Решение № 2412 от 11.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6065/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба подадена от Еко Пълдин АД срещу решение 515/19.04.2024 г. постановено по адм. дело 1453/2023 г. на Административен съд София област. С оспорения пред настоящата инстанция съдебен акт е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 1235 от 30.11.2023 г. на Комисията за защита на конкуренцията по преписка КЗК-815/2023 г., с което в частта по т. 1 е установено, че Еко Пълдин АД е извършило нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 15 000 лева; в частта по т. 2, с която е постановено прекратяване на нарушението и в частта по т. 3, с която е постановено незабавно изпълнение на решението по т. 2; в частта по т. 5, с която на Еко Пълдин АД е възложено да заплати разноските по производството пред КЗК на Екотехнолъджис ООД в размер на 1700 лв. Еко Пълдин АД, чрез редовно упълномощен процесуален представител, оспорва така постановеното решение, като развива доводи за неговата неправилност, поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочено е, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички изложени в жалбата възражения. Твърди се, че Комисията е сезирана с нередовно искане в нарушение на чл. 38, ал. 1, т. 3 вр. с чл. 94, ал. 2 и чл. 71, ал. 1 ЗЗК. Също така се заявява, че неправилно е приложен материалния закон чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Оспорва размера на наложеното санкция. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановява на друго, с което да бъде отменено решението на КЗК. Алтернативно се иска връщането на делото за разглеждане от друг състав на първоинстанционният съд. Претендира се присъждане на разноски пред двете съдебни инстанции. Ответника Екотехнолъджис ООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя и чрез упълномощен процесуален представител моли касационната жалба да бъде отхвърлена и да бъде оставено в сила първоинстанционното съдебно решение като правилно и законосъобразно. Ответника Комисия за защита на конкуренцията в писмена защита и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на жалбата и излага доводи по същество. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага оспореното съдебно решение да бъде оставено в сила. Въз основа на данните по делото и становищата на страните, настоящият съдебен състав приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановеният срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледа по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София-област е образувано по жалба, подадена от Еко Пълдин АД срещу решение 1235 от 30.11.2023 г. по преписка КЗК-815/2023 г. на Комисия за защита на конкуренцията. С оспореното пред настоящата инстанция решение, съдът е оставил в сила решението на КЗК, като е отхвърлил жалбата. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че решението е прието от компетентен орган, при изискуемия кворум и мнозинство, в писмена форма и съдържа всички необходими реквизити. Прието е, че в производството пред КЗК не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като подаденото пред КЗК искане е било по утвърденият образец и е с форма и съдържание, отговарящо на чл. 71, ал. 1 ЗЗК. В приложеното към искането по образец изложение изрично са формулирано оплаквания за осъществена имитация на наименованието на процесния продукт, насочващо към извършени нарушения по глава VII от ЗЗК. Прието е, че КЗК е спазила задължението да квалифицира отделните случаи. Първоинстанционният съд е изложил мотиви относно осъществяване от двете предприятия на стопанска дейност на един и същ продуктов и географски пазар, тъй като разпространяват бактериален инокулант. Прието е, че КЗК правилно е разгледала твърденията за разпространение на продукта и участие в обществени поръчки с него без необходима регистрация в БАБХ, през призмата на общият състав по чл. 29 ЗЗК, като не е установено недобросъвестна търговска практика. Относно приложението на чл. 35, ал. 1 ЗЗК, първоинстанционният съд е приел, че приетият за имитиран продукт Биолайф концентрат е добре познат на потребителя и се ползва с достатъчно отличителност, тъй като се внася и разпространява от Екотехнолъджис ООД повече от петнадесет години на българският пазар. Прието, че имитиращият продукт от Еко Пълдин АД - Биолайф-и имитира наименованието на продукта предлаган от Екотехнолъджис ООД, като граматически и фонетично е почти напълно тъждествено и поради това е в състояние да заблуди потребителите при избор на продуктите, като не се изисква визуално възприятие. Относно наложената имуществена санкция, АССО е приел, че Комисията е съобразила продължителността на осъществяваното нарушение и правилно е квалифицирало нарушението като не особено тежко. Прието е, че правилно Комисията не е отчела като смекчаващо отговорността обстоятелство дължимото по закон съдействие. Настоящият съдебен състав намира атакуваното първоинстанционно решение за валидно, допустимо и правилно, по следните съображения: Възраженията на касационният жалбоподател касаещи нередовността на искането пред КЗК са неоснователни, тъй като видно от препискатa, в КЗК е постъпило искане от страна на Екотехнолоджис ООД с вх. ВХР-1605 от 28.05.2023 г. на основание чл. 38, ал.1, т. 3 за установяване на извършено нарушение от Еко Пълдин АД по глава VII ЗЗК, съгласно параграф 3 от искането. В параграф 5 от искането е посочено, че е приложено надлежно изложение, в което изрично е посочено, че търговското име за продукта използван от Еко Пълдин АД е същото като това предлагано от Екотехнолоджис ООД, поради което могат да се въведат в заблуждение потенциалните потребители. В представена допълнителна информация от Екотехнолоджис ООД на л. 32 от папка 1 и л. 8 от папка 2, изрично е изложено твърдение за заблуждение на потребителите в следствие на еднаквите търговски наименования на предлаганите продукти. В допълнение, липсата на правна квалификация на твърдяното нарушение от страна на Екотехнолоджис ООД, не прави искането нередовно, тъй като задължението за квалифицирането на твърдяното нарушение под приложимата правна норма е вменено на националния орган по защита на конкуренцията, а не на искателя. Относно приложението на материалния закон, следва да се има предвид, че установената от КЗК липса на извършено нарушение по чл. 29 ЗЗК, във връзка с твърденията в искането за разпространение на продукта и участие в обществени поръчки с него, без необходимата регистрация в БАБХ е влязло в сила, като необжалвано и е извън предметният обхват на настоящият касационният контрол. В този смисъл възраженията в касационната жалба, че поради липса на установена липса на недобросъвестно поведение, следва да води и до липса на нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК са неправилни, тъй като КЗК и АССО са разгледали две различни поведения на предприятието Еко Пълдин АД и само по отношение на едно от тях, което е посочено по-горе, е установена липса на извършено нарушение, а твърдението за имитация е разгледано през специалния състав на чл. 35, ал. 1 ЗЗК. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанската дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата, върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК. При това, при липсата на елемент квалифициращ нарушението като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. На първо място, правилно е прието, че двете дружества Екотехнолоджис ООД и Еко Пълдин АД са предприятия по смисъла на пар. 1, т. 7 от допълнителните разпоредби на ЗЗК, тъй като осъществяват стопанска дейност автономно на пазара. Правилно е прието, че стопанската дейност, която се извършва и засяга конкуренцията и оттам определя продуктовия пазар, е свързана с предлагането на продукт, представляващ биологичен концентрат, а именно Екотехнолъджис ООД предлага продукта Биолайф концентрат, а Еко Пълдин АД продукта Билолайф-и. Що се отнася до възражението на касационният жалбоподател, че продукта предлаган от Екотехнолъджис ООД представлява бактериален тор и попада в различен продуктов пазар, следва да се отбележи, че този продукт Биолайф концентрат съдържа бактериален инокулант концентрат, съгласно удостоверение от Национална служба за растителна защита от 2006 г. (л. 18 от папка 2) и удостоверение от Българска агенция по безопасност на храните от 2017 г. (л. 17 от папка 2) с производител американско дружество и притежател на удостоверението за регистрация Екотехнолоджис ООД. Поради това съответният продуктов и географски пазар следва да бъде определен като предлагане на продукт представляващ биологичен концентрат на територията на цялата страна. Настоящият съдебен състав не приема изложената в касационната жалба теза за вътрешно противоречие в мотивите на КЗК, възприето от съда по отношение на съществуването на конкурентни отношения между двете дружества. За да е налице конкуренция между субекти на пазара не е необходимо предмета им на дейност да е идентичен, а е достатъчно да се установи по безспорен начин, че в качеството си на търговци предлагат един вид като съдържание и по предназначение конкретна стока. Както по-горе беше описано, двете участващи в производството пред КЗК дружества предлагат при осъществяване на дейността си продукт, съдържащ концентриран бактериален инокулант. Следователно, двете предприятия оперират на един и същ съответен пазар, възприеман като продуктов и географски пазар и следва да се възприемат като конкуренти на него. Правилно и безспорно по делото е установен и процесният период, а именно от месец април 2023 г., откогато са налице и първите доказателства, че Еко Пълдин АД закупува и предлага продукта Биолайф-и до момента на постановяване на решението на КЗК -30.11.2023 г. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалното нарушение по чл. 35, ал. 1 ЗЗК. По делото безспорно е констатирано наличието на първият елемент от фактическият състав по чл. 35, ал. 1 ЗЗК и по-конкретно наличието на реално предлагане на продукта на пазара от страна на Екотехнолоджис ООД, а именно предлагането на продукта Биолайф концентрат, разпространяван на територията на страната, представляващ вид бактериален тор, съдържащ бактериален инокулант концентрат. Вторият елемент от фактическия състав, с оглед установяване на интерес за предприятието, което осъществява търговията на имитиращия продукт, е обусловен от наличието на известност на имитационния продукт на съответния пазар, предлаган от предприятието, спрямо което е извършено нарушение. Правилно е прието от КЗК и АССО, че Екотехнолоджис ООД внася и предлага на съответният пазар, продукта Биолайф-концентрат от 2006 г. насам или повече от 15 години. Поради това, следва да се приеме, че предлаганият продукт е бил добре разпознаваем и наложен на съответният пазар, като се е ползвал с отличителност сред останалите подобни продукти. Именно поради това Еко Пълдин АД има интерес от имитация с цел по-добра реализация на предлагания от него продукт започнала през 2023 г. Третият елемент от фактическия състав по чл. 35, ал. 1 ЗЗК, а именно - стоки или услуги с външен вид, опаковка, маркировка, наименование или други белези, които заблуждават или могат да доведат до заблуждение относно произхода, производителя, продавача, начина и мястото на производство, източника и начина на придобиване или на използване, количеството, качеството, естеството, потребителските свойства и други съществени характеристики на стоката или услугата, предполага извършването на анализ на всеки елемент от външния вид на продуктите, който е в състояние реално или потенциално да въведе в заблуждение потребителите по отношение на съществени техни характеристики, производителя или продавача. Имитация е налице, само когато объркването е проявено спрямо конкретен сходен продукт, като за да се приеме, че е налице подобно объркване не са необходими специални знания, а да се изследва цялостния визуален ефект, възприеман от обикновения потребител. Следва да се посочи и че продуктът бива изследван с оглед цялостната представа, възприемана от потребителя, като внимание към детайлите не би следвало да се анализира, доколкото в случай, че продуктите не могат непосредствено да се сравняват, детайлите биват трудно забележими /в този смисъл решение 3731/6.04.2023 г. на ВАС по адм. дело 10814/2022 г., IV отд и Решение 7639/19.06.2024 г. на ВАС по адм. дело 815/2024 г., IV отд./. Именно с оглед на така посоченото тълкуване на нормата, правилно КЗК и първоинстанционният съдебен състав са приели, че изследването следва да бъде фокусирано върху самото наименование на двата продукта, доколкото те се разпространяват чрез него. Установено е от фактическа страна, че не е налице спор между страните, че Еко Пълдин АД закупува от Грийн Соул ЕООД, продукт с наименование Биолайф-и, което се изписва на английски като Biolife-i, който се разпространява на съответният пазар. От своя страна Екотехнолъджис ООД внася и предлага продукт с наименование Биолайф, което се изписва на английски Biolife. Поради описаното следва да бъдат изцяло споделени изводите на Административен съд София - област, че двете наименования са почти идентични граматично като изписване на български и английски език, като също така и фонетично като произнасяне, а единствената разлика е наличието на буквата и (I), което може да доведе до заблуждение потенциалните потребители, с оглед на обстоятелството, че най-същественият белег на продукта, а именно неговото наименование е почти идентично и се свърза с вече утвърденото наименование на продукта на съответният пазар, предлаган от страна на Екотехнолъджис ООД. В конкретният случай, продукта е бил предлагат на ВиК дружества чрез участие със съответната документация в обществени поръчки. Така обикновеният потребител може да бъде заблуден относно произхода и доставчика на процесният продукт, с което се уврежда лоялната конкуренция на свободният пазар, тъй като се търсят неследващи облаги от използване на наименование на вече утвърден продукт на пазара. Неоснователно е твърдението на касатора, че е налице допуснато съществено нарушение на приложимите материалноправни норми, след като в хода на производството до момента не е извършен сравнителен анализ на приликите и разликите между двата продукта, с оглед преценка за цялостното визуално впечатление, което създава, както и за допуснато процесуално нарушение, изразяващо се в произнасяне за наличието на имитация без да разполагат с мостри от на имитиращия и имитирания продукт. Имитацията, както беше вече посочено може да се изразява не само във външен вид на продукт или стока, но и в опаковка, маркировка, наименование или други белези. В конкретния случай е безспорно установено, а липсват и твърдения за друго, че имитацията се изразява в наименованието на продукта, а не в неговия външен вид, опаковка или други белези. При тези обстоятелства КЗК и съдът обосновано са ограничили проучването и становищата си, до съпоставка на наименованията на двата продукта и не е било необходимо обследването на обстоятелства извън релевантните за формулиране на обоснован и законосъобразен извод за липсата или наличието на нарушение по смисъла на чл. 35, ал.1 от ЗЗК. Следва да се отбележи, че касационният жалбоподател необосновано се позовава на забраната по чл. 49 ал.2 от ЗОП, тъй като тя въвежда ограничения за възложителите по обществена поръчка, а не за кандидатите за изпълнители. По отношение на последните не е налице забрана за посочване на конкретен продукт, който предлагат в качеството си на участници в състезателното производство и именно в този случай, при посочване на изключително близки до еднаквост в наименованията продукти, е напълно възможно постигането на объркващ или заблуждаващ ефект у потребителя. Настоящата инстанция приема, че Административен съд София-област е съобразил относимите към посоченото нарушение разпоредби на ЗЗК и Методиката за определяне на санкциите и глобите, налагани по ЗЗК. При това правилно е приел, че с оглед особеностите на конкретния случай, нарушението правилно е квалифицирано като "не особено тежко" по смисъла на чл. 20, ал. 7, т. 2 от Методиката с оглед периода, за който е извършвано, а именно от месец април 2023 г. и незначителния му негативен ефект върху конкуренцията. При все това е отчето правилно и обстоятелството, че въпреки знанието за образуваното производство, предприятието Еко Пълдин АД не е предприела каквито и да било действия в посока спиране/преустановяване разпространението на продукта. Законосъобразно е прието, че при липса на представен отчет за приходи и разходи за предходната финансова година и започване на дейността след ноември 2022 г., е приложила твърда санкция съгласно правилото на чл. 20, ал. 6, т. 2 от Методиката, която за не особено тежки нарушения предвижда максимална санкция до 30 000 лв. и е наложила 15 000 лв., с оглед на особеностите на конкретният случай, който се характеризира със сравнително кратка продължителност и без значителен негативен ефект върху конкурентната среда. Не намират основание възраженията в касационната жалба за наличие на множество смекчаващи обстоятелства. Във връзка с възражението за активно съдействие, следва да се има предвид, че чл. 21, ал. 1, б. "д" от Методиката визира хипотеза, при която за смекчаващо обстоятелство се приема наличието на активно съдействие от страна на нарушителя по време на разследването, извън обхвата на задължението му за съдействие по ЗЗК, каквото не е доказано от касационния жалбоподател. Само по себе си това, че дружеството е представяло навременна, пълна и коректна информация по всички поставени му от КЗК въпроси, сочи на изпълнение на необходимото поведение съгласно ЗЗК, а не на съдействие, извън предвиденото и дължимо съгласно приложимия закон. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че наложената санкция в размер на 15 000 лв. е в състояние да изпълни общата и специална превенция по чл. 4 от Методиката - да накаже нарушителя и да предотврати извършването на нарушения от други предприятие и се явява законосъобразна, обоснована и справедлива. По изложените съображения се налага извод, че решението на първоинстанционния съд е законосъобразно, като при постановяването му задълбочено е изследвана фактическата обстановка, анализирани са събраните доказателства, установяващи релевантни за спора обстоятелства и въз основа на тях обосновано е прието, че не са налице твърдените от жалбоподателя основания за отмяна на решението на КЗК. Доводите, релевирани в подкрепа на касационните основания, по съществото си възпроизвеждат тези, вече изложени в жалбата пред първоинстанционния съд, които са подробно обсъдени и мотивирано отхвърлени. Настоящият съдебен състав приема касационната жалба за неоснователна, поради което решението на първоинстанционния съд, като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора на касационния жалбоподател не се дължат разноски. Такива с оглед своевременно направеното искане се дължат на ответниците - Екотехнолъджис ООД Комисия за защита на конкуренцията. Основателна е претенцията на ответното дружество за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата касационна инстанция в размер на 1 500 лв., съобразно приложения списък и представените доказателства за извършено плащане. Касаторът следва да заплати на КЗК разноски в размера, предвиден в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 240 лв., а по административни дела с материален интерес - от 100 до 360 лв. Предвид действителната фактическа и правна сложност на спора, за производството по настоящото дело в полза на Комисия за защита на конкуренцията следва да бъдат присъдени разноски в размер на 200 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, настоящият състав на четвърто отделение на Върховния административен съд,