на Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство и подхода при доказване предмета на делото с оглед квалифицирането на иска от страна на съда. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и решаване на делото по същество. Ответната страна - Областна дирекция на МВР - Благоевград не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура поддържа заключение за неоснователност на касационната жалба. Според прокурора съдебният акт е правилен - постановен след обсъждане на всички събрани доказателства и съответен на фактическата обстановка, установена по делото. Подробно са обсъдени наведените доводи, като обосновано е прието, че не е налице основен елемент от фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - незаконосъобразна административна дейност. Посочено е, че съгласно ТР № 46/16.10.1979 г. по наказ. дело № 36/79 г. на ОСНК на ВС деянието "дребно хулиганство" представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 ЗАНН. Според чл. 2, ал. 1 УБДХ, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение от надлежния орган. Според прокурора, спорният въпрос е: "административна ли е горепосочената дейност" и съдът правилно е определил, че същата е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна дейност. Съгласно константната практика на ВАС, дейността по съставяне на акта е свързана с преценка за наличие на административно нарушение, поради което не се касае за властническо волеизявление по смисъла на чл. 21 АПК. От това следва, че решението на РС гр. Разлог, с което Георги Димитров Мутафчиев е признат за невиновен за извършена непристойна проява, не е идентично с отменен незаконосъобразен административен акт, още повече, че не е издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Посочва се, че заповедта, издадена по реда на чл. 63, ал. 1, т. 1 ЗМВР (отм.), не е подлагана на контрол за законосъобразност, поради което не е налице първата предпоставка за реализиране на отговорността, както и че обосновано е прието, че не са налице незаконосъобразни действия по фактическото задържане на лицето, доколкото същите са предмет на разследване по приложеното досъдебно производство, по което е издадено постановление за прекратяване на наказателното производство, а прокурорският акт е подложен на контрол по реда на чл. 243, ал. 4 - ал. 6 НПК, постановено е определение от ОС гр. Благоевград, което е окончателно /чл. 243, ал. 7 НПК/ и с него административният съд е длъжен да се съобрази. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което съдът я приема за допустима, а разгледана по същество, е неоснователна. С оспорваното решение, съдът е отхвърлил исковата молба на касатора, приемайки, че същият, като ищец, носещ тежестта да установи благоприятните за него факти, не е установил незаконосъобразност на сочените като вредоносни актове - заповед за задържане № 95/11.05.2011 г., фактическите действия по задържането и акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № УБДХ-15/12.05.2011 г. По отношение на заповедта за задържане, съдът е посочил, че същата не е била оспорвана по съдебен ред, а по отношение действията на полицейските служители във връзка с нейното изпълнение, съдът е посочил, че съгласно доказателствата по делото не се установява незаконосъобразност на фактическите действия на полицейските служители във връзка със задържането. Съдът е коментирал, че по повод на оплакване на ищеца за прекомерност и ненужно използване на физическа сила и помощни средства от страна на полицейските служители е извършена обстойна проверка, която не е установила превишаване на правомощия, установени в чл. 72 и чл. 73 от ЗМВР (отм.), както и че в хода на образуваното наказателно производство също не е установено, превишаване на правата и неизпълнение на задълженията на полицейските служители, относно използване на физическа сила и помощни средства. Съдът е направил заключение, че получените от ищеца наранявания, за които свидетелства, приложеното на стр. 12 медицинско свидетелство, са вследствие от законосъобразното използване на помощните средства. Що са касае до акта за констатиране на дребно хулиганство, съдът е приел, че той не е административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, поради което оправдателното решение за нарушение на УБДХ, не може да има за последица правото да се търси обезвреда за претърпени имуществени и неимуществени вреди при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Посочено е, че действията по съставянето му също така не са действия, приравнени на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, а са действия по извършване на правоохранителна дейност, която органите на МВР имат въз основа на закона, но за да се претендират вреди от същите, следва те да могат да бъдат предмет на контрол за законосъобразност, в рамките на който да бъдат обявени за незаконосъобразни и отменени като такива. В случая ищецът можел да претендира вреди само въз основа на отменената по съдебен ред заповед за полицейско задържане, но по делото няма данни тя да е била обжалвана и отменена с влязло в сила решение. Исковата претенция за вреди, причинени от съставения акт и от развилото се производство по УБДХ следвало да се предявят по общия исков ред. Решението е правилно, като настоящата инстанция напълно споделя доводите на първоинстанционният съд относно неоснователността на исковата претенция, към които препраща на основание чл. 272 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК. Поддържаните възражение, касаещи изводите на съда относно вредите от съставения акт по УБДХ, свързани с допустимостта на съдебното решение са неоснователни. С оглед обстоятелствената част на иска, съдът правилно е квалифицирал искът като такъв с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, доколкото ищецът твърди, че вземането му към ОД на МВР - Благоевград е възникнало по повод претърпени вреди от незаконосъобразен административен акт, какъвто ищецът е посочил процесния акт за констатиране на проява на дребно хулиганство № УБДХ-15/12.05.2011 г. Твърдението за изпълнително - разпоредителния характер на акта за констатиране на проява на дребно хулиганство, т. е., че този акт е административен е основание за квалифицирането на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и разглеждането по специалния ред на чл. 203 и сл. от АПК във вр. с процесуалните разпоредби на ЗОДОВ. Доказването на това твърдение в частност, наред с другите елементи на хипотезата на фактическия състав на материалната норма на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е в тежест на ищеца, който черпи благоприятните последици от разглеждането на иска по реда на ЗОДОВ и АПК, а не по общия процесуален ред. В тази връзка следва да се посочи, че съдът правилно, установявайки, че актът за констатиране на проява на дребно хулиганство е акт на правоохранителна дейност, е отхвърлил иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ като неоснователен. Хипотезата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 от АПК включва само актове, издадени и впоследствие отменени по съответния ред на АПК, а не и по други закони. Доколкото актът за констатиране на хулиганство не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, то той не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По отношение възраженията, касаещи доказването на вредите, съдът намира същите за неоснователи. Доказването на вредите - имуществени и неимуществени е без значение за изхода на делото, доколкото ищецът не е доказал основанието за тяхното присъждане, а именно, че същите са следствие от незаконосъобразен административен акт, действия или бездействие. По делото не е установено, че заповедта за задържане или действията по изпълнението й като свързани с претърпените неимуществени вреди са в несъответствие с приложимия закон. Напротив, по делото е установено обратното, поради което може да се заключи, че преживените от ищеца негативни преживявания не подлежат на репарация. Що се касае до вредите от обвиняването му като извършител на дребно хулиганство, то, както бе посочено по-горе, тяхното възмездяване е неоснователно на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като те са причинени не от административен, а от правоохранителен акт. Няма основание за отмяна на обжалваното решение и в частта му относно разноските. Видно от протокола от последното съдебно заседание по делото от 24.06.2014 г., протокола от 09.06.2014 г. и липсата на доказателства по делото за изпълнение на задължението на ищеца да внесе по сметка на АС-Благоевград сумата от 40,47 лева, изплатени разноски на св. Дурчова, настоящата инстанция намира, че няма основание да се приеме, че съдът се е произнесъл по непредявено искане или е съобразил погрешно представените във връзка с разноските доказателства, както възразява касаторът. С оглед изхода на делото и при липса на редовно направени искания за разноски в настоящото производство от правоимащата ответна страна, съдът не дължи произнасяне по този въпрос. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение