Решение № 356 от 26.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1233/2012 г.

Решение № 356 от 26.09.2012 г. на ВКС по н. д. № 1233/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Биляна Чочева Производство пред ВКС е по реда на чл. 420, ал. 2, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на защитника на осъдения С. Б. Б. за възобновяване на ВНОХД № 1922/2012 г. на Софийски градски съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 665/18.05.2012 г., с което е била потвърдена присъда от 6.03.2008 г. (2012 г.) по НОХД № 14931/2009 г. на Софийския районен съд, НК, 105 състав. С тази присъда подсъдимият С. Б. Б. е бил признат за виновен в това, че на 27.11.2005 г., в аптека "Г. 2001", е причинил на М. Щ. К. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на основната фаланга на четвърти пръст на дясната ръка, което е довело до трайно затруднение в движението на горния десен крайник за около 2 месеца, поради което и на основание чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК му е било наложено наказание 6 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено по реда на чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и упълномощения му защитник, се изтъкват доводи за неправилна оценка на доказателствените източници по повод изясняване механизма на увреждането, довело до незаконосъобразно осъждане. Претендира се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд. Частният обвинител М. К. чрез своя повереник оспорва твърденията в искането за възобновяване и моли да бъде оставено без уважение, както и да й бъдат присъдени разноските за явяването пред ВКС. Представя писмени бележки. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. В последната си дума осъденият иска делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е било депозирано в изискуемия по чл. 421, ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Поради това то е допустимо, но разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Неоснователни са доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с правилното изясняване механизма на причиняване на телесната повреда поради непълно и необективно изследване на доказателствените източници, част от които са били противоречиви. Същите възражения за били изтъкнати и пред въззивната инстанция, която подробно ги е обсъдила и отхвърлила като неоснователни, излагайки за това конкретни съображения. ВКС ги споделя и не намира за нужно да ги преповтаря. Само следва да бъде допълнено, че единствените показания на св. К., които са имали процесуална стойност и са били оценявани от инстанциите по същество, са дадените от нея в с. з. на 11.10.2011 г. Разпитът е бил проведен при участие на всички страни в процеса, като нито по инициатива на защитника, нито по служебен почин, за което не е имало необходимост, не са били приобщавани показания на пострадалата от ДП или дадените пред друг съдебен състав. В този аспект коментирането на такива в искането за възобновяване е ирелевантно и процесуално неиздържано. От друга страна, видно от мотивите, за самия механизъм на причиняване на телесното увреждане от значение са били не само съобщените от пострадалата възприятия, но и констатациите, направени при освидетелствуването й непосредствено след инцидента, както и тези на експертите от СМЕ. Обстоятелството, че тя изрично не е споменала подсъдимият да е извивал ръката й в засегнатата област, а само това, че я е бутал и изтласквал, като дланите им са се докосвали не е достатъчно основание да се счита, че механизмът на повредата е различен от приетия. Счупването на фалангата на четвъртия пръст на дясната й ръка, реализирано по метода на блъскане и извиване, не противоречи, а обратно - съчетава се с доказателствената съвкупност, подробно анализирана в мотивите на двете съдебни инстанции. На тази основа е отхвърлена и вероятността повредата да е настъпила в резултат на заявеното от подсъдимия, а именно докато пострадалата удряла с ръка по щендера в аптеката, в който аспект обясненията му не са били кредитирани. Следователно, противно на изложеното в искането, отсъстват съществени противоречия между гласните доказателства и заключението на СМЕ, касаещи механизма на причиняване на телесната повреда, а доколкото е имало и друг вариант за реализиране на счупването, то същият обективно не е бил подкрепен от изследваните доказателствени материали. На основата на приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия по повдигнатото му обвинение по чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, като в тази връзка не се изтъкват никакви съображения, които да изискват отговор от ВКС. Липсват и възражения срещу вида и размера на наложеното наказание, което отмерено на 6 месеца лишаване от свобода и с приложен чл. 66, ал. 1 от НК за 3 години е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. Пред настоящата инстанция частния обвинител е направил разноски за защита от повереника си в размер на 500 лв., които са поискани и следва да бъдат присъдени съгласно чл. 189, ал. 3 от НПК. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение