Решение № 3816 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2009 г.

Решение № 3816 от 23.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8409/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Валери Веселинов Иванов от с. Гривица, обл. Плевенска, подадена срещу решение № 217 от 23.04.2009 г. постановена по адм. дело № 483/2008 г. по описа на Административен съд - Плевен. В жалбата се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно поради нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ образувано по искова молба на жалбоподателя срещу министерството на правосъдието за сумата 300 000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди и пропуснати ползи от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията на затвора в гр. Плевен, е отхвърлил предявения иск като неоснователен и недоказан. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението върху приетите от него за установени обстоятелства по длето и върху приложимия закон. От изложеното в исковата молба и доказателствата по делото е установено, че ищецът Валери В. Иванов е изтърпявал присъда в затвора в гр. Плевен и съгласно протоколно определение на Плевенския окръжен съд по нчд № 201/2007 г., влязло в законна сила на 2.05.2007 г., лицето е освободено условно предсрочно при изпитателен срок 2 г. и 2 месеца и 29 дни с постановени пробационни мерки за същия срок. Ищецът е поддържал, че администрацията на затвора не му е осигурявала работа като лишен от свобода, поради което е бил лишен от възможността да се самоиздържа в затвора и наказанието му се е увеличило от 14 години на 20 години лишаване от свобода, поради обстоятелството че не е имал възможност да се възползва от трансформацията на отработените дни в дни от присъдата за периода от 21.03.1992 г. до м. март 2006 г. За конкретния административен иск съдът въз основа на доказателствата по делото обосновано и законосъобразно е приел, че предявения иск е неоснователен и ответникът по иска чрез действия или бездействие на администрацията на затвора в гр. Плевен не е причинил вреди на ищеца в качеството му на лишен от свобода, за които да отговоря по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Съдът обосновано е приел, че разпоредбите на чл. 64 ЗИН във вр. с чл. 24, ал. 2 ЗИН /отм. 2002 г./ не са императивни и упражняването на правото на труд в затвора следва да се определя от администрацията на съответния затвор с оглед възрастта, здравословното състояние и трудоспособност на лишения от свобода, изискванията за охрана и режима на лицето, както и професионалната му квалификация и наклонности и възможността на администрацията на затвора на осигури предоставяне на подходяща работа, за да се приложи разпоредбата на чл. 41, ал. 3 ЗИН - с положения труд са се намали срока на изтърпяване на наказанието на лишения от свобода. Ищецът като лице лишено от свобода е имал право да получи подходяща работа на основание чл. 23 ЗИН, но съобразно изискванията на чл. 64 ЗИН, които се преценяват от администрацията по отношение на всеки затворник и упражняването на правото на труд в съответния затвор е обвързано от обективните възможности на администрацията с оглед разпоредбата на чл. 64 ЗИН /на ищеца за определени периоди от време е била подсигурявана работа, видно от представената справка от затвора гр. Плевен/, както е приел и съдът. Съдът е изложил обосновани съображения, че за да възникне правото на обезщетение за вреди по чл. 1, ал. 1 и чл. 4 ЗОДОВ е необходимо да се установи незаконен акт - действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност и пряка и непосредствена връзка между бездействието и причинената вреда. Ищецът не е представил доказателства, с които да установи конкретно всички неблагоприятни последици и имуществени вреди от неосигуряването на работа от администрацията на затвора, като тези вреди да са от административно увреждане /административен деликт/, както законосъобразно е прел съдът. Законосъобразно съдът е приел за установено и обстоятелството, че в затвора лишените от свобода не се издържат сами и липсата на средства за "самоиздръжка" от неположен труд нямат за последица задължение на затворника да заплаща разноските за времето на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, които да са преценят като имуществени вреди и пропуснати ползи, причинени от администрацията на затвора. Правният извод на съда, че предявения иск от Валери В. Иванов срещу министерство на правосъдието за обезщетение за вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК е неоснователен и недоказан, е законосъобразен и решението като правилно следва да се остави в сила. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от горното Върховният административен съд - III отделение,