Решение № 7151 от 25.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9295/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 117 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - Пазарджик, чрез процесуален представител главен юрисконсулт В. Спирова, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 2523 от 28.06.2024 г. по адм. дело 431/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик, с което е отменено Решение 1019-12-567#4/18.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ - Пазарджик и са присъдени разноски. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението да бъде отменено. Претендират се разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение за първата и касационната инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Ответникът - Л. Б. М., чрез адв. В. Кръстева в писмен отговор изразява становище за неоснователност и необоснованост на касационната жалба и моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява основателна. С обжалваното решение Административен съд- Пазарджик е отменил Решение 1019-12-567#4 от 18.03.2024 г. на Директора на ТП на НОИ- Пазарджик, потвърждаващо Разпореждане 122-00-1868-7 от 15.11.2023 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-Пазарджик, с което М. е задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за безработица /ПОБ/ за периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 8296. 96 лв. главница и 2518. 92 лв., дължима лихва, считано от датата на неоснователно полученото парично обезщетение до датата на разпореждането. От фактическа страна е установено следното: На 24.08.2020 г. в Дирекция Бюро по труда гр. Велинград, М. е подала на основание чл. 54а от КСО заявление с вх. Ф-01-660 за отпускане на парично обезщетение за безработица, като в него е декларирала, че последното й трудово правоотношение с работодател от Ирландия е било прекратено, считано от 15.08.2020 г. В тази връзка е подала искане за удостоверяване на осигурителен период от компетентната институция в Ирландия за времето от 14.04.2020 г. до 15.08.2020 г., като на основание чл. 8 от НОИПОБ със структурирани електронни документи /СЕД/ U001 и U003 с изх. 48687 от 24.09.2020 г. и 49648 от 29.09.2020 г., е било изискано от компетентната институция на Ирландия предоставяне на информация за процесния период. Предвид това е било издадено Разпореждане 122-00-1868-1/24.09.2020 г. на ръководителя на осигуряването и безработицата, с което на основание чл. 54 г, ал. 4 от КСО последният е спрял производството до получаване на СЕД U002 и U004. На 06.10.2020 г. пред ТП на НОИ- Пазарджик от компетентната институция на Ирландия със СЕД U002 вх. 54888 и U004 вх. 54889 са били потвърдени: период на осигурена заетост- от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта неизвестно; доход за посочения периода в размер общо на 10 015, 00. Предвид това, с Разпореждане 122-00-1868-2 от 06.10.2020 г. на основание чл. 55 от АПК производството е било възобновено. С Разпореждане 122-00-1868-3 от 16.10.2020 г., на основание чл. 54ж, ал. 1 във вр. с чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 от КСО и предвид СЕД U002 вх. 54888 на Л. М. е било отпуснато парично обезщетение за безработица за периода от 15.08.2020 г. до 14.12.2020 г. / четири месеца/ в размер на 9.00 лв. дневно, като същото не е било подписано от лицето поради отказ. Със Заявление Ц1019-12-2317/23.10.2020 г. и Ц1019-12-2898 в ТП на НОИ-Пазарджик, М. е поискала преразглеждане на обезщетението за безработица, във връзка с което със СЕД Н001 67365/28.10.2020 г. отново е било изискано предоставяне на информация относно причината за прекратяване на последното й трудовото правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC. На 25.11.2020 г. М. отново е подала Заявление с вх. 1019-12-3520 за преразглеждане на обезщетението за безработица, като е представила и копие на преносим документ U1, издаден на 04.11.2020 г. с потвърдени: период на осигурена заетост от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г.; причина за прекратяване на заетостта изтичане срока на договора; доход за периода от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г. в размер на 2 411, 00 месечно. В отговор на 19.11.2020 г. е получен СЕД Н002 8761, вследствие на който на основание чл. 54ж, ал. 1 от КСО с Разпореждане 122-00-1868-5/15.12.2020 г. на ръководителя по осигуряване и безработица са изменени съответно периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 74,29 лв. дневно. С оглед последващ контрол, относно изплатените парични обезщетени, с писмо с изх. 1029-12-870 от 21.06.2023 г. и на основание чл. 26, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 35 и чл. 36, ал. 2 от АПК и чл. 1 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, административния орган е уведомил М., че следва да представи документ от работодателя си, удостоверяващ причината за прекратяване на трудовата й заетост, считано от 15.08.2020 г. Във връзка с това, на 16.08.2023 г. е получен документ с вх. 1030-12-1242#1 в ТП на НОИ-Пазарджик от работодателя Keelings Softfruits UC, Ирландия, с което същия е уведомил, че М. е работила като работник в градинарството на срочен договор и е напуснала преди края на нейния договор- 30.09.2020 г. Предвид новополучените данни, със СЕД U001 727116 от 31.08.2023 г. и Н001 729128 от 01.09.2023 г. е изискано удостоверяване на периода на осигурената заетост и причината за прекратяване на трудовите правоотношения за периода от 14.04.2020 г. до 14.08.2022 г. Със СЕД U002 729964 от 01.09.2023 г. и Н002 738141 от 12.09.2023 г. в ТП на НОИ- Пазарджик от компетентната Ирландска институция са били потвърдени периода на осигурена заетост- от 14.04.2020 г. до 14.08.2020 г. и причината за прекратяване на заетостта напускане на служителя. Предвид новоустановените данни и обстоятелства, с Разпореждане 122-00-1868-6/14.09.2023 г. на основание чл. 54ж, ал. 2, т. 1 от КСО е отменено предходно издаденото Разпореждане 122-00-1868-3/16.10.2020 г. за отпускане на парично обезщетение. С оглед неоснователно полученото парично обезщетение на основание чл. 54ж, ал. 3 във вр. с чл. 114, ал. 1 от КСО е издадено Разпореждане 122-00-1868-7/ 15.11.2023 г. , с което М. е била задължена да възстанови неоснователно изплатеното й парично обезщетение за периода от 15.08.2020 г. до 14.02.2021 г. в размер на 8 296, 96 лв. главница и 2 518,92 лв. дължима лихва. Последното разпореждане е било оспорено по реда на чл. 117, ал. 1, във връзка с ал. 3 КСО и е потвърдено с Решение 1019-12-567#7 от 18.03.2024 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, предмет на съдебното производство пред първоинстанционния съд. Административният орган е посочил, че от анализа на всички събрани доказателства може да се направи обоснован извод, че жалбоподателката е била наясно, че трудовият й договор с работодателя Keelings Softfruits UC не е изтекъл към 30.09.2020 г., но въпреки всичко е декларирала пред компетентната институция на Ирландия и впоследствие е представила в ТП на НОИ- Пазарджик преносим документ U1, с посочена причина за прекратяване на трудовото й правоотношение - изтичане срока на договора, вследствие на което недобросъвестно е получила осигурителни плащания за по-дълъг период и в по-голям размер. За да постанови решението, оспорено пред настоящата касационна инстанция, Административен съд - Пазарджик е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, но същият противоречи на релевантните материалноправни разпоредби. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съгласно разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 от КСО, безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца, т. е. причината за прекратяване на трудовото правоотношение е възприета от законодателя като основен критерий досежно определяне на размера на ПОБ. По тази причина административният орган е изискал от лицето да представи документ, от който да е видна причината за последното. В процесния случай, към момента на подаване на заявлението за отпускане на обезщетение за безработица, така и при получаване на процесното разпореждане, М. е знаела, че трудовото й правоотношение с работодателя Keelings Softfruits UC е сключено като срочно-30.09.2020 г., съответно същото не може да бъде прекратено на 15.08.2020 г. поради "изтичане срока на договора", както е посочено в подаденото от самата нея заявление за отпускане на парично обезщетение за безработица. Това налага извода, че М. е действала недобросъвестно при получаването на ПОБ в определените му продължителност и размер, тъй като се установява, че трудовото й правоотношение е прекратено по различна от декларираната от нея обективна причина /изтичане на срока/ и съответно дължи връщане на сумата, която е получила. В КСО не се съдържа легална дефиниция за понятието недобросъвестност при получаване на осигурителни плащания, но в съдебната практика е установено тълкуването на това понятие в смисъл на получаване на осигурително плащане от лицето, въпреки знанието от негова страна на факти и обстоятелства, които представляват пречка за получаването на това плащане, както и невярното деклариране на релевантни факти и обстоятелства. Недобросъвестността се състои в конкретното психично отношение на осигурения към дължимостта на сумите в момента на тяхното получаване и се обуславя от субективното му убеждение, че няма право на тях. Добросъвестността се предполага до доказване на противното, а недобросъвестността на жалбоподателя е необходимо да бъде безспорно установена, като тежестта за доказването й лежи върху административния орган, който в конкретната хипотеза е доказал този факт с правно значение. Видно от разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от КСО, недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113, а според ал. 2 на чл. 114 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица, с изключение на посочените в тази алинея случаи, които изключения обаче не са осъществени за настоящия казус. По отношение на допуснатите от Административен съд- Пазарджик технически грешки в мотивите на обжалвания съдебен акт, следва да се отбележи, че те не водят до неяснота на мотивите или противоречие между тях и диспозитив, респективно не препятстват установяването на действителната воля на съда, ясно изразена в диспозитива на съдебното решение. При тези съображения, може да се направи обоснован извод, че полученото от жалбоподателя парично обезщетение е неправилно отпуснато с оглед неговата недобросъвестност. Доказателствата, събрани в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, сочат на така направения извод за недобросъвестност на лицето, която е доказана надлежно от страна на административния орган. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното искане за присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, на касационния жалбоподател следва да се присъди сумата в общ размер на 400 лева, от която 200 лева внесена държавна такса за касационно обжалване и 200 лева юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции /по 100 лева за всяка инстанция/ по чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 143, ал. 3 от АПК, приложим на основание чл. 228 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,