Решение № 48 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г.

Решение № 48 от 16.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 719/2009 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван М. Недев Производството е по Глава ХХХIII НПК - възобновяване на наказателни дела, по искане на осъдения С. И. Б. на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за отмяна на влязлата в сила присъда № 10/17.III. 2009 г. по нохд 630/2008 г. на РС-Велинград и потвърдилото я въззивно решение № 127 от 22.VI. 2009 г. по внохд 355/2009 г. на ОС-Пазарджик с доводи за всички касационни основания по чл. 348 НПК (неправилно в молбата е посочено чл. 357, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК - и по отменения НПК текстът е чл. 352 НПК). Съображенията са, че е ограничено правото на защита като не може да се установи датата на предявяване на разследването - на 3.Х. или на 3.ХI.2008 г., защото при извършената поправка в протокола е нарушено правилото по чл. 130 НПК и няма негов подпис на корекцията; проведените очни ставки също несъответстват на изискванията по НПК; не е изяснено на кого са предадени парите на 20.VIII. 2008 г. и какво е станало известно на получилия ги; отказано е искането му да се установи кой е ползвал към момента на престъплението мобилния телефон с № 0* с който св. Е. П. е провела разговори от стационарния домашен телефон; не е проверено и обяснението му, че към момента на получаване на парите от Ю. той не е провеждал разговори; налице е вътрешно противоречие в мотивите за осъждането му, че деянието на помагача се осъществява при пряк умисъл, а съображенията са за евентуален. Иска съдебните актове да се отменят и делото върне за допълнително разследване, при което да се установят всички обстоятелства, които имат значение за отговорността му. Частният обвинител и граждански ищец не изразява отношение към искането за възобновяване на делото, а прокурорът е на становище искането да остане без уважение като неоснователно. След преценка доводите и становищата на страните и проверка материалите по делото ВКС, I-во н. о. в настоящия състав намира: Присъдата е в сила от 22.VI.2009 г., а искането е постъпило в първоинстанционния съд на 23.ХI.2009 г., т. е. в срока по чл. 421 НПК, поради което е допустимо. С присъдата и потвърдилото я въззивно решение осъдения С. И. Б. е признат за виновен и осъден по чл. 209, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 4 и чл. 26 НК на 1 (една) година лишаване от свобода, условно с изпитателен срок по чл. 66 НК 3 (три) години за това, че в периода 16.VIII. - 20.VIII. 2008 г. във Велинград при продължавано престъпление и като помагач на неизвестен извършител измамили И. А. Ю., Г. А. П. и Е. Р. П. от Велинград, като размера на причинената вреда възлиза на общо 4542,58 лв.; осъден е да заплати на Ю. 1300 евро, обезщетение за имуществени вреди от престъплението. Искането е основателно. Решението е постановено при допуснати нарушения на основни принципи на наказателния процес - разкриване на обективната истина - чл. 13 НПК, и по чл. 14 НПК - вземане на решението по вътрешно убеждение, основано на закона и обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на делото. Нарушенията са допуснати още на досъдебното производство, където и разпитите на свидетелите И. З. и Сп. Ю. са повърхностно проведени, а протоколите, съответно на л. 59 и л. 65 от досъдебното производство, непрецизно изготвени - впечатлява повтарящите се и в двата протокола изречения с правописните грешки в тях: "По късно колегата Ю. се зае с установяване на самоличността на колегата на Б. След това С. Б. с протокол за доброволно предаване предаде сумата от 1200 лв. При проведената оперативна беседа се установи, че С. Б. е знаел, че трябва да предаде парите в гр. Д. ги е укрил в с. В., като е преброил парите в плика и след като се уплашил след проведения телефонен разговор с мен е решил да ги укрие при неговия колега. ". Не са проверени обясненията на подсъдимия, сега осъден Сп. Б., а това е възможно след събиране и проверка на посочените в искането доказателства за установяване кой е ползвал мобилния телефон, провеждал ли е разговор в дома на Ю., какво е обяснил на получилия парите негов колега на гара Варвара, защо те са върнати във Велинград от друг. Допуснати са и останалите нарушения на процесуалните правила, посочени в искането. Те обаче са несъществени, но при новото разглеждане следва да се отстранят - поправката в протокола да се оформи по реда на чл. 130 НПК, очните ставки, ако се наложат такива, да се проведат при спазване на правилата по чл. 143 НПК. Съдът констатира грубо нарушение и в гражданската част - присъдени в полза на ищеца са 1300 евро, а искът е предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес за 2548 лв. С оглед стадия на процеса, в който са допуснати нарушенията, делото следва да върне за ново разглеждане на досъдебното производство. По тези съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК съдът