Решение № 7701 от 10.7.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4699/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Д. Д. против решение 911 от 12.02.2024 г., постановено по адм.д. 9089/2022 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Моли за отмяната му. Ответникът Ч. Г. З., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Останалите ответници не изразяват становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София град отхвърля жалбата на В. Д. Д. против заповед РА50-364/12.04.2022 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 134, ал. 1, т. 1 вр ал. 2, т. 1 и 6 ЗУТ, е одобрено изменение на план за регулация на УПИ I -435, 1581 и УПИ XIX за озеленяване, в обхвата на ПИ с идентификатори 02659.2194.3071 и 02659.2194.1588, за образуване на нов УПИ I 1588, 3071 за ЖС, кв. 73 , м в.з. Банкя и остатъчен УПИ XIX за озеленяване, кв.22, м. кв. Изгрев, район Банкя. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Констатира, че предмет на одобрения план за регулация са ПИ с идентификатор 02659.2194.3071 и 02659.2194.1588, собственост на заявителя в административното производство - Ч. З., както и че изменението засяга и намиращия се в ПИ с идентификатор 02659.2194.1588 трафопост, собственост на Електроразпределителни мрежи Запад АД, което изрично дава съгласие за изменение на ПР. Приема, че с изменението на ПР отпада вътрешната регулационна линия между двата имота, които се обединяват в новообразувания УПИ, както и се променя предназначението на ПИ 02659.2194.1588 от за озеленяване на за ЖС. Прави извод, че в случая не е необходимо съгласието на жалбоподателя като собственик на съседния ПИ с идентификатор 02659.2194.2016, който не е предмет на плана. Позовава се на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза и прави извод, че регулационните граници на новообразувания УПИ изцяло съвпадат с имотните граници на двата поземлени имота съгласно действащите КККР. Прави извод, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ за изменение на ПР. Приема, че ПР е в съответствие с действащия ОУП, съобразно който предназначението на имотите е за жилищно строителство, а предвиденото озеленяване в имота не е осъществено и такова предвиждане не е залегнало в ОУП, което съответства на нормата на чл.134, ал.2, т. 1 ЗУТ. Констатира, че с обжалваната заповед, не се изменя уличната регулационна линия и не се променя съществуващия към момента достъп на имотите до улица. По тези съображения съдът прави извод за материална законосъобразност на оспорената заповед. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразни са изводите на съда, че заповедта е постановена от компетентен орган съгласно изискването на чл. 129, ал. 2 ЗУТ и предвид приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че административния акт е издаден в предписаната от закона форма. В заповедта са посочени, както фактическите, така и правните основания за издаването й, приложена е и графичната част на плана. Законосъобразни са и изводите на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства е установено, че административното производство започва по искане на заинтересувано лице по смисъла на чл. 135, ал. 1 вр. чл. 131 ЗУТ. По надлежния ред е дадено разрешение да се изработи проект за изменение на ПУП ПР. Проектът е изработен въз основа на действащия регулационен план за имотите. Същият е разгледан и одобрен от ЕСУТ. Жалбоподателят депозира възражения, които са обсъдени и приети за неоснователни. Ето защо изводът на съда, че при издаване на оспорената заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е законосъобразен. Правилен е и изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че е налице правното основание на чл. 134, ал. 1, т. 1, вр. чл. 134, ал. 2, т. 1 и 6 ЗУТ за издаване на административния акт. Установено е, че предмет на разработката са УПИ I - 435, 1581 и УПИ XIX за озеленяване, в обхвата на ПИ с идентификатори 02659.2194.3071 и 02659.2194.1588, за образуване на нов УПИ I 1588, 3071 за ЖС, кв. 73 , м в.з. Банкя и остатъчен УПИ XIX за озеленяване, кв.22, м. кв. Изгрев, район Банкя, като от ПИ с идентификатори 02659.2194.3071 и 02659.2194.1588 се образува нов УПИ I 1588, 3071 за ЖС. С новообразуваното УПИ се премахва единствено регулационната граница между УПИ I - 435, 1581 и УПИ XIX за озеленяване, в частта на ПИ с идентификатор 02659.2194.1588 като границата на последния имот с ПИ с идентификатор 02659.2194.2016, собственост на касатора не се променя. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че тази граница напълно съвпада с имотната граница между ПИ с идентификатор 02659.2194.1588 и ПИ с идентификатор 02659.2194.2016 в т.ч. и от приложената комбинирана скица. От събраните по делото доказателства е установено и че е налице и правното основание на чл. 134, ал. 2, т. 1 ЗУТ за одобряване на изменението на ПР. Установено е и че промяната в предназначението на УПИ е в съответствие с предвижданията на действащия ОУП на Столична община. Ето защо изводът на съда за материална законосъобразност на оспорената заповед, е законосъобразен. Неоснователни са доводите на касатора, че регулационният план е одобрен при невярна кадастрална основа. Предходното изменение на КК, с която се променя имотната граница между ПИ с идентификатор 02659.2194.1588 и ПИ с идентификатор 02659.2194.2016 е отменено, като този факт е съобразен при одобряване на изменението на действащия ПР, който е изработен върху имотната граница между двата имота преди отмененото изменение на КК. Този извод се подкрепя от всички събрани по делото доказателства в т.ч. и приложените скици. Доводите за незаконосъобразна реституция и за незаконно придобиване на имотите, са неотносими към настоящия правен спор. Неоснователни са и доводите за незаконосъобразна промяна на предназначението на УПИ. Същото е в съответствие с ОУП, а бъдещето строителство не е предмет на оспорения план за регулация. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът събира относимите към спора доказателства, проверява законосъобразността на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда доводите на страните и събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и прави обоснован извод за законосъобразност на оспорената заповед. Фактът, че съдът не уважа всички доказателствени искания на жалбоподателя не обосновава извод за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като по делото са събрани относимите към спора доказателства. Неоснователни са и твърденията на касатора, че съдът не обсъжда всички негови доводи. В случая в обжалваното решени са обсъдени доводите на жалбоподателя, които са относими към правния спор. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и с оглед своевременно направеното искане за присъждане на разноски и на основание чл. 143, ал. 4 АПК следва да се осъди на В. Д. Д. да заплати на Ч. Г. З. сумата 2160 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Възражение за прекомерност на разноските не е направено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,