Решение № 9955 от 12.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4621/2026 г.

Производството е по реда на чл.208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Е. Н. И. и Р. В. И., и двамата от град Нови пазар, обл.Шумен, депозирана чрез процесуалния им представител адв. Марков против решение № 552/31.03.2026г. на Административен съд – Шумен по административно дело № 73/2026 г. В касационната жалба се съдържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради несъответствието му с материалния закон и неговата необоснованост. Излагат се подробни и конкретни доводи във връзка с наличието на посочените касационни отменителни основания по смисъла на чл.209, т.3 от АПК. Поради това жалбоподателят моли за отмяната на атакуваното съдебно решение и за разрешаване на спора по същество с отмяната на издадената заповед за изземване на недвижим имот. Претендира присъждането на направените и в двете инстанции съдебни разноски. Ответникът по касационната жалба- кметът на община Нови пазар заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила, а в полза на общината да бъдат присъдени направените съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена срещу решение, което подлежи на касационно оспорване, в срока по чл.211, ал.1 от АПК и от надлежни страни в първоинстанционното производство, които имат правен интерес от оспорването на съдебния акт, който е неблагоприятен за тях. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е заповед № 900 от 12.09.2025 г. издадена от кмета на община Нови пазар на основание чл.65 ал.1 от ЗОбС, с която е наредено изземването на имот- частна общинска собственост, с идентификатор 27471.50.195 по кадастралната карта на [населено място], община Нови Пазар, представляващ дворно място с площ от 696.00 кв.м., отреден за ниско застрояване от държането Е. Н. И. и Р. В. И., и двамата от град Нови пазар, които ползват имота без правно основание. Заповедта е мотивирана с обстоятелството, че процесният недвижим имот е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост №1163 от 28.09.2006 г. на община Нови пазар, област Шумен, вписан в СВ – град Нови пазар акт [заличен текст]. В заповедта е посочено, че съществуващият между страните спор по отношение на собствеността върху имота е разрешен с решение №154/08.07.2024 г. по гр. д. №222/2024 г. по описа на ОС – Шумен, влязло в законна сила на 24.06.2025 г., с което е отменено решение № 111 от 11.04.2024г., постановено по гражданско дело № 1337/2023г. по описа на Районен съд-Нови пазар и предявеният от Е. Н. И. и Р. В. И. установителен иск за собственост по отношение на процесния недвижим имот е отхвърлен. Съобразно мотивите на цитираното решение, претендираната от ищците придобивна давност не е изтекла. Административното производство по издаване на процесната заповед е започнало с писмо изх.№94-00-1875/06.08.2025 г., връчено на жалбоподателите на 06.08.2025 г., с което от тях е поискано да заплатят направените съдебни разноски и да освободят процесния недвижим имот в 14-дневен срок. Жалбоподателите са уведомени, че ако имотът не бъде освободен, ще бъдат предприети действия по неговото изземване по реда на чл.65 от ЗОбС. В отговор на това писмо на 20.08.2025 г. жалбоподателите са депозирали уведомление до кмета на общината, че претендираните съдебни разноски са заплатени. Освен това те са посочили, че са предявили нов установителен иск за собственост по давностно владение върху процесния имот. Към писмото е приложен и препис от посочената искова молба. След извършени проверки в процесния имот, описани в констативен протокол от 28.08.2025г., е установено, че жалбоподателите осъществяват фактическа власт върху процесния недвижим имот и е издадена и оспорената заповед за изземването му. Съгласно приложения по делото протокол за извършено принудително изземване по административен ред на общински имот по реда на чл.65 ал.3 от ЗОбС от 29.09.2025 г., ведно със снимков материал, процесният имот е принудително иззет от жалбоподателите на посочената дата, при което е съставен и опис на вещите на жалбоподателите, находящи се в имота. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е приел, че издадената заповед е валидна и законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и при наличието на материалните предпоставки на чл.65, ал.1 от ЗОбС. Първоинстанционният съд е преценил, че оспорената заповед за изземване е издадена при наличието на материалноправните предпоставки за това, определени в чл.65, ал.1 от ЗОбС - имотът е общинска собственост, а фактическата власт върху него се упражнява от жалбоподателите без правно основание за това. В тази връзка съдът е обсъдил обстоятелството, че съществуващият между страните спор за материално право между страните е разрешен с влязло в сила съдебно решение, с което предявеният от жалбоподателите установителен иск е отхвърлен, тъй като те не са придобили правото на собственост по давност върху процесния недвижим имот, защото предвидения в закона десетгодишен давностен срок не е изтекъл. Решението на първоинстанционният съд е валидно, допустимо и правилно, а сочените в касационната жалба касационни основания за отмяната му не са налице. Подробно са изяснени релевантните за спора факти и обстоятелства, обсъдени са възраженията на страните, а формираните правни изводи са обосновани и напълно съответни на приложимите материално правни разпоредби. Изложените от първоинстанционния съд съображения са изключително подробни и се споделят и от настоящата касационна инстанция, поради което и на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК касационната инстанция препраща към тях. Съгласно чл. 65, ал. 1 от ЗОбС, общински имот, който се владее или държи без основание, се изземва въз основа на заповед на кмета на общината. И в тази хипотеза е приложимо правилото на чл.142, ал.1 от АПК, съобразно което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Материалната законосъобразност на заповедта предполага кумулативното наличие на три предпоставки- имот, представляващ общинска собственост; лице, което го владее или държи и липса на правно основание за това. Спорът между страните касае първата и третата предпоставка на разпоредбата, доколкото същите спорят чия собственост е процесния имот Липсва спор по отношение на фактическата власт, упражнявана от жалбоподателите върху процесния имот. Събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на издаване на заповедта за изземване имотът е във владение на жалбоподателите. Жалбоподателите оспорват правото на собственост върху процесния недвижим имот и твърдят, че те са негови собственици и го владеят на това основание. Общината установява правото си на собственост с представения по делото акт за частна общинска собственост № №1163 от 28.09.2006 г. Действително правилото на чл.5, ал.3 от ЗОбС предвижда, че актът за общинска собственост няма правопораждащо действие, но като официален документ, съставен по предвидения ред, той се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и удостоверява правото на собственост до доказване на противното. Твърдението на жалбоподателите е, че те са придобили по давност правото на собственост върху този имот. Само по себе си обаче позоваването на придобивна давност не представлява годно правно основание за осъществяване на фактическа власт по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОбС и не изключва приложението на разпоредбата, докато претендираното право не бъде установено по надлежния ред. В конкретната хипотеза това не е сторено. Напротив- с влязло в сила решение материалният спор между страните е разрешен и предявеният от жалбоподателите установителен иск за собственост на процесния имот, основан на изтекла придобивна давност, е отхвърлен с решение на Окръжен съд-Шумен, влязло в сила на 24.06.2025г. Именно на формираната от това решение сила на пресъдено нещо относно принадлежността на правото на собственост се е позовал и административният орган в мотивите на издадената заповед. Това обстоятелство е мотивирало и първоинстанционният съд да приеме, че с разрешаването на спора за материално право, материалната доказателствена сила на актът за общинска собственост не е оборена; жалбоподателите не са придобили правото на собственост върху имота по давност, респективно и осъществяваната от тях фактическа власт не се основава на съществуващо тяхно право на собственост върху имота. Първоинстанционният съд правилно и в съответствие с материалния закон е преценил, че този извод не се променя от обстоятелството, че след започване на административното производство, жалбоподателите са завели нов установителен иск за собственост по отношение на този имот, който също се основава на изтекла придобивна давност. Действително според правилото на чл.142, ал. 2 от АПК съдът е длъжен да съобрази настъпилите нови факти, които са от значение за спорното право, но тази преценка се извършва към момента на приключване на устните състезания. В конкретната хипотеза този новозаявен спор за материално право не е приключил с влязъл в сила съдебен акт нито към момента на приключване на устните състезания в първата инстанция, нито към настоящия момент. Както се изтъкна и по-горе, позоваването на изтекла придобивна давност в полза на жалбоподателите само по себе си не представлява годно правно основание по смисъла на чл. 65, ал. 1 ЗОбС, докато претендираното право не бъде установено по надлежния ред- с влязло в сила решение. При наличието на влязло в сила решение на гражданския съд, с което това право е отречено, както административният орган, така и първоинстанционния съд са били обвързани от формираната сила на пресъдено нещо и при зачитането и са приели за установено, че процесният имот е общинска собственост, а жалбоподателите са упражнявали фактическа власт върху него без правно основание за това. Изложеното потвърждава изводите на първоинстанционния съд, че към момента на издаване на заповедта за изземване на общински имот, държана без правно основание от жалбоподателите, са налице и трите посочени по-горе предпоставки по чл.65, ал.1 от ЗОбС, които обуславят материалната й законосъобразност. Поради това касационната инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което е в пълно съответствие със закона и следва да бъде оставено в сила. Претенцията на ответната страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, макар изходът на спора да е в нейна полза, тъй като от доказателствата по делото не се установява осъществяването на процесуална защита на административния орган от юрисконсулт. В представения по делото отговор по касационна жалба, подписан от кмета на община Нови Пазар, не е отразено отговорът да е изготвен от юрисконсулт. Процесуално представителство не е било осъществено и в проведеното открито съдебно заседание, поради което юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника не следва да се присъжда. Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, предл.І от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,