Решение № 4556 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2018 г.

Решение № 4556 от 16.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7320/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния секретар на Министерство на културата, чрез пълномощника му юрисконсулт З. Христова срещу решение № 2761 от 24 април 2018 г., постановено по адм. дело № 12403 от 2017 г., по описа на Административен съд София – град. С него е отменено негово уведомление – отказ с изх. № 97-00-47 от 28 септември 2017 г. по заявление по ЗДОИ с вх. № 97-00-47 от 31 юли 2017 г., по жалба вх. № 97-00-47 от 16 октомври 2017 г. на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторските права – МУЗИКАУТОР" – София, с представляващ И. Д. и делото е върнато като преписка на Министъра на културата за ново произнасяне по заявление вх. № 97-00-47 от 31 юли 2017 г., съгласно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. Със същото решение е осъдено Министерство на културата на заплати на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторските права – МУЗИКАУТОР" – София, с представляващ И. Д. сумата от 210, 00 лева (двеста и десет), представляващи направените по делото разноски. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Моли се за отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция. Ответникът – Сдружение с нестопанска цел "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторските права – МУЗИКАУТОР" – София, представлявано от И. Д., чрез пълномощника му юрисконсулт В. Мишева оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност. Моли за отхвърлянето й и присъждане на юрисконсултско възнаграждение, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура изразява мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателства по делото, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано въз основа на жалба, депозирана от Сдружение с нестопанска цел "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторските права – МУЗИКАУТОР" – София, с представляващ И. Д. срещу мълчалив отказ на министъра на културата, с която е отказан достъп до обществена информация, поискана с негово заявление с вх. № 97-00-47 от 31 юли 2017 г., както и по последваща жалба с вх. № 97-00-47 от 16 октомври 2017 г. против уведомление – отказ изх. № 97-00-47 от 28 септември 2017 г. на главния секретар на Министерство на културата, по негово заявление по ЗДОИ с вх. № 97-00-47 от 31 юли 2017 г. Съдът е определил предмета на образуваното пред него съдебно-административно производство и е разгледал жалбата срещу изричния отказ, постановен от главния секретар на Министерство на културата. Видно от изложената фактическа обстановка, първоинстанционния съд е посочил, че със заявление с вх. № 97-00-47 от 31 юли 2017 г. сдружението е поискало достъп обществена информация, описана в седем точки, която да му бъде предоставена на хартиен носител и като копия от документи /относно т. 6. и т. 7 от заявлението/, необходима му с оглед установени множество незаконосъобразни практики от страна на Европейска агенция за защита на изпълнителски, продуцентски и авторски права (ЕАЗИПА), както и да си състави собствено мнение относно осъществяваната от Министерство на културата контролна дейност, а именно: 1. Извършвани ли са от Министерство на културата проверки по сигнали на МУЗИКАУТОР относно наличието на собствен лицензиран софтуер и база данни за носителите на права и на произведенията, които позволяват извършване на разпределението и изплащане на възнагражденията за спазване от страна на ЕАЗИПА на задължителните изисквания по чл. 40б, ал. 3, т. 3 от ЗАПСП относно наличието на собствен лицензиран софтуер и база данни за носителите на права и произведенията и какъв е броят на извършените проверки; 2. Извършени ли са от Министерство на културата проверки за спазване от страна на ЕАЗИПА на изискванията по чл. 40г, ал. 4 от ЗАПСП и към коя дата са извършените проверки и какъв е техният брой; 3. Какви са резултатите от извършените проверки по т. 1 и т. 2; 4. Какви законови мерки са предприети и какви санкции са наложени на ЕИЗИПА от Министерство на културата вследствие на проверките по т. 1 и т. 2; 4. Какви законови мерки са предприети и какви санкции са наложени на ЕИЗИПА от Министерство на културата вследствие проверките по т. 1 и т. 2; 5. Какви законови мерки са планира да бъдат предприети и какви санкции да бъдат наложени на ЕИЗИПА от Министерство на културата вследствие на извършените проверки по т. 1 и т. 2; 6. Копия от годишните финансови отчети на ЕАЗИПА за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които следва да бъдат предоставяни в Министерство на културата ежегодно на основание чл. 40д, ал. 1 от ЗАПСП; 7. Копия от годишните доклади за дейността на ЕАЗИПА за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., които следва да бъдат предоставяни в Министерство на културата ежегодно на основание чл. 40д, ал. 1 от ЗАПСП. Съдът е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен административен орган, в кръга на неговите правомощия по ЗДОИ - главния секретар на Министерство на културата, на който със заповед № РД09-262 от 17 май 2017 г. министърът на културата е делегирал правомощията си по ЗДОИ. Актът е издаден при спазване на писмената форма по чл. 59, ал. 1 от АПК и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, но не е формиран изричен диспозитив за постановяване на отказ по заявлението. Установил е допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като отказът е постановен извън срока по ЗДОИ, след депозирана жалба от заявителя срещу постановен мълчалив отказ по заявлението на сдружението, обосноваващо нарушение на чл. 35 от АПК. По отношение на неговата материална законосъобразност е извел подробни доводи като е разгледал всяко едно от исканията, обективирани в седем последователни точки и е приел, че писмото е немотивирано и не съдържа фактически и правни основания по всяка една от точките на заявлението. Посочил е, че поради неточности в заявлението същото е следвало да се остави без движение до уточняване на точните искания на заявителя по всяка една информация, търсена от заявителя в посочените от него седем точки. Поради това административният съд е отменил отказа като незаконосъобразен, а заявлението е върнал на министъра на културата за ново произнасяне, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. С оглед приобщения доказателствен материал по делото законосъобразни са изводите на първостепенния съд за нарушение на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при произнасяне от страна на админстративния орган по заявлението на Сдружение с нестопанска цел "Сдружение на композитори, автори на литературни произведения, свързани с музика и музикални издатели на колективно управление на авторските права – МУЗИКАУТОР" – София, изразяващи се в немотивираност и издадено при неустановена фактическа обстановка и посочване на съответните фактически основания за издаването му, което от своя старна е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Съдът правилно е приел, че компетентният орган не е изпълнил задължението си и се е произнесъл с писмото – отказ извън срока по ЗДОИ и при неустановена фактическа обстановка, което е нарушение по чл. 35 от АПК. С оглед нормата на чл. 29 от ЗДОИ, административният орган е следвало да укаже на заявителя да уточни искането си, с оглед всяка една от визираните точки в заявлението, след като не е ясно точно каква информация се иска или когато тя е формулирана много общо, като срокът по чл. 28, ал. 1 от ЗДОИ започва да тече от датата на уточняването на предмета на исканата обществена информация. В случая, издателят на акта е групирал постановите му въпроси в две части- номерираните по т. 1 – т. 5 и тези от т. 6 и т. 7 от процесното заявление и не е изложил фактически констатации и отделни мотиви за всяка една от тях. Правилни са изводите на съда, че са налице пороци във формата при излагане на непълни и неясни мотиви, поради което изводите за незаконосъобразност на оспореното уведомление – отказ на първостепенния съд са правилни, обосновани и се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция. С оглед на това, не са налице изложените в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК за отмяна на атакуваното съдебно решение и същото следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски пред настоящата инстанция. Съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, сдружението е посочило, че същите възлизат на 200, 00 лева (двеста лева), представляващи юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, като тази сума следва да се възложи в тежест на Министерство на културата. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение