Решение № 5438 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2015 г.

Решение № 5438 от 9.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11783/2015 г., II о., докладчик председателят Светлана Йонкова С решение от 17.06.2015 г. по адм. д. № 620/2013 г. Бургаският административен съд е прогласил нищожността на решение № 628/31.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Бургас - център". С определение от 11.08.2015 г. по адм. д. № 620/2013 г. Бургаският административен съд е осъдил Митница Бургас да заплати на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД разноски по делото в размер на 5 194 лв. Решението на Бургаския административен съд се обжалва с касационна жалба от началника на МП "Пристанище Бургас - център". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на матерлиалния закон и необоснованост. Определението на Бургаския административен съд се обжалва с частна жалба от началника на МП "Пристанище Бургас - център". Жалбата е подадена в срок. Жалбоподателят моли определението да бъде отменено като постановено при допуснато нарушение на материалния закон. Ответникът по касационната и частна жалби "Лукойл Нефтохим Бургас"АД ги оспорва. Представителят на Върховната административна прокуратура предлага решението и определението на Бургаския административен съд да бъдат оставени в сила. Върховният административен съд обсъди касационните основания и оплакванията в частната жалба и установи следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е решение на началника на митнически пункт "Пристанище Бургас Център" № 628/31.01.2013 г., с което на основание чл. 20, § 3 от Регламент (ЕИО) 2913/92 е определено ново тарифно класиране на стоката, допусната до свободно обръщение и крайно потребление по ЕАД 12ВG001007Н0017443/20120612- код ТАРИК: 2707 99 99 00 и на основание чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент /ЕИО/ 2913/92, чл. 20, ал. 2, т. 5 ЗАДС и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС на дружеството са определени следните задължения: мито в размер на 88874,21 лв. и ДДС в размер на 1 063 358, 81 лв., което не съставлява изменение на влязлото в сила предходно решение № 5378/4.09.2012 г. на основание чл. 99 АПК, тъй като с последното са определени публичните задължения на вносителя по подадената опростена митническа декларация за специфично предназначение, а с оспореното второ решение е извършено претарифиране и като последица от него са определени съответен размер на възникналото митническо и данъчно задължение. Предметът на произнасяне по двете решения не е идентичен - първото касае количествата на продукта по опростената митническа декларация, подадена от ответника в настоящото производство, а с второто предвид резултатите от МЛЕ е извършено тарифно класиране на стоката с нов код по КН 2707 99 99, различен от декларирания от вносителя такъв по КН 2710 19 71 и възприет в първото решение на началника на МП. Според чл. 78 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12.10.1992 г. относно създаване на Митническия кодекс на Общността (МКО), митническите органи имат право след вдигането на стоките и с цел установяване истинността на данните от декларацията да извършват контрол на търговските документи и данни за вносните или износните операции с декларираните стоки, включително и на последващите търговски операции с тях. Следва да се отбележи, че с Регламент (ЕО) 450/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008 г. е приет нов Митнически кодекс на Общността (Модернизиран митнически кодекс - ММКО), като с него се предвижда поетапно влизане на МККО в сила до 2013 г. Правната уредба на последващия контрол в МККО се съдържа в чл. 27 от същия. Тази правна уредба се съдържа и в глава XIV, раздел IV "Последващ контрол на декларирането" от Закона за митниците - от чл. 84 до чл. 84м вкл. С чл. 78, т. 1, т. 2 и т. 3 от Митническия кодекс на Общността са въведени два вида контрол на декларирането. Единият е проверка на декларацията, а другият е последващ контрол. Двата режима са уредени в посочените по-горе разпоредби на ЗМ. Последващият контрол е свързан със спазването на изрично определена в закона процедура, изискваща уведомяване на пасивния субект по митническото правоотношение и осигуряваща активното му участие с оглед спазване на предоставените му от закона права. При повторната проверка на декларацията митническите органи са освободени от задължението да уведомят проверяваното лице. В разглеждания случай от данните по делото се установява, че се касае за повторна проверка по чл. 84, ал. 1 ЗМ. Според тази разпоредба митническите органи могат по собствена инициатива (служебно) или по искане на декларатора да извършат повторна проверка на декларацията. Това е процедура, която обхваща сравняване на попълнената в декларацията информация (органът е приел декларираната стока от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД с опростена митническа декларация) и установяване на съответствието с приложените към нея доказателства, когато тази проверка е насочена към отстраняване на нередност, която не е резултат от неправомерно поведение на декларатора (в този смисъл е решение на СЕС по дело С-379/2000 г., т. 21). Затова е необходимо да се направи разграничение между двата процеса: "повторна проверка на декларацията" и "последващ контрол", което не е направено от административния съд. В случая митническия орган е насочил действията си към изясняване съдържанието на ЕАД. Съпоставил е информацията в представената митническа декларация от "Лукойл Нефтохим Бургас" АД и съпътстващата стоката документи, като за целта е използвал получените резултати за произхода и състава на стоката, обект на лабораторен анализ. Приел е несъответствие между посоченото от дружеството в декларацията и получения резултат от митническата експертиза, извършена в лабораторията в гр. Русе. От тълкуването на разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗМ следва, че когато при повторна проверка на декларацията или при последващ контрол се установи, че съответният митнически режим е приложен на основата на неверни или непълни данни, митническите органи вземат необходимите мерки, като отчитат новите обстоятелства. Следователно и при двете процедури могат да бъдат установени част от изброените несъответствия. За повторната проверка на декларацията не е предвидено нарочно производство и няма законово изискване за издаване на заповед, с която да се постави неговото начало, за разлика от процедурата за осъществяване на последващ контрол по реда на чл. 84а ЗМ. С издаване на оспореното пред първоинстанционния съд решение № 628/31.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Бургас център" е възникнало задължение за допълнително заплащане на митническо задължение по чл. 201, § 1, б. "а" от Регламент (ЕИО) № 2913/92 и на данъчно задължение по чл. 54, ал. 1 ЗДДС, което е в резултат от поправката на декларацията при вече извършено тарифно класиране в нов код по КН 2707 99 99. Това решение притежава белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК и подлежи на съдебен контрол. В случая е приложима хипотезата по чл. 84, ал. 1 ЗМ, а не процедурата по чл. 91 АПК или тази по чл. 99 и следващите АПК. Законът за митниците е специален спрямо Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд е постановил решението си при допуснато нарушение на материалния закон, като е обсъждал наличието на предпоставките по чл. 99 АПК, а е игнорирал процедурите по чл. 84 и чл. 84а ЗМ, не е направил разграничение между тях и неправилно е приел, че доказателствата по делото изключват приложимостта им. Това налага отмяна на обжалваното решение на Административен съд - Бургас и доколкото съдът е изложил фактически и правни аргументи относно неговата законосъобразност, въпросът следва да се реши от настоящата инстанция по същество на основание чл. 222, ал. 1 АПК. По делото се спори относно правилното приложение на материалния закон при тарифното класиране на внесения продукт, описан в митническата декларация като "тежки масла, смазочни масла; други масла - предназначени да претърпят специфична преработка". Вносителят е класирал тарифно продукта в код 2710 19 71, а митническият орган с оглед приетото от него преобладаване на ароматните съставки тегловно спрямо неароматните, е определил същия в код 2707 99 99. Ответното дружество сочи, че продуктът в митническата декларация е класиран в код 2710 19 71 предвид произхода му на нефтено масло, както и поради обстоятелството, че до този момент всички продукти с такъв произход и идентичен химичен състав са класирани в тази подпозиция, а възражения от страна на митническата администрация не са правени. След обсъждане на заключенията на приетите по съдебно-химически експертизи, правилно съдът приема, че митническият орган не е доказал обстоятелството, че при процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните. По делото е установено, че според физико-химичните показатели продуктът е с нефтен произход, представлява мазут - най-тежката фракция на нефта получена при атмосферна дестилация на суров нефт и няма каменовъглен произход. За да се класира продукта в позиция 2707, следва да бъде доказано по несъмнен начин, че ароматните съставки на същия преобладават в тегловно отношение над неароматните съставки. Това обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства. В случая следва да се съобрази тълкуването, дадено от СЕС в решение от 12.06.2014 г. по дело С-330/13 относно разграничителния критерий, по който даден продукт следва да се класира в позиция 2707 или в позиция 2710 от КН - приложение I към Регламент (ЕИО) № 2658/87 на Съвета, изменен с Регламент (ЕО) № 1006/2011 на Комисията от 27.09.2011 г., подробно развит в т. 38 от мотивите и в т. 1 от диспозитива му. С решението на СЕС е прието, че в позиция 2707 се класират продуктите, в които ароматните съставки преобладават тегловно спрямо неароматните, а в позиция 2710 - определящият критерий е неароматните съставки да преобладават тегловно спрямо ароматните. В разясненията, дадени в т. 40-48 от мотивите и в т. 2 от диспозитива на решението, СЕС разграничава понятията "ароматни съставки" и "ароматни въглеводороди", използвани в Глава 27 от КН и в съответните ОБ към КН, като приема, че първото понятие е по-широко от второто. По Приложение А се определя съдържанието на неароматните въглеводороди и по презумпция остатъкът до 100% се приема, че са ароматни въглеводороди. Този метод не отчита разликата между ароматните съставки и ароматните въглеводороди, поради което резултатът на МЛЕ не е коректен. При него не се отделят и не се определят тегловно другите ароматни съставки на продукта. Според вещото лице продуктът като смес от въглеводороди отговаря само на едно от кумулативно предвидените четири изисквания (за дестилация), въведени в Обяснителните бележки на КН за подпозиция 2707 99 99, поради което не може да се приеме съответствие по този код. Съгласно Общите правила за тълкуване на КН, дял 1, т. 3, б. "а", когато стоките биха могли да се класират в две или повече позиции, класирането следва да се извърши в позицията, която най-специфично описва стоката и тя трябва да има предимство пред позициите с по-общо значение. В случая, най-специфично описва процесната стока нейния произход-тя представлява нефтено масло, което отговаря на критериите, дадени с ОБ към КН за позиция 2710, що се касае до нефтените масла /тежки масла/. Обстоятелството, че продуктът не отговаря на изискванията на ОБ към КН за подпозиция 2707 99 99, защото от четири кумулативни условия продуктът отговаря за подусловия "а", не дава възможност да се приеме, че продуктът отговаря на всички характеристики, който могат да го класират тарифно в тази подпозиция. Продуктите, които не отговарят на условията по т. "а" до "г", се класират според техните характеристики в примерно изброени позиции, сред които е 2710 19 71. и с оглед назначените по делото съдебно-химически експертизи, чиито изводи дават възможност процесната стока да се определи като нефтено масло, предназначено за последваща специфична преработка, което масло може да се класира в позиция 2710 19 71. Изводът на съда за недоказаност на констатацията на митническия орган, че в процесния продукт ароматните съставки преобладават над неароматните, е обоснован и законосъобразен. Незаконосъобразното решение на началника на МП "Пристанище Бургас център" следва да бъде отменено. Обжалваното решение на Бургаския административен съд следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови дрего решение, с което да се отмени решение № 628/31.01.2013 г. на началника на МП "Пристанище Бургас- център" . С оглед на изложеното по - горе Върховният административен съд приема, че е неоснователна частната жалба. Законосъобразно и обосновано на отвеника "Лукойл Нефтохим Бургас" АД са присъдени разноски за първоинстанционното производство с оглед незаконосъобразността и отмяната на решението на началника на МП "Пристанище Бургас - център". Определението на Бургаския административен съд следва да бъде оставено в сила. Началникът на МП "Пристанище Бургас - център" следва да бъде осъден да заплати на "Лукойл Нефтохим Бургас" АД разноски по делото за тази инстанция в рвазмер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд