Решение № 816 от 24.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7831/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на МВР Варна (ОД на МВР Варна) против Решение 876 от 23.06. 2023г. по административно дело 468/ 2023 г. на Административен съд Варна (АС Варна). С обжалваното решение Областна дирекция на МВР гр. Варна е осъдена да заплати на И. Василев, обезщетение в размер на 2 000.00 лева за причинените му неимуществени вреди за периода от 16.00 часа на 18.06.2016г. до 12,15 часа на 19.06.2016г., заради незаконно бездействие на полицейски служители на V РУ- Варна по осигуряване на адекватна медицинска помощ по време на полицейско задържане, както и сумата от 1518.50 лева, разноски по делото. Касационният жалбоподател- ОД на МВР Варна твърди неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва съображения, че е неправилен и неоснователен извод, че в конкретния случай ответникът чрез неговите органи не е предприел всичко необходимо за изпълнение на задължението по чл.73 ЗМВР да осигури необходима медицинска помощ на ищеца в съдържанието, според закона. Моли за отмяна на обжалваното осъдително решение. В условията на евентуалност иска да се намали присъденото обезщетение. Иска присъждане на разноските за първоинстанционното и касационното производство. Ответникът И. Василев, чрез упълномощен процесуален представител адвокат А. Георгиева в представеното писмено становище моли да се остави в сила решението като правилно- постановено в съответствие с материалния закон, процесуалните правила и събраните по делото доказателства. Претендира сторените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение преценява касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, поради което следва да бъде разгледана относно нейната основателност. Производството е образувано, след като с Решение 1905/ 21.02.2023г., постановено по административно дело 3864/ 2022г., състав на Върховен административен съд е отменил изцяло Решение 277 от 08.03.2022г., постановено по адм. дело 1575/ 2021г. по описа на Административен съд Варна и е върнал делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд гр.Варна. Пред административният съд И. Василев е предявил обективно и кумулативно съединени искове срещу Областна дирекция на МВР Варна за осъждането й да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразен административен акт (Заповед за задържане на лице 170/18.06.2016 г., издадена от Д. Дачев мл. инспектор при V РУ при ОД на МВР гр. Варна), незаконосъобразни действия и бездействия на нейни длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. С Определение 1816/20.07.2021 г. по адм. дело 1224/2021 г. Административният съд Варна е разделил в отделни съдебни производства предявените искове. За да уважи изцяло претенцията, Административен съд Варна е приел за установено издаването на Заповед за задържане на лице 170/18.06.2016г., с която И. Василев бил задържан за срок от 24 часа, като бил освободен на следващия ден в 12.15 часа. В заповедта, като правно основание за задържането, бил посочен чл.296, ал.1 от НК. След обжалване от лицето с Решение 1533/ 08.07.2016 г. по адм. дело 1839/ 2016г. Административен съд Варна е отменил заповедта, като незаконосъобразна, поради неспазена форма на акта липса на мотиви. По реда на инстанционния съдебен контрол това решение е оставено в сила с решение 2898/ 07.03.2018 г. по административно дело 10279/ 2016 г. на ВАС. При полицейското задържане на Василев са били използвани помощни средства- белезници. Той е бил отведен в V РУ- Варна за 24 часа. В книгата на задържани лица на V РУ- Варна е документиран медицински преглед на Василев към 18ч. от дежурен екип на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/- гр. Варна и от личния лекар на ищеца. От приложения по делото фиш за спешна медицинска помощ на ЦСМП- Варна от 18.06.2016г. се установява, че на ищеца била оказана медицинска помощ за времето от 18.05 часа до 18.20 часа при престоя му в V РУ на ОД на МВР Варна, поради негови оплаквания за болки в гърба и чувство на задух. Направената кардиограма е констатирала [заболяване]. Установен е [заличен текст], дадено е лекарство аналгин. Личният лекар на Василев също бил допуснат в ареста да го прегледа, като е изразил мнение за необходимост от хоспитализация с цел образни изследвания и лечение /л. 34 от делото на АС Варна/. Представените от ищеца медицински документи сочат, че същият е претърпял [заличен текст] през м. декември 2015г. / л. 35-42/. По делото пред АС Варна, по искане на ищеца са разпитани в качеството на свидетели Х. Щърков негов приятел и З. Чапарова позната на ищеца и доброволец към сдружението с нестопанска цел Конфедерация за защита правата на децата . От разпита на свидетеля Х. Щърков се установява, че двамата се познават от 2014 година, като от 2015г. свидетелят е и пациент на Василев. Определя ищеца като скромен, търпелив, всеотдаен. Според свидетеля Х. Щърков след случая от м. юни 2016г. се е променило държанието на Василев, който се е затворил в себе си, не е отговарял редовно на телефонни му позвънявания, отказвал е покани за излизания на обществени места. Преди случката двамата веднъж седмично са се чували по телефона и са се виждали в месеца поне веднъж, докато след това при посещения в лекарския му кабинет или в дома му. Василев е споделил на свидетеля своите опасения, че всички го мислят за [заличен текст]. Според свидетелката З. Чапарова, преди случая от м. юни 2016г. Василев е споделил, че иска да вижда детето си по- често, но бившата му съпруга, която живее в София не изпълнява съдебното решение да води детето в гр. Варна. На 18.06.2016 г. към 09.00ч. Василев се обадил на свидетелката, като й съобщил, че е обсаден от полицаи и е помолил свидетелката да отиде пред дома му. Тя е била пред неговата къща към 09.50 ч. Според свидетелката, ищецът е бил стресиран от присъствието на полицейските служители. Сочи, че към 15:20ч. 15:30ч. на 18.06.2016г. Василев е бил изведен от дома си с белезници. Свидетелката е видяла ищеца към обяд на следващия ден, като според нея Василев е изглеждал изтормозен, омаломощен и се е разплакал. Споделил, че го боли гърба и че е повръщал предната нощ. Килията е била мръсна и не са му дали храна и завивка. Казал е, че при задържането полицаите са го натиснали в гърба, почувствал болка в кръста, както и през цялото време, докато е бил в ареста. В изпълнение на указанията на отменителното решение на ВАС по делото е допусната съдебно- медицинска експертиза. В експертното заключение се сочи, че съобразно представените по делото документи, към момента на ареста Василев е с поставена диагноза [диагноза]. Дадени са указания за хоспитализация, образни изследвания и лечение, във връзка с евентуално счупване на 12-ти гръден прешлен. Ищецът е изпитвал обичайните болки за подобен вид травма, които според експертизата отшумяват за период от около 20 25 дни. Според заключението медикаментът Аналгин се използва в практиката за потискане на болковия синдром при различен вид травми, болки, свързани със заболявания и изписването му в конкретния случай е било подходящо. Аналгинът стопира болката за период от 4 6 часа. Експертизата сочи, че друг медикамент, подходящ за състоянието на ищеца са били нестероидните противовъзпалителни средства, обезболяващи и стероидни медикаменти, които са подходящи за потискане на болката в острия период след травмата. По време на проведеното по делото открито съдебно заседание, експертът доразви изводите си, посочвайки, че в случая е следвало да бъде поставена точна диагноза по отношение състоянието на Василев, с оглед дадените указания при извършения му медицински преглед за образни изследвания и клиничен преглед. Според експертът, става въпрос за преглед в болница, тъй като в работната диагноза има съмнение за счупване на прешлен и ако действително е имало счупване на прешлен, щял е да бъде приет за лечение в неврохирургия, където да го обезболят и лекуват. От правна страна съдът намерил, че е налице незаконосъобразно бездействие на полицейските органи на V РУ Варна по време на полицейско задържане за 24 часа на Василев. В конкретния случай ответникът чрез неговите органи не е предприел всичко необходимо в изпълнение на задължението си по чл.73 от ЗМВР, за да осигури достъпна медицинска помощ за ищеца в съдържанието й според закона. Незаконното бездействие на ответника, чрез неговите органи, довело до нарушаване правото на достъпна медицинска помощ на задържания. Съдът намерил, че предявеният от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и доказан по размер. След преценка на доказателствата по делото съдът счел, че претенцията на ищеца за парично овъзмездяване, като резултат от бездействията на ответника кореспондира като краен резултат с основанието на иска в неговата обстоятелствена част. По делото били налице доказателства установяващи бездействие на ответника, които да поставят началото на пряка причинно-следствена връзка между проявлението им от страна на полицейските органи и сочените от ищеца вреди. С оглед на това съдът при определяне размера на обезщетението изхожда от общественото разбиране за справедливост предвид разпоредбата на чл.52 от ЗЗД към момента на постановяване на решението, при отчитане възрастта на увредения, вида и характера на претърпените болки и страдания. Касационната инстанция преценява решението като ПРАВИЛНО. В основата на предявения иск е твърдението на ищеца, че по време на ареста му се е нуждаел от обстоен преглед в болница, образни изследвания и лечение, които са препоръчани от прегледал го лекар, но полицейските органи незаконосъобразно са бездействали да изпълнят тези препоръки в резултат на което той е преживял физическо страдание. Не се спори, че ищецът е задържан по силата на Заповед, издадена на основание чл.72, ал.1 ЗМВР във връзка с чл.296, ал.1 НК. Разпоредбата на чл.73 ЗМВР създава задължения за органите на МВР да недопускат ограничаване на останалите права на задържаните лица, извън правото на свободно придвижване. Всеки български гражданин има право на достъпна медицинска помощ съгласно чл.81, ал.1 от Закона за здравето. Съгласно чл.81, ал.2 от същия закон, достъпната медицинска помощ се осъществява при прилагането на определени принципи, един от които е своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. Не се спори между страните, а и е установено по делото, че по време на престоя му в ареста, ищецът е бил прегледан от лекари от дежурен екип на ЦСМП гр. Варна. След проведения преглед, направена електрокардиограма са били констатирани [заболявания]. Вписано е лечение с Аналгин . В конкретния случай, спорният въпрос е, дали ответникът чрез неговите органи е предприел всичко необходимото в изпълнение на задължението си по чл.73 ЗМВР, за да осигури достъпна медицинска помощ за ищеца в съдържанието й според закона. Спорен е въпросът дали оказаната медицинска помощ е била достатъчно ефективна, качествена и адекватна по смисъла на чл.81, ал.2 от Закона за здравето на травматичните оплаквания. Правилно съдът е преценил, че в конкретния случай ответникът чрез неговите органи не е предприел всичко необходимо в изпълнение на задължението си по чл.73 от ЗМВР, за да осигури достъпна медицинска помощ за ищеца в съдържанието й според закона. Този извод е обоснован от заключението на експерт лекар, който е обсъдил - по време на ареста, нуждаел ли се е ищецът от допълнителни прегледи и какви, изпитвал ли е болки и в каква степен, даденият му аналгин, достатъчен ли е бил, за да отшумят тези болки и за какъв период, съществува ли друг медикамент, подходящ за състоянието на ищеца и как се прилага той. Личният лекар на ищеца доктор Н. Цеков, също е извършил медицински преглед и изразил мнение за необходимост от хоспитализация на Василев с цел образни изследвания и въз основа на данните от тях- последващо лечение. Лекарите са обективирали констатациите и препоръките си от извършените прегледите в писмени документи фиш за спешна медицинска помощ и медицинско направление, подписано от д-р Цеков. Наличието от необходимост от настаняване в лечебно заведение на Василев, през времето на задържането му за 24 часа, доказва твърдението на ищеца за незаконно бездействие на полицейските органи по осигуряване на негово извеждане от помещението за задържани лица и привеждане в лечебно заведение. В тази връзка е и заключението на експерта по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. Заключението не е оспорено от страните и правилно е възприето от съда като обективно и компетентно, кореспондиращо с доказателствата по делото. Според медицинските препоръки и заключения лицето се е нуждаело спешно от допълнителни изследвания, диагностики и медицински мерки. Такива не са били осигурени. Налице е незаконно бездействие на ответника, чрез неговите органи, което несъмнено е довело до нарушаване правото на достъпна медицинска помощ на задържания. Бездействието на полицията да изпълни задължението си съобразно разпоредбите на чл.73 и сл. от ЗМВР е обвързано с твърденията в исковата молба за настъпилите неимуществени вреди в сферата на ищеца. Правилно съдът е преценил, че предявеният от ищеца иск за обезщетение на неимуществени вреди е основателен и доказан по размер. След преценка на доказателствата по делото съдът счита, че претенцията на ищеца за парично овъзмездяване, като резултат от бездействията на ответника кореспондира като краен резултат с основанието на иска в неговата обстоятелствена част. По делото са налице доказателства установяващи бездействие на ответника, които да поставят началото на пряка причинно-следствена връзка между проявлението им от страна на полицейските органи и сочените от ищеца вреди. В случая налице са претърпени неимуществени вреди. Последователните събитията, свързани с предаването на неговото дете, полицейската намеса и задържане му за 24 часа са довели до особено психофизично кризисно състояние. От доказателствата по делото, съдът е направил правилен извод за установеност на всички предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ . Неоснователно е искане в касационната жалба за намаление на размера на присъденото обезщетение до минималния му предявен размер. АС Варна е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, във вр. с §1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Всички доказателства са отчетени от съда, като направените изводи относно размерът на обезщетението съответстват на данните по делото, установяващи конкретните факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. В случая обезщетението е справедливо определено с паричен еквивалент съответстващ на негативните преживявания и конкретното им отражение върху увреденото лице, като е отчетен техния интензитет и продължителност. Предвид резултата от правния спор основателна е претенцията на Василев за разноски в касационното производство. Съгласно изричната разпоредба на чл. 10, ал. 3 изр. последно ЗОДОВ, съдът осъжда ответника да заплати възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,