Решение № 42 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2007 г.

Решение № 42 от 2.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4932/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Бояджиева Производството е по § 2 от ПЗР на ГПК/07 г. във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на П. Ц. П. против решение № 321 от 6.07.07 г. по гр. дело № 120/07 г. на В. окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 1* от 9.01.07 г. по гр. дело № 1030/06 г. на Г. районен съд. С него е отхвърлен иска на П. Ц. П. против Д. Д. П. за изменение на мерките относно упражняване на родителските права, издръжка и режима на лични контакти по отношение на децата Ц. П. П., роден на 5.02.1999 г. и П. П. П., родена на 2.08.2000 г. В жалбата са развити оплаквания за недопустимост и евентуално неправилност на атакуваното решение поради съществени нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска отмяната му. Ответницата по касационната жалба Д. Д. П. моли решението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, състав на IV г. о., приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.), срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд е оставил в сила първоинстанционното решение, с което е отхвърлен искът на П. Ц. П., предявен на основание чл. 106, ал. 5 от СК, за промяна на определените с решение по гр.дело № 1841/04 г. на Великотърновския районен съд, влязло в сила на 18.04.2006 г.мерки относно упражняването на родителските права върху децата Ц. П. П. и П. П. П., предоставени на ответницата Д. Д. П. Съдът е приел, че е налице изменение на обстоятелствата след първоначално определените мерки за упражняване на родителските права върху децата от майката - същата е сключила брак с друго лица през м.септември 2006 г., но само по себе си това изменение на обстоятелствата не дава основание за тяхната промяна в полза на бащата П. П. Решението е законосъобразно и при постановяването му не са извършени съществени нарушение на процесуалните правила. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на фактите, съдът е достигнал до правилни правни изводи относно неоснователността на предявения иск. Установено е от фактическа страна, че решението, с което родителските права след развода са предоставени на майката е влязло в сила на 18.04.2006 г., като от тогава до сега децата са живеят при майка си, втория й съпруг - нейните родители в четиристаен апартамент в гр. Л., от който 1/2 ид. част е собственост на П. За децата е предоставена отделна, самостоятелна стая, която предоставя достатъчно просранство за тях, претърпяла е основен ремонт и обзавеждането е съобразено с нуждите и възрастта на децата. Бащата живее в гр. В. Т. в жилище, състоящо се от три стаи и кухня с отлични условия в хигиенно и битово отношение. В резултат на втория брак на майката не са настъпили неблагоприятни последици за децата. Между тях и настоящия съпруг на майката съществува силна привързаност. Установени са добрите родителски качества на майката и нормалните и необходими битови условия за отглеждане и възпитание на децата, при което помощ оказват и нейните родители. Периодично се осъществявали контакти на децата с бащата, който ги водил в гр. В. Т., като няма данни майката да е възпрепятствала свижданията. Правилен е изводът на съда, че сключването на брак на майката с друго лице макар и да е изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 106, ал. 5 от СК, не е основание за промяна в режима на упражняване на родителските права. Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права, в т. ч. и за промяна на мерките за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравствено развитие на детето, респ. създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. Децата от невръстна възраст са живяли с майка си постоянно, която е в състояние да им осигури подходящи условия за нормално физическо, умствено, нравствено и социално развитие, да ги обгради с майчина обич и топлота. Сключването на брак от ответницата с настоящия й съпруг не се е отразило неблагоприятно на положението на децата. Неоснователни са оплакванията, че съдът се е произнесъл по непредявен иск С обжалваното решение въззивният съд е изменил решението на първоинстанционния съд само в частта, в която е определен режим на лични контакти на бащата П. Ф. с детето Д. П. Ф., а в останалата част го е оставил в сила. За да отхвърли искът с правно основание чл. 106, ал. 5 от СК за промяна упражняването на родителските права върху детето Д. съдът е приел, че и двамата родители притежават необходимите качества и условия да отглеждат децата, но се е съобразил с изричното желание на детето, изразено в открито съдебно заседание, да остане при майка си, към която е силно привързано. Отчел е обстоятелствата, че Д. вече е свикнал с раздялата със сестра си и баща си, че майката не възпрепятства срещите му с тях, че се е адаптирал в гр. П. както в дома на майката, където живеят заедно с баба му и дядо му, така и в училищната и приятелска среда. Решението е законосъобразно и обосновано. При изяснена фактическа обстановка и правилна преценка на събраните доказателства, съдът е достигнал до правилни правни изводи относно неоснователността на предявения иск. Установено е по делото, че с влязло в сила решение от 25.04.03 г.по гр.дело № 1232/03 г. на Р. районен съд родителските права върху двете деца В. и Д. след развода са предоставени за упражняване от майката. От м. ноември 2005 г. непълнолетната В. е напуснала жилището на майка си в гр. П. и самоволно се е преместила да живее при баща си в гр. Р. поради конфликт с баба си и дядо си по майчина линия, с които е живяла в един апартамент в гр. П. заедно с брат си и майка си. Съдът се е позовал на добрите родителски и възпитателски качества, които притежават и двамата родители, приел е, че са еднакво отговорни и мотивирани да упражняват родителските права. Правилен е изводът на съда, че в интерес на детето Д. е майката да упражнява родителските права постоянно и да осигури необходимите условия за неговото отглеждане, развитие и възпитание. Интересът на детето е основание за възлагането на родителските права, в т.ч. и за промяна на мерките за упражнението им. Този интерес е винаги конкретен. Съдът е длъжен да го установи като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото и нравственото развитие на детето, респ.създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му. В случая този интерес е правилно разкрит. В интересна детето Д., понастоящем на 12 г., е той да живее с майка си постоянно, която е с възможности да му осигури необходимите условия за неговото отглеждане, развитие и възпитание. Несъмнено за двете деца е най- добре да живеят заедно, но в конкретния случай съдът е зачел категоричната воля на Д. да живее при майка си, като е отчел възрастта му и обстоятелството, че бащата има вече и трето дете от друга жена и възможностите на майката да отделя необходимото време за обгрижването на детето са по-големи. Не се оправдава от фактическа страна оплакването на касатора за неправилно преценяване качествата на страните като родители. Новонастъпилите факти след постановяване на въззивното решение не следва да се обсъждат в настоящото производство. Касационният съд извършва проверка на материалната и процесуална незаконосъобразност на въззивното решение като проверява фактическите и правни изводи на въззивната инстанция, направени въз основа само на релевираните от страните в производството пред инстанциите по същество юридически факти и обстоятелства. Изложеното дава основание да се приеме, че съдът като е отхвърлил искът по чл. 106, ал. 5 от СК, е приложил правилно материалния закон към установените по делото факти, като доказателствата и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК. Преценени са в тяхната взаимна връзка и зависимост. Въззивният съд е извършил преценка на достоверността и доказателствената сила на отделните доказателства с оглед на всички данни по делото и изводите му са логични и обосновани, като съгласно чл. 106, ал. 5 от СК са преценени всички обстоятелства с оглед най-добрият интерес на детето, поради което обжалваното решение, с което е отхвърлен искът относно изменение на мерките за упражняването на родителските права по отношение на детето Д., следва да се остави в сила. Въззивното решение в частта относно иска за издръжка не подлежи на обжалване (чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.) и в тази й част касационната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. С оглед изхода на спора и на основание чл. 64, ал. 2 от ГПК (отм.) касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответницата по касационната жалба направените пред тази инстанция разноски в размер на 150 лв, представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат. Воден от горното,Върховният касационен съд, състав на III г. о.