Решение № 2638 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2009 г.

Решение № 2638 от 26.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10375/2009 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Спринк" ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Велико Търново, Промишлена зона "Дълга лъка", представлявано от управителя Младен Колев Милков, чрез процесуалния представител юрисконсулт Драган Цветанов против решението от 3.06.2009 г. постановено по адм. дело № 133/2009 г. по описа на Монтанския административен съд, с което е отхвърлена, като неоснователна жалбата на дружеството против заповед № 1600 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм за изземване на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ на земеделски имот пл. № 204009 с площ от 20.723 декара в землището на с. Горни Цибър. В касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на решението, поради неправилно приложение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и съдът да постанови решение по същество, като отмени оспорената заповед на кмета. Ответникът - кметът на община Вълчедръм, в писмено становище, чрез пълномощника си адв. Генински, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Подробни доводи са развити и в писмена защита. Заинтересованата страна - Сеферина Ницова Пуриева не изразява становище по касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Мотивира се, че към момента на издаване на заповедта, дружеството - жалбоподател не е доказало, че владее имота на някакво правно основание. Налице са и трите предвидени предпоставки за уважаване на искането по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ за изземване на земеделския имот по този ред. Заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, съответно обжалваното решение е постановено при спазване на материалния закон и съдопроизводствените правила и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото, доводите на страните, сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административния съд - Монтана се е развило по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК, като е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор против заповед № 1600 от 18.12.2008 г. на кмета на община Вълчедръм. С нея е наредено изземване от търговското дружество на земеделски имот пл. № 204009 с площ от 20.723 декара на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ и предаването му на собственика - Сеферина Пуриева. В жалбата са развити оплаквания за допуснати съществени нарушения в административното производство - неподаване на молбата за образуването му от надлежния собственик, а от друго лице, неизясняване на релевантните факти, неспазване на сроковете за произнасяне, както и неправилно приложение на закона - липса на основанието по чл. 34 от ЗСПЗЗ, тъй като ползват имота на правно основание - първоначално - устна уговорка, а по-късно и на базата на договор за наем. От писмените доказателства, приложени в административната преписка, съдът е установил, че административното производство е започнало по молба вх. № М-529 от 10.11.2008 г., подадена от Сеферина Пуриева за изземване на имот № 204009 от владението на касатора. Същата се легитимира като собственик с решение на ПК Вълчедръм - № 7976 от 4.11.2994 г., с което правото на собственост е възстановено на наследниците на Първа Диндицова, между които, видно от представеното удостоверение за наследници е и молителката. Молбата, ведно с редица други молби, е разгледана от нарочна комисия, назначена от кмета на общината, на 29.10.2008 г., за което е съставен протокол № 42. Комисията е констатирала, че още на 8.09.2008 г., търговското дружество е уведомено да изпрати представител в общината за изясняване на случая и да представи договори за наем или аренда за имотите. В отговор е посочено, че са налице устни договорки. При тези данни комисията с решение по протокол № 43 от 12.12.2008 г. е предложила да се изготви заповед за изземване на имотите. Решението е възприето от кмета на общината и обективирано в оспорената заповед. При тези данни по делото, съдът е изследвал наличието, респ. липсата на материално правните предпоставки, посочени в разпоредбата за изземване на имота, изискуеми в кумулация. В тази връзка е приел, че заявителката е установила възстановено право на собственост върху имота по реда на земеделската реституция. В същото време търговското дружество не е установило правно основание, на което да ползва имота, тъй като устната договорка не може да изпълни изискванията на закона, за надлежно ползване на земята, а представеният договор от 13.03.2009 г. е сключен след издаване на оспорения акт, чиято законосъобразност се изследва към момента на издаването му. Поради това е без значение придаденото обратно действие, като ползването да се счита от 1.10.2008 г. Въз основа на това е извел извод за законосъобразност на заповедта за изземване и е отхвърлил подадената срещу нея жалба, като неоснователна. Така постановеното решение е правилно. В касационната жалба се прави възражение, че не е установен фактът на ползване на имота, което води до липса на една от трите предпоставки за изземването му. Този факт е признат за установен от органа само на базата на обстоятелството, че дружеството не е представило доказателства, които са му поискани в рамките на административното производство. Също така не е отчетен фактът, че дружеството е в преговори с част от заявилите изземването лица, в това число и Сеферина Пуриева, като административният орган се е намесил в гражданскоправните им отношения. Възражението е неоснователно. В с. з. на 18.05.2009 г. представителят на дружеството е признал обстоятелството, че имотът се ползва от дружеството, считано от 1.10.2008 г. Изявлението има характер на съдебно признание на факт по смисъла на чл. 175 от ГПК, приложим на основание препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. То съответства на останалите доказателства по делото, поради което при преценката му правилно съдът е приел за установено ползването на имота от "Спринк" ЕООД. В тази насока са данните и в протокола на комисията, съответно и чрез признанието на представителя на страната е доказано наличие на спорната предпоставка по чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ - ползване без оправно основание, за да бъде постановено изземването му. Посочената предпоставка е била налице към момента на подаване на молбата за изземване и към момента на постановяване на оспорения акт, чиято законосъобразност правилно съдът е преценявал към този момент, на основание чл. 142, ал. 1 от АПК. Правилно съдът е посочил, че подписания далеч след издаване на акта договор, не може да бъде взет предвид. Не са налице основанията на чл. 142, ал. 2 от АПК, тъй като нововъзникналия факт - новосъздадено правоотношение по договора за наем, е с бъдещо по отношение настъпилите последици от заповедта действие, и в този смисъл няма значение за делото, което касае спор относно законосъобразността на административния акт. Същият е законосъобразен към момента на издаването му. Неоснователно е и възражението, че е налице нарушение на чл. 30 от АПК, тъй като молбата за изземване не е подписана от соченото като подател лице. Съдът правилно е отчел, че по делото е подадена изрична молба, съдържаща ясно потвърждаване на извършените от Сеферина Пуриева до този момент действия, в това число и тези по сезиране на административния орган. Обосновано съдът е приел, че са налице предпоставките по чл. 34 от ЗСПЗЗ и оспорената заповед е законосъобразна и правилно е отхвърлил жалбата. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,