Решение № 2102 от 22.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2023 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на Столична община против решение 2452 от 10.04.2023 г., постановено по адм. д. 7737/2022 г. по описа на Административен съд София град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците Г. Георгиев и Н. Георгиева не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът Столична община чрез кмета на район Сердика не изразява становище по касационната жалба. Ответниците - А. Деянова, Й. Стоянов, Л. Павлова, М. Бурдина, Г. Симеонов, Х. Люцканов и А. Симеонов не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София - град отменя заповед РА-20-25/11.07.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 195, ал. 6 във вр. ал. 1 ЗУТ, чл. 196, ал. 3 и ал. 5 ЗУТ, чл. 4, чл. 5, чл. 6 и чл. 11 и чл. 12 от Наредбата за принудително изпълнение на заповеди по чл. 195, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ за поправяне, заздравяване или премахване на строежи или части от тях от органите на Столична община е наредено на Столична община - район Сердика, представляван от кмета на района, Г. Георгиев, Н. Георгиева, З. Стоянова, Л. Павлова, Д. Чолакова, Х. Люцканов, А. Симеонов и Г. Симеонов като собственици, по смисъла на чл. 195, ал. 1 ЗУТ да премахнат строеж: Сграда с идентификатор 68134.513.285.1 по КККР, с административен адрес: гр.София, [улица], която не може да се поправи и заздрави, по указания, дадени в районната техническа служба, като теренът бъде освободен от всички отпадъци и околното пространство се възстанови във вида преди изграждането. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и неговата цел и при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което прави извод за нейната незаконосъобразност. Излага съображения, че част от сградата се явява жилище, съответно обект на изрична закрила по чл. 33, ал. 1 от Конституцията, поради което приема, че административният орган не може да тълкува разширително правомощията, предоставени му в случаите, предмет на уредбата по чл. 195-196 ЗУТ. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден в нарушение на материалния закон. От събраните по делото доказателства в т.ч. и от заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, по несъмнен начин установява, че констатациите на назначената от главния архитект на Столична община комисия, съставила протокола по реда на чл. 196, ал. 1 ЗУТ, както и тези в оспорената заповед са опровергани. Установено е, че сградата, предмет на оспорената заповед, не е в добро общо състояние, но същата не е с конструкция, която да е компрометирана, няма недопустими пукнатини и деформации по носещите тухлени стени като не е налице опасност от самосрутване. Съществува техническа възможност, както посочва и вещото лице сградата да се ремонтира и възстанови, като се направи подробно конструктивно обследване. Следователно налице е техническа възможност за ремонт и възстановяване на сградата. При тези данни законосъобразно и обосновано първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с нормата на чл. 195, ал. 6 ЗУТ, съгласно която кметът на общината издава заповед за премахване на строежи, които поради естествено износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите, негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за възникване на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат да се поправят или заздравят. Констатацията относно невъзможността сградата да се поправи или заздрави в констативния протокол е бланкетна, като и в заповедта, като липсват фактически установявания в тази насока. В административното производство не е изследвана възможността за поправянето или заздравяването на строежа като е посочено единствено, че извършването на реконструкция на сградата е икономически неизгодно. За да е осъществено правното основание на чл. 195, ал. 6 ЗУТ следва да са налице кумулативно предвидените в него предпоставки - сградите да са опасни за живота и здравето на гражданите, да са негодни за ползване и да не могат да се поправят или заздравят. След като е налице само една от предвидената в закона предпоставки, заповедта за премахване на процесната сграда е материално незаконосъобразна. Ето защо изводите на съда в този смисъл са законосъобразни и обосновани. Правилен е и изводът на съда, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В нарушение на чл. 35 АПК при постановяване на заповедта не са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая като в административното производство не е изследвана възможността за заздравяване на сградата, а в заповедта не са изложени фактически основания, обосноваващи извода, че сградата не може да се заздрави. Въпреки проведената кореспонденция между Столична община, кмета на район Сердика и един от собствениците в сградата с искане за изготвяне на конструктивно обследване и оценка на състоянието на сградата такова не е направено. Посочените нарушения са съществени, тъй като ако същите не бяха допуснати, то административният орган би направил друг извод. Допуснатите нарушения на материалния закон и съществени нарушения на административнопроизводствените правила са достатъчно основание за отмяната на заповедта като незаконосъобразна. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,