Решение № 14734 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2011 г.

Решение № 14734 от 14.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 4823/2011 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Румен Венелинов Николов от гр. Русе срещу решение от 8.02.2011 г., постановено по адм. д. № 247/2010 г. на Административен съд Русе, с което е отхвърлена подадената от него жалба за нищожност на заповед № 2010002164/5.03.2010 г. на зам.-директора на ОД на МВР Русе за наложена принудителна административна мярка по чл. 75, т. 6 ЗБДС забрана за напускане на страната със срок от 5.03.2010 г. до отпадане на основанието. Излага доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и незаконосъобразност на изводите на съда, че директният ефект на разпоредбата на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО не се отразява на валидността на оспорената заповед. Ответникът не е взел становище по жалбата. Прокурорът дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба съдът е приел за неоснователен доводът за нищожност на оспорената заповед поради противоречие на нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД с Директива 2004/38/ЕО. Изложил е мотиви, че директният ефект на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО не води до отмяна на правното действие на противоречащата правна норма, а има за правна последица нейното неприлагане. Предвид противоречието на чл. 75, т. 6 от ЗБДС с общностното право е налице нарушение на материалния закон, но конкретният констатиран порок не засяга волеизявлението на административния орган до степен да го приравни на липса на волеизявление. Към датата на издаване на заповедта нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД е била част от действащото право на РБългария. Решението е правилно. Законосъобразно съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентния административен орган по чл. 78, ал. 1 от ЗБЛД, в предписаната от закона форма и на валидно правно основание. След като е обсъдил доводите на жалбоподателя за противоречие на оспорената заповед с текста на чл. 27, ал. 1 от Директива 2004/38/ЕО е посочил, че възраженията са принципно основателни, но прилагането на нормата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД като противоречаща на Директива 2004/38/ЕО не води до нищожност на административния акт, а до неговата унищожаемост поради материална незаконосъобразност. При издаването на акта не са допуснати такива съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да доведат до липса на волеизявление на органа. Ограничителната мярка е приложена на визирано в закона правно основание, предвид констатирано по съответния ред парично задължение на жалбоподателя в големи размери по посочено изпълнително дело към българско юридическо лице. Споделят се от настоящата инстанция изводите на решаващия съд относно правните последици от прилагането на разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД в противоречие с нормите на Директива 2004/38/ЕО. Съдът правилно е посочил, че ограничаване правата на жалбоподателката в нарушение на общностните правила води до незаконосъобразност на принудителната административна мярка, но не обуславя нейната нищожност. Жалбоподателят има възможност да поиска прекратяване действието на наложената принудителна административна мярка въз основа на решение № 2 на Конституционния съд на РБ от 31.03.2011 г., ДВ, бр. 32 от 19.04.2011 г., с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 75, т. 6 от ЗБЛД. Съдът правилно е преценил, че не са налице основания за обявяване нищожността на оспореният административен акт. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Воден от изложеното, Върховният административен съд Седмо отделение,