Решение № 8706 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2014 г.

Решение № 8706 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3615/2014 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. З. М. от с. Големо Бучино, обл. Перник, против решение № 52 от 24.01.2014 г. по адм. дело № 1073/2013 г. на Административен съд - Перник, с което е отхвърлено оспорването на решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3778 на МКВПМС. Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: неправилно прилагане на административнопроцесуални норми, на материалния закон и необоснованост. Ответникът Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за правилност, обоснованост и законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд - Перник е решението по протокол № 1 от 11.02.2013 г., в частта му по т. 5, приложение № 2, т. 3778, издадено от Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане при Министерския съвет (МКВПМС), с което на Р. З. М. от с. Големо Бучино, обл. Перник, е отказано отпускане на възстановителна помощ в размер на 1027 лв. за отстраняване на щетите на жилището й в с. Големо Бучино, нанесени от земетресението на 22.05.2012 г. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд - Перник законосъобразно е приел, че оспореният административен акт е издаден при спазване на обосноваващата го материалноправната разпоредба на чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС, тъй като исканата помощ се отнася за текущ ремонт, при който не се извършва намеса по носещата конструкция на сградата и сградата е годна за експлоатация. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са касационните доводи за неправилност и необоснованост. Съгласно чл. 29, ал. 1 от Правилника за организацията и дейността на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет (ПОДМКВПМС - редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.), към който препраща чл. 55, ал. 3 от Закона за защита при бедствия (ЗЗБ), възстановителната помощ се предоставя чрез кметовете на общини за закупуване на строителни материали, за извършване на строителни услуги или за подпомагане по предложен от общинската комисия начин. Размерът на предоставената за всеки обект помощ се определя по правилото на ал. 2 на чл. 29 (ДВ, бр. 75 от 2012 г.): в зависимост от претърпените вреди в размер, осигуряващ минимално необходимите битови условия на лицата по чл. 26, ал. 2. Съгласно ал. 3 на чл. 29 възстановителната помощ не се предоставя за текущ ремонт по смисъла на т. 43, б. "а" - "в" от допълнителната разпоредба на § 5 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). В случая отказът за отпускане на възстановителна помощ, обективиран в оспореното решение, е издаден на правно основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС предвид обстоятелството, че необходимите строително - ремонтни работи не засягат конструкцията на сградата. На основание чл. 171, ал. 1 от АПК доказателствата, събрани редовно в производството пред административния орган, имат сила и пред съда. Жалбоподателката не е оспорила доказателствената стойност на документите, съставени в хода на административното производство и приложени в административната преписка. В конструктивното становище, изготвено от експерт - конструктор на 02.06.2012 г., е отразено, че компрометираната носеща тухлена зидария по всички фасади (външни и вътрешни дълбоки пукнатини) не налага допълнително конструктивно укрепване на двуетажната масивна сграда, а само строително-ремонтни работи. Липсва заключение, че сградата представлява опасност за здравето и живота на живеещите в нея, за да се приеме, че исканата помощ ще репарира вреди в размер, необходим за осигуряване на минимално необходимите битови условия съгласно материалноправното условие за отпускане на помощта по чл. 29, ал. 2 от ПОДМКВПМС. В проведеното съдебно заседание на 17.01.2014 г. жалбоподателката е потвърдила, че стените не следва да се бутат, но в стаите има отцепена мазилка. Въз основа на конструктивното становище е изготвена оценка от лицензиран оценител, която е оценила строително-ремонтните работи в размер на 1027 лв. В общата сума са включени разходи за покриване с керемиди, тухлена зидария комин, изкърпване мазилки по каратаван, фасадно тръбно скеле, пренасяне на чували с тухлени отпадъци и др. подобни. Необходимите строително-ремонтни работи за отстраняването на повредите попадат в хипотезата на текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43, б. "а" от ДР на ЗУТ, в която на основание чл. 29, ал. 3 от ПОДМКВПМС (редакция, ДВ, бр. 75 от 2012 г.) не се предоставя възстановителна помощ. Оспореният административен акт е издаден при спазване на материалноправните изисквания за законосъобразност и като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Перник е постановил правилно решение. Въпросите във връзка с лимитите на отпусканите възстановителни помощи, въведени с решение на МКВПМС, са ирелевантни за изхода на конкретния спор. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,