Решение № 6446 от 11.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3284/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 119 от КСО. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Хасково срещу решение № 901/04.03.2026 г., постановено по адм. д. № 55/2026 г. по описа на Административен съд Хасково, с което отменено решение №1012-26-544-1/05.01.2026г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-943/17.11.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково, и преписката е върната на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Е. О. Я. заявление вх.№2113-26-1298/22.07.2025 г. съгласно задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на настоящото решение. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Направено е възражение за прекомерност на претендираните разноски от ответната страна. Ответната страна – Е. О. Я., изразява становище за неоснователност на жалбата в депозиран писмен отговор. Претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 201, ал. 1 от АПК, и при наличие на правен интерес, което я определя като процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Със заявление вх. №2113-26-1298/22.07.2025 г. до директора на ТП на НОИ – Хасково Е. О. Я. е поискала отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е представила необходимите документи. Във връзка с подаден до началник отдел КПК при ТП на НОИ-Хасково сигнал вх. №21102-26-1176/23.07.2025 г. е била извършена проверка по разходите на държавното обществено осигуряване на Е. О. Я. от контролен орган на ТП на НОИ, резултатите от която са обективирани в констативен протокол № КП-5-26-02036181/04.08.2025 г. На основание чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО на Е. О. Я. са били издадени задължителни предписания № ЗД-1-26-02036187/04.08.2025 г. от контролен орган на ТП на НОИ – Хасково, съгласно които следва да се заличат данните за лицето, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периода от 19.03.2018 г. до 30.09.2018 г., с вид осигурен 13, декларация образец № 1, като не е спорно, че задължителните предписания са изпълнени. С разпореждане [номер]/2140-26-943/17.11.2025 г., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, на основание чл. 68, ал. 1-3 от КСО, е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на Е. О. Я.. В разпореждането е посочено, че към дата на заявлението 22.07.2025 г. лицето има навършена възраст [възраст] и осигурителен стаж, положен за периода от 01.08.1974 г. до 09.06.1991 г., с прекъсване, както следва: 16 г. 07 м. 16 дни от трета категория труд; общ осигурителен стаж съгласно чл. 104 от КСО, превърнат към трета категория труд – 16 г. 07 м. 16 дни, от които действителен осигурителен стаж – 14 г., 05 м., 11 дни. Посочено е, че съгласно чл. 68, ал. 1-2 КСО, за да придобие право на пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2025 г., лицето следва да има навършена възраст [възраст], и придобит осигурителен стаж 36 години и 08 месеца. Прието е, че Е. О. Я. не отговаря на условията на цитираната разпоредба и няма право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на това основание, тъй като има навършена изискуемата възраст към дата на заявлението, но няма изискуемия се стаж 36 години и 08 месеца, а има 16 г., 07 м. и 16 дни. Пенсионният орган е разгледал и приложението на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО, съгласно която в случай, че лицата нямат право на пенсия по ал. 1 и ал. 2, през 2025 г. те придобиват право на пенсия при навършена възраст 67 г. за жените и за мъжете, и не по-малко от 15 години действителен осигурителен стаж. При позоваване на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО е прието, че зачетеният стаж за майчинство за периодите от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г., не е действителен осигурителен стаж по смисъла на посочената разпоредба. В тази връзка пенсионният орган е преценил, че на Е. О. Я. не се следва пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО, тъй като има навършена изискуемата възраст от [възраст] действителен осигурителен стаж, а има 14 г., 05 м. и 11 дни. При осъществен съдебен контрол за законосъобразност на административния акт, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено от материално и териториално компетентен орган, съгласно нормата на чл. 117, ал. 3 от КСО. Актът е в изискуемата писмена форма и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК, вр. чл. 117, ал. 5 от КСО реквизити. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За да отмени оспорения административен акт първостепенният съд е обосновал извод, че процесното решение е издадено в нарушение на материалния закон. Съдът е приел, че с оглед придобития от Е. О. Я. стаж, за нея не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 1-2 от КСО. Като спорен въпрос в случая съдът е определил наличието на предпоставките за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО. Административният съд е уточнил, че стажът за периодите от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г. (с обща продължителност – 02г. 02м и 05 дни), през които не е спорно, че жалбоподателката е била неработеща майка, е възприет в оспореното решение за не действителен такъв по смисъла на §1, ал.1, т. 12 от ДР на КСО. Предвид обстоятелството, че процесният стаж е придобит през времето от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г., съдът е приел, че на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО неговата действителност следва да се прецени съобразно действалите до 31.12.1999 г. разпоредби. Съдът е приел, че приложение следва да намерят чл. 80 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.) и на Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта, обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г. (чл. 9, ал. 4 и ал. 5 ). Административният съд е съобразил и сега действащата разпоредбите на чл. 9, ал. 7 от КСО, чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). При съобразяване на нормативната уредба в посочените разпоредби, административният съд е обосновал извод, че в областта на общественото осигуряване при майчинство и преди, и сега законодателят не прави разлика между жените, които не работят, защото са майки на малки деца, и другите жени, които полагат труд и са осигурени за този риск, вкл. и в хипотезите на чл. 68, ал. 1-3 от КСО. Съдът е приел, че на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО стажът за процесните периоди на майчинство следва да бъде признат за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО. Първоинстанционният съд е обосновал извод, че след признаването за действителен осигурителен стаж на придобития такъв за времето от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г. - с обща продължителност на двата периода – 02 г. 02 м и 05 дни, действителният осигурителен стаж на жалбоподателката безспорно надвишава 15 години. Прието е, че Е. О. Я. е придобила право на пенсия при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО и към датата на подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е отговаряла на изискванията за навършена възраст и действителен осигурителен стаж, с оглед което неправилно й е отказана поисканата пенсия. При съобразяване на тези изводи съдът е постановил връщане на преписката на пенсионния орган при ТП на НОИ – Хасково за ново произнасяне по заявлението на Е. О. Я.. Решението е правилно. При правилно установени факти, първоинстанционният съд е формирал правилни крайни изводи. В процесния случай по делото липсва спор по отношение на фактите. Спорът се концентрира върху отговора на въпроса, следва ли да се признае за действителен осигурителен стаж по смисъла на §1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО придобития такъв за времето от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г. - с обща продължителност на двата периода – 02 г. 02 м и 05 дни, през които Е. О. Я. е била по майчинство. Даденият положителен отговор от административният съд на спорния по делото въпрос е правилен и съответства на материалния закон. Изложените от касатора доводи за незачитане на процесния осигурителен стаж като „действителен“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 12 от ДР на КСО (нова - ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. - ДВ, бр. 8 от 2023 г.) са неоснователни. В разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО в актуалната й редакция е дефинирано понятието "действителен стаж" като действително изслуженото календарно време по трудово или служебно правоотношение, времето, през което лицето е работило по друго правоотношение и е било задължително осигурено за инвалидност, старост и смърт, периодът на наборна или мирновременна алтернативна служба, периодите по чл. 7 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица, както и времето, през което лицето е подлежало на задължително осигуряване за своя сметка и е внесло дължимите осигурителни вноски. В случая не е спорно, че осигурителният стаж за периодите на майчинство, който не е признат за действителен за целите на осигурителното правоотношение, е за периодите от 01.01.1989 г. до 28.05.1990 г. и от 01.09.1990 г. до 09.06.1991 г. и правилно първостепенният съд на основание § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО е преценил неговата действителност при съобразяване на действалите материалноправни разпоредби за съответните периоди до 31.12.1999 г. Съгласно разпоредбата на чл. 80 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (отм.) за трудов стаж се зачита времето, прекарано в законно установения платен и неплатен отпуск, който се признава по Кодекса на труда. През посочените периоди е била в сила Инструкция № 2492 за реда и начина за издаване на документи за трудов стаж в сила от 29.12.1967 г. (отм.), според която времето на ползване на отпуск по болест, поради бременност и раждане, платен и неплатен отпуск, също се зачита за трудов стаж по отменения Закон за пенсиите (ЗП). С Постановление на Министерския съвет № 61 от 1967 г. за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 2 от 1968 г.) и Инструкция № 0-4 за уреждане на трудовия стаж на жените-майки и осиновителки, членки на ТКЗС или неработещи, при бременност, раждане и за отглеждане на деца е предвидено, че времето за бременност (45 дни преди раждането), раждане и отглеждане на деца, родени или осиновени след 31.12.1967 г. от неработещи жени - майки или осиновителки, се признава за трудов стаж, като размерът му се определя в зависимост от броя и поредността на родените деца. Съгласно разпоредбата на чл. 3ж, ал. 2 от Указа за насърчаване на раждаемостта (обн. ДВ, бр. 51 от 1984 г.) времето, през което майките и осиновителките, които не работят по трудово правоотношение, отглеждат дете до навършване на 3-годишна възраст, се зачита за трудов стаж. В сега действащите разпоредби чл. 9, ал. 2, т. 1 и т. 2 от КСО е разписано, че за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето на отпуска за бременност, раждане и отглеждане на дете, в какъвто смисъл е и чл. 38, ал. 3, т. 6 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС). По отношение на приложението на § 1, т. 12 от ДР на КСО, Върховният административен съд в своята практика константно приема, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП, и по сега действащия КСО отпускът по майчинство (или майчинството) се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, респективно осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали жената-майка е била работеща или неработеща, като такова право през посочените периоди е признато и на неработещата майка. Това тълкувателно разбиране е съотнесено и към нормите на чл. 17 и 47 от Конституцията, регламентиращи особената закрила на майчинството и равенство на майките относно техните трудови и осигурителни права и дадените с Решение по к. д. № 9/2005 г. на Конституционния съд разяснения в тази насока. При съобразяване на гореизложеното, пенсионните органи е следвало да зачетат спорните периоди за действителен осигурителен стаж. Правилна е преценката на административния съд, че при зачитането на осигурителният стаж на Е. О. Я. за периодите, през които е била по майчинство би бил в размер над 15 години, съответно материалноправните основания за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 от КСО са налични. При съобразяване на изложените в настоящото съдебно решение мотиви за незаконосъобразност на оспореното решение №1012-26-544-1/05.01.2026г. на директора на ТП на НОИ - Хасково и потвърденото с него разпореждане [номер]/2140-26-943/17.11.2025г. на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ към ТП на НОИ – Хасково, първоинстанционното решение с което цитирания акт е отменен и преписката е върната на ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Хасково за ново произнасяне по подаденото от Е. О. Я. заявление, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на касатора за разноски е неоснователна. Предвид своевременно заявеното искане на ответника по касация се дължат извършените разноски за заплатено в брой адвокатско възнаграждение от 300 евро по договор за правна защита и съдействие от 19.03.2026 г. Неоснователно е възражението за прекомерност на така претендираните разноски предвид обема и качеството на осъществената от адв. Кръпова процесуална защита. Като съобрази направените фактически и правни изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ АПК, Върховният административен съд, първо отделение