Решение № 186 от 10.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 314/2014 г.

Решение № 186 от 10.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 314/2014 г., I н. о., НК, докладчик председателят Елена Величкова Производството е за възобновяване на нохд. № 682/2012 г. на Районен съд гр. Свиленград и внохд. № 457/2013 г. на Окръжен съд гр. Хасково, само в частта за производството по реда на чл. 306 НПК, образувано по искане на осъдените Е. М. А. и А. Н. А. В съдебно заседание, редовно призовани осъдените не са взели участие, а защитника им адв. Ш. е представила писменно становище, в което моли да се даде ход на делото, поддържа искането за възобновяване и моли да се уважи, по изложените в него съображения, както и тези в писменото становище. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира искането неоснователно, тъй като ТР № 2/18.12.2013 г. на ОСНК няма обратно действие и към момента на одобряване на споразумението закона е приложен правилно. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С определение от 08.08.2013 г. в производство по чл. 306, ал. 3 НПК във вр. с чл. 341 и следващите от НПК окръжен съд-гр. Хасково е отменил протоколно определение от 02.10.2012 г., постановено по нохд № 682/2012 г. по описа на Районен съд-гр. Свиленград, с което е оставено без уважение искане на прокурор от районна прокуратура-гр. Свиленград за отнемане на основание чл. 53, ал. 1, б. "а" от НК в полза на държавата на лек автомобил "Фолксваген-голф" с регистрационен номер ТХ 96-89 НХ, вместо което постановява: ОТНЕМА в полза на държавата лек автомобил с посочения по-горе номер, собственост на Е. М. А. и А. Н. А. Делото е разгледано пред окръжният съд-гр. Хасково, след решение на ВКС по к. д. № 436/2013 г., образувано по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на главния прокурор на РБ, по силата на което окръжния съд -гр. Хасково е бил задължен да приложи разпоредбата на чл. 53, ал. 1, б. а НК. С ТР № 2/2013 г. на ОСНК обаче, Върховният касационен съд в т. 1 на което е прието, че "превозното средство, в което са открити акцизни стоки без бандерол, предмет на престъплението по чл. 234 НК (какъвто е случая по делото), не подлежи на отнемане по реда на чл. 53, ал. 1, б. а от НК", очевидно сочи на основателност на искането за възобновяване на двамата осъдени, и за незаконосъобразност на постановеното определение на въззивния съд, възникнала след постановяването му. По изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение