Решение № 5320 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10384/2023 г.

Производството е образувано е по касационна жалба на Директор на РИОСВ Бургас срещу Решение 786 от 20.07.2023 г., постановено по адм. дело 668/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отменена негова Заповед РД-20/10.02.2023 г. Развитите в касационната жалба оплаквания са за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Бул акуа ЕООД - гр.Бургас. Претендира разноски. Ответник по касационната жалба Бул акуа ЕООД, чрез процесуален представител в приложен отговор оспорва основателността й. Искането е да се остави в сила решението на първоинстанционния съд. Претендира разноски. Прокурор от Върховна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е неправилно и предлага да се уважи касационната жалба. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената Заповед на Директор на РИОСВ Бургас, административният съд приема, че актът е бил издаден в производство, в което органът е допуснал нарушения на съществени процесуални правила, изразили се в неизлагане на конкретни мотиви, респ. при липса на доказателства, обосноваващи в достатъчна степен наличието на фактическите основания, посочени в него. Касационен жалбоподател прави оплаквания, че първоинстанционният съд е допуснал съществени процесуални нарушения, респ. е приложил неправилно материалния закон, а изводите му са необосновани. Оплакването се концентрира в поведението на ответника по касационната жалба, търговско дружество, което не провежда дължима процедура по ЗООС, във връзка с осъществяване на инвестиционното си намерение, но въпреки това го осъществява. Именно това, според касационен жалбоподател е било основанието за издаване на заповедта за прилагане на ПАМ, като причините затова били достатъчни да се ограничи достъпа и ползването на имот на ответника. По отношение правото на собственост на ответника по касационната жалба върху имоти с идентификатори 81178.50.57 и 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, местност Атия, община Созопол не се спори. Не е спорно и че поземлените имоти са с трайно предназначение на територията-земеделска и начин на трайно ползване-изоставена нива, както и че ответникът не е променил предназначението им. Не е спорно, че на място е установено от приложените констативни протоколи по административната преписка, извършени строителни дейности, с оглед обслужване ползването на имотите, конкретно ПИ с идентификатор 81178.50.58, както и че е установено незаконно строителство и разпоредено премахването на незаконен строеж. Обектите са изградени без проведени процедури по Глава Шеста от ЗООС, в т. ч. и съвместна процедура по чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие. Ответникът по касационната жалба е имал инвестиционни намерения и е инициирал процедура по чл. 4, ал. 1 от НУРИОВОС през 2022 г., която е прекратена с административен акт, който в производство по реда на чл. 197 202 от АПК е отменен от състав на Бургаски административен съд и искането е върнато на административен орган за произнасяне. От страна на ответника по касационната жалба не се спори, че процедурите по негови искания за преценка необходимостта от извършване на ОВОС за инвестиционно предложение Изграждане на ремонтна, сервизна и складова база за малки плавателни съдове в ПИ 81178.50.58, местност Атия, гр. Черноморец не са приключвали с акт за съгласуване инвестиционните му проекти. На страните е известно, че от страна на МО, във връзка с местонахождението на ВМБ Атия и в непосредствена близост на намиращи се в близост до военния имот от Министерство на отбраната е получено писмо с техен изх. 14-00-431 от 06.12.2022 г. В писмото се посочва, че РИОСВ-Бургас е констатирало нарушения на екологичното законодателство; намиращите се в близост военни обекти свързани, с националната сигурност са засегнати от експлоатацията на имотите частна собственост без променено предназначение за ползване от събирането на много външни лица и дейности, с които се нарушава специалния статут на войсковия район. Във връзка със системно нарушаване на правила, въведени с норми на ЗООС от страна на окръжна прокуратура, Бургас, по реда на надзора за законност прави предложение до директор на РИОСВ за прилагане на ПАМ за преустановяване на ползване и експлоатация на имоти частна собственост в посочената местност, сред които и тези на ответника по касационната жалба. Мотивът за това предложение е непроменения статут на ПИ, като земеделска земя и неприключили процедури по ОВОС за имоти на трети лица. Следствие от това предложение е извършена съвместна проверка, която не установява нищо по различно от предходните. В обжалваното съдебно решение, тези и други фактически обстоятелства, са посочени, което установява, че първостепенният съд е проверил всички относими факти, за ползването на имоти, частна собственост, включително и тези на ответника по касационната жалба без да е променено предназначението им от земеделска земя, без да има отреждане на ПУП, за да се извършват строителни и други дейности, каквито не могат да се извършват при статута на имотите към дата на издаване на оспорената заповед. Тези обстоятелства са приети и кредитирани от решаващия съд. За да отмени оспорваната пред него заповед, административният съд е приел, че е лишена от мотиви, както и административният орган не е установил какво е конкретното нарушение на екологични правила, с приложима правна разпоредба. В приложената правна разпоредба на чл. 158, т. 4 от ЗООС имало няколко предпоставки за налагане на принудителна административна мярка, приложими при условията, както на алтернативност или евентуалност, така и при кумулативност, като всяка отделна съвкупност от предпоставки е достатъчно основание за прилагане на ПАМ. Първостепенният съд не приема основанието, на което е издадена оспорваната пред него заповед да е доказано. От съдържанието на оспорената заповед на Директор РИОСВ Бургас се установява, че същият е приложил преустановителна принудителна административна мярка (ПАМ), изразяваща се в спиране дейността до територията на поземлени имоти с идентификатори 81178.50.57 и 81178.50.58 по КК на гр. Черноморец, обл. Бургас, местността Атия. Разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 4 от ЗООС, дава възможност на директорите на РИОСВ да прилагат принудителните административни мерки (ПАМ) за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Съгласно чл. 159, ал. 2 при прилагането на ПАМ, министърът на околната среда и водите или оправомощени от него лица, директорите на РИОСВ, директорите на националните паркове и директорите на басейновите дирекции със съдействието на областния управител спират с мотивирана заповед производствената дейност на собствениците или ползвателите на територии, както и достъпа до територии на собствениците и ползвателите, включително чрез пломбиране или запечатване. Административния орган налага, спиране на дейността съгласно чл. 158, т. 4, предл. 1 от ЗООС. В мотивите към заповедта няма посочено нарушение, което да е констатирано по надлежния ред и да обуславя прилагането на ПАМ. Не са изложени факти, които да релевират хипотезата на т.4, предл. 1. Превантивните ПАМ, съгласно чл. 158, т. 4 вр. с чл. 159 ЗООС, са необходими за предотвратяване или преустановяване на административни нарушения, свързани с опазването на околната среда, както и предотвратяване и/или отстраняване на вредните последици от тези нарушения. Този вид ПАМ се явяват вид административна принуда - редът, основанията за налагането им и органите, които ги прилагат са нормативно установени. За да бъдат наложени законосъобразно превантивните ПАМ следва да бъдат спазени законови изисквания. Административният съд, в подробното си изложение сочи разпоредби, които ако бъдат нарушени, предполагат прилагането на ПАМ, от характера на приложената. Анализирайки всяка от законово въведените хипотези, административният съд не намира съответствие в основанието, на което е издадена оспорваната заповед с доказателствата по административната преписка и събрани от съда. Правилно и обосновано Административен съд Бургас приема, че в мотивите на оспорения административен акт не са изложени фактически обстоятелства, сочещи на констатирано като допуснато конкретно нарушение на материалноправна норма на ЗООС, което да е квалифицирано като административно такова. Решаващият съд аргументира изводите си и с това, че по преписката липсва както съставен АУАН, конкретизиращ фактите и обстоятелствата, съставомерни за административното нарушение, така и твърдение за съществуването на такъв. В заповедта липсва отразяване на констатирани като налични или възможни замърсявания на почвата, водата или въздуха в района на двата имота от дейности, осъществявани в същите, които са или биха могли да бъдат вредни последици от евентуалното налично или предстоящо да бъде извършено нарушение, свързано с опазване на околната среда. Констатациите в обстоятелствената част на оспорения акт са затова, как се ползват имотите на ответника от него, не по предназначение, т. е. не като земеделски имот, а като депо за съхранение и ремонт на плавателни съдове и реализиране на незаконно строителство в съшия имот. Описани са дейности, извършени в имотите, но от изложението в обстоятелствената част на административния акт не може да се обсъжда нарушение по някоя от законово определените хипотези, сочени в чл. 158 от ЗООС. Следва да се споделят правните изводи на първостепенният съд, че административният орган издава спорната заповед, като сочи и преразказва приложени към административната преписка становища на Окръжна прокуратура Бургас и на МО. Тези становища не могат да се ценят като повод да се извърши проверка и ако такава е извършена, не е установено нарушение на екологични норми, налагащи прилагането на ПАМ. Не без значение е и обстоятелството, че становищата на различни публични органи, обвързват касационни жалбоподател единствено за провеждане на проверка, не и да са мотив за издаване на административен акт, с преразказа им. Принудителните административни мерки по ЗООС се съобразяват с приоритетния обществен интерес за опазването на околната среда и защитата на здравето на хората чрез регламентиране на режимите за опазване и ползване на компонентите на околната среда, осъществяването на контрол върху източниците на замърсяване и създаване на икономическа организация на дейностите по опазване на околната среда. Като е взел под внимание несъответно и безмотивно издаден административен акт, административният съд не намира причина да приеме законосъобразността му. Подробно изложените съображения в обжалваното съдебно решение, пълния анализ на събраните доказателства и изводите, че от тях не може да се предположи или да се изведе довод за нарушения от страна на ответника, налагащи прилагането на ПАМ по ЗООС. С оглед на тези констатации безспорно се установява допуснато нарушение на съществени процесуални прави в хода на производството по издаване на оспорената заповед, започнало служебно от органа, което е установено от решаващият съд. Във връзка с изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По претенциите за присъждане на деловодни разноски за тази инстанция, такива са направени от страните, но основателна е тази на ответника Бул акуа ЕООД в условията на чл. 143, ал. 3 от АПК. Към отговора на касационна жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на сумата 1200 лева, в брой, адвокатско възнаграждение, което следва да бъде възстановено от касационен жалбоподател в полза на правоимащата страна. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,