Решение № 2600 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2008 г.

Решение № 2600 от 25.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12883/2008 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК), чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано по касационна жалба на "Щерна" ООД със седалище и адрес на управление гр. София, район Нови Искър, с. Мировяне, ул. "Ветрен" № 4, представлявано от Управителя Стефан Димитров Павлов, против Решение № 910 от 24.07.2008 г. на Административен съд София-град по адм. д. № 73 по описа за 2008 г., с което като неоснователна е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт (РА) № 2000832/29.08.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 2097/ 13.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, в частта му, с която за данъчен период м. 12.2005 г. на ревизираното лице е отказан данъчен кредит общо в размер на 10 868,46 лв. по 12 бр. фактури за доставки на дизелово гориво от "Агролес" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост, изразяващи се в неправилна преценка на доказателствата, довела и до погрешен фактически извод за липса на реални доставки на горива с получател ревизираното лице т. е. за липса на реални доставки по процесните фактури на отказания данъчен кредит. Неправилно съдът приел, че не е доказана реалната продажба на родовоопределените вещи, предмет на фактурите. При отказа на данъчен кредит би следвало да се намалят задълженията на ревизираното лице за внасяне на ДДС върху последващите продажби на същите стоки, за каквито продажби има доказателства. Игнорирани са представените още при първоначалната ревизия приемо-предавателни протоколи и доказателствата за наети обекти, собствен превоз, плащане по доставките и назначени на трудов договор лица като шофьори, охрана и продавачи. Иска се отмяна на съдебното решение и на РА в обжалваната му част. Ответникът по жалбата - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211 ал. 1 АПК, против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд по ЗДДС (отм.) е бил за реалност на доставките на дизелово гориво, доставено на ревизираното лице от посочения по-горе пряк доставчик. Последният е бил търсен на декларирания данъчен адрес и при двете ревизионни производства и не е открит на този адрес. Обосновани са изводите на административния съд, че реалността на доставките на посочените родовоопределени вещи по правилото на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, следва да се докаже с факта на предаване на стоката чрез експедиционни бележки, приемо-предавателни протоколи и доказателства за транспортирането на горивата, изискващи специален превоз. Правилно съдът е отчел характера на фактурите като частни диспозитивни документи, не притежаващи материална доказателствена сила, обвързваща съда и страните. Твърденията на касатора за представяне на приемо-предавателни протоколи за процесното гориво при първоначалната ревизия не се оправдават. В приложената по делото, 5 папки административна преписка, се съдържат такива протоколи за доставчици, относно чийто доставки РА е отменен с Решение № 2097/13.12.2007 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. София при ЦУ на НАП, но не и за процесния доставчик. Касаторът, редовно призован пред първата инстанция, не е участвал чрез представител в процеса, не е възразил по комплектуването на преписката, а и сега не представя копия от посочените доказателства. При тези факти, първоинстанционният съд не би могъл да направи обоснован извод за реалност на процесните доставки само въз основа на доказателства за притежаване на автомобили, снабдени с цистерни и наета бензиностанция, както и при сключени договори с физически лица за длъжностите шофьор, охрана и др. Доводите за коригиране на декларирания ДДС по последващи продажби на горива биха имали смисъл, при съвпадение на данъчните периоди на получаването и продажбата, ако не ставаше дума за родовоопределени вещи, за които не може да се установи, че именно горивото по процесните доставки е фактурирано от ревизираното лице впоследствие, още повече че по делото е установено, че касаторът е получавал гориво и от други доставчици, по чийто доставки данъчен кредит му е признат. Предвид изложеното, съдебното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221 ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение