Решение № 2614 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2015 г.

Решение № 2614 от 1.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13686/2015 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) - П. при ЦУ на НАП против Решение № 1799 от 07.10.2015 г., постановено по адм. дело № 402/2015 г. на Административен съд - П., в частта, с която е отменен Ревизионен акт (РА) № 261301848 от 04.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 957 от 10.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта, с която на Н. П. Х. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. за разликата над 3 503,95 лева до 5 031,90 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 3 682,07 лева, както и в частта, с която допълнително са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за 2006 г. и за 2009 г., както следва: за държавно обществено осигуряване в размер общо на 4 003,23 лева и съответните лихви в размер на 4 070,85 лева, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер общо на 1 125,32 лева и лихви в размер на 998,99 лева, и за здравно осигурителни вноски в размер общо на 1 750,40 лева и лихви в размер на 877,02 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касатора твърди, че решението в оспорената отменителна част на установеното задължение за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. е неправилно, поради допусната грешка при изчисляване на данъка при безспорно установена данъчна основа в размер на 21 799,80 лева. Счита също, че съдът неправилно е отменил РА, в частта на установените лихви за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в пълен размер от 3 363,06 лева. Наред с това, касаторът твърди, че решението в оспорената отменителна част на установени задължения за задължителни осигурителни вноски за 2006 г. и за 2009 г., ведно със съответните лихви е неправилно по съображения, че съдът неправилно приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2006 - 2009 г. В заключение се претендира отмяна на решението, в оспорената му част и решаване на спора по същество, като се отхвърли жалбата на Н. П. Х. срещу РА, тази му част. Претендират се и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции в размер на минималното възнаграждение за адвокат, определено по реда на Наредба № 1/09.7.2004 г. на ВАдвС. Ответникът - Н. П. Х., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендира направените пред касационната инстанция разноски за адвокат, съгласно представен списък. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на обжалвания съдебен акт, съгласно чл. 218 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол пред Административен съд (АС) - П. e бил Ревизионен акт (РА) № 261301848 от 04.07.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - П., в частта потвърдена с Решение № 957 от 10.09.2013 г. на директора на Дирекция "ОДОП" - П., в частта, с която на Н. П. Х. са установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер на 5 031,90 лева и съответните лихви за просрочие в размер на 3 682,07 лева, данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 2007 г. - 2009 г., както задължителни осигурителни вноски за периода 2006 г. до 2009 г., включително, както следва: за държавно обществено осигуряване в размер общо на 10 026,05 лева и лихви в размер на 9 301,98 лева, за задължителни осигурителни вноски за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер общо на 2 930,13 лева и лихви в размер на 2 570,46 лева, и за задължителни здравно осигурителни вноски в размер общо на 4 019,02 лева и лихви в размер на 1 925,78 лева. Производството пред АС - П. е повторно проведено, след постановяване на отменително решение № 1642/16.02.2015 г. по адм. дело № 4524/2014 г. по описа на ВАС, с което са дадени задължителни указания на първоинстанционния съд по тълкуването и прилагането на закона. С оспореното решение, АС - П. е отменил РА, в частта на установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. за разликата над 3 503,95 лева до 5 031,90 лева и съответните лихви за просрочие в пълен размер от 3 682,07 лева, в частта на установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г., 2008 г. и частично за 2009 г., както и в частта, с която допълнително са определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за периода 2006 г. до 2009 г., включително, за държавно обществено осигуряване в размер общо на 10 026,05 лева и лихви в размер на 9 301,98 лева, за допълнително задължително пенсионно осигуряване в размер общо на 2 930,13 лева и лихви в размер на 2 570,46 лева, и за здравно осигурителни вноски в размер общо на 4 019,02 лева и лихви в размер на 1 925,78 лева и отхвърлил жалбата на Н. П. Х. в останалата и част. Пред настоящата инстанция се оспорва по жалба на директора на Дирекция "ОДОП" - П. решението на АС - П., само в частта, с която е отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. за разликата над 3 503,95 лева до 5 031,90 лева и лихви в размер на 3 682,07 лева, както и в частта на определени за внасяне задължителни осигурителни вноски за 2006 г. и 2009 г., ведно със съответните лихви. За да отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. над 3 503,95 лева до 5 031,90 лева и лихви в размер на 3 682,07 лева, съдът е приел, че правилно ревизията е проведена по реда на чл. 122 - чл. 124а ДОПК, поради наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК - превишение на имущественото състояние на ревизираното лице, спрямо декларираните/получените доходи. Приел е за неоснователни доводите на ревизираното лице за включване в началното салдо към 01.01.2006 г. на суми различни от установените с РА. Кредитирал е с доверие заключение по назначена съдебно - счетоводна експертиза за установения недостиг на парични средства на годишна база за 2006 г. в размер на 20 230,06 лева, установената годишна данъчна основа за облагане за 2006 г. в размер на 21 799,80 лева, както и изчисления от вещото лице дължим данък по чл. 35 от ЗОДФЛ в размер на 3 503,95 лева. Решението, в тази му част е частично неправилно. Спорен в настоящото производство е само въпроса за правилността на изчисляване на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ при безспорно установена годишна данъчна основа за облагане за 2006 г. в размер на 21 799,80 лева. Съгласно чл. 35, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), сумата на данъка за данъчната година се определя върху данъчната основа съгласно таблица, като при годишна данъчна основа над 7 200 лева, данъкът се определя като сбор на сумата 1 092 лева плюс 24 на сто за горницата над 7 200 лева. Следователно, при безспорно установена годишна данъчна основа за облагане за 2006 г. в размер на 21 799,80 лева, данъкът по чл. 35 от ЗОДФЛ следва да е равен на сбора от сумите 1 092 лева и 3 503,95 лева ( 24 на сто от 14 599,80 лева) или това е сумата от 4 595,95 лева. На основание чл. 35, ал. 2 от ЗДОФЛ, която разпоредба гласи, че данъкът се закръгля към всеки 0,1 лева, то данъкът за 2006 г. следва да се закръгли на 4 595,90 лева. При установен размер на данъка по чл. 35 от ЗОДФЛ - 4 595,90 лева, дължимата лихва за просрочие, изчислена за периода 16.05.2007 г. - 15.03.2013 г. възлиза на 3 219,20 лева. Като е изчислил по-нисък размер на данъка и отменил ревизионния акт за горницата над 3 503,95 лева до размера, установен с РА от 5 031,90 лева и изцяло за установените задължения за лихви върху този данък от 3 682,07 лева, съдът е постановил неправилно решение, в нарушение на материалния закон, което следва да се отмени. Предвид, че делото е изяснено от фактическа и правна страна, следва да се постанови решение по същество, като се отхвърли жалбата на Н. П. Х. против РА, в частта на установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. в размер над 3 503,95 лева до размера на 4 595,90 лева, както и в частта на установените задължения за лихва за просрочие в размер над 3 219,20 лева до размера на 3 682,07 лева. Решението, в останалата му част е правилно. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а постановеното решение е правилно в частта, с която е отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2006 г. за разликата от 4 595,90 лева до размера, установен с РА и потвърден с решението на директора на дирекция "ОДОП" - П. от 5 031,90 лева. Касационната жалба на директора на дирекция "ОДОП" - П. е неоснователна, а постановеното решение е правилно в частта, с която е отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за 2006 г. и 2009 г., по следните съображения: За да отменен РА, в частта на установени допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за периода 2006 г. - 2009 г., включително, АС - П. е приел неприложимост на особения процесуален ред по чл. 124а от ДОПК /нов - ДВ бр. 14 от 2011 г., в сила от 15.02.2011 г./ за ревизираните периоди 2006 - 2009 г., поради липса на разпоредба, която да придава обратно действие на нормата на чл. 124а от ДОПК, приета след ревизираните периоди. Изводите на съда за неприложимост на разпоредбата на чл. 124а от ДОПК спрямо данъчни периоди преди влизането й в сила - 15.02.2011 г. са в съответствие с приетото от ОСК на ВАС Решение по Тълкувателно дело № 3/2015 г. Като е приел, че в частта на определените задължения за държавно обществено осигуряване, за допълнително задължително пенсионно осигуряване и за здравно осигуряване, РА е незаконосъобразен и е отменил същия, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което в тази му част също следва да бъде оставено в сила. По въпроса за разноските: За първоинстанционното производство, АС - П. е присъдил разноски на страните съразмерно уважената част на жалбата, като е осъдил Дирекция "ОДОП" - П. да заплати на Н. П. Х. разноски в размер на 232,85 лева, а също така осъдил Н. П. Х. да заплати на Дирекция "ОДОП" - П. разноски в размер на 552,43 лева. С оглед крайния изход на спора, настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото, уважената част от жалбата и действително направените разноски от жалбоподателя Н. П. Х. за първоинстанционното производство в размер на 250 лева за вещо лице, счита, че дължимите разноски на Н. П. Х. възлизат на 225 лева, поради което решението на АС - В., в частта на присъдените разноски над 225 лева до размера на 232,85 лева следва да се отмени. Наред с това, настоящата инстанция като съобрази материалния интерес по делото, отхвърлената част от жалбата и минималното възнаграждение за юрисконсулт, определено на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, счита, че за първоинстанционното производство Дирекция "ОДОП" - П. има право на разноски в размер на 559,43 лева, от които АС - П. е присъдил разноски в размер на 552,43 лева, поради което следва да се присъдят допълнително разноски в размер на 7 лева. На страните се дължат разноски и за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК, съразмерно уважената, респ. отхвърлената част от касационната жалба. С оглед материалния интерес от касационното оспорване и уважената част от касационната жалба, в полза на Дирекция "ОДОП" - П. следва да се присъдят разноски за касационното производство в размер на 93 лева, или общо допълнителни разноски в размер на 100 лева. Съобразно отхвърлената част от касационната жалба и действително направените разноски за касационното производство, на ответника по касация следва да се присъдят разноски в размер на 875 лева. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, Осмо отделение