Решение № 6358 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2017 г.

Решение № 6358 от 15.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11738/2017 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Н. И. Г. и Е. К. Г. чрез техния пълномощник срещу решение № 4452/4.07.2017 г. по адм. д. № 883/2017 г. на Административен съд С.-град. С. обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и необосновано. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба- Н. В. К. и Р. В. К. чрез процесуалния си представител намират касационната жалба за неоснователна. Ответникът - началникът на Служба по геодезия, картография и кадастър-С. не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведените основания, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Н. В. К. и Р. В. К. срещу заповед № Заповед № КД-14-22-775/16.08.2012 г. на началника на службата по геодезия, картография и кадастър - С., с която на основание чл. 54, ал. 1, във връзка с чл. 53, ал. 1, т. 1 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР изм./ е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на с. Б. за имот с идентификатор . 2480 чрез нанасяне на нов имот от 340 кв. м. на Н. И. Г. и Е. К. Г.. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора след обезсилване от касационната инстанция на първото постановено първоинстанционно решение, съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Непълнотите и грешките се установяват от службата по геодезия, картография и кадастър с акт, който се подписва от съставителя, заявителя и пряко заинтересованите собственици съобразно нормативната уредба, действаща към датата на постановяване на оспорената заповед. В случая такъв акт липсва. Не е налице и изключението на чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри-актът не се подписва от засегнатия от новото нанасяне собственик само при изпълнение на влязло в сила съдебно решение. С решение от 10.12.2004 г. по гр. д. № 8937/2001 г. Софийският районен съд е отхвърлил като неоснователен искът на Н. В. К. и Р. В. К. срещу Н. И. Г. и Е. К. Г. на основание чл. 108 ЗС за предаване на владението на спорните между страните 340 кв. м. от имот с пл. № 2480 по плана на с. Б., признал е за установено на основание чл. 97, ал. 1 ГПК /отм/, предявен от Н. И. Г. и Е. К. Г., че Николай и Р. К. не са собственици на имот пл. № 2480, като на основание чл. 431, ал. 2 ГПК (отм.) е отменил нот. акт № 034/ нот. д. № 214/2000 г., с който Николай и Р. К. се легитимират като собственици. С решение от 6.11.2011 г. по гр. д. № 1236/2005 г. Софийският градски съд е оставил в сила решението на Софийския районен съд в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 108 ЗС, като е обезсилил решението в частта, с която е уважен отрицателният установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК, а с допълнително решение от 5.07.2011 г. по същото дело първоинстанционното решение е обезсилено и в частта досежно отмяната на нотариалния акт. При тези данни съдът е направил извода, че отхвърленият ревандикационен иск на Кирови срещу Градецки не означава признаване със сила на пресъдено нещо право на собственост на Градецки спрямо Кирови върху спорния имот. Така постановеното решение е обосновано и материално и процесуално законосъобразно: С подписването на акта за непълноти и грешки от всички заинтересувани лица се удостоверява фактът, че по отношение на имота липсва спор за материално право. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките . Спорът за материалното право на собственост и неговата принадлежност не е разрешен с влязъл в сила съдебен акт, така както изисква Законът за кадастъра и имотния регистър. Има се предвид такова съдебно решение, с което със сила на пресъдено нещо се решава конкретен спор за материално право или установяване на точни имотни граници. В случая само е отхвърлен искът на Кирови срещу Градецки на основание чл. 108 ЗС, но няма съдебен акт, който с изричен диспозитив установява кому принадлежи спорното право на собственост върху процесния имот. Решението по предявения отрицателен установителен иск на Градецки срещу Кирови е обезсилено, а и то не съдържа диспозитив, че спорното материално право принадлежи на Градецки. Настоящият съдебен състав не приема твърдението в касационната жалба, че защитата на Градецки е постигната с отхвърлянето на иска по чл. 108 ЗС. К. се посочи, този иск не установява собственост в полза на Градецки като ответници. Дори и решението по отношение на отрицателния установителен иск да би било потвърдено, то не установява със сила на пресъдено нещо, че спорното материално право принадлежи на Градецки. Съгласно ТР от 14.03.2016 г. по ТД № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС следва да се произнесе с отделен установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца, но тази хипотеза не е валидна за ответника, в каквото качество са Градецки. Инцидентен установителен положителен иск от тях не е предявен, а мотивите на съдебното решение, на които се позовават касаторите в касационната жалба, нямат сила на пресъдено нещо. Със сила на пресъдено нещо се ползува само диспозитивът на решението по отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на иска като предмет на делото . Само диспозитивът на решението представлява източник на силата на пресъдено нещо и визира констатация относно спорното право, а мотивите не са част от диспозитива. Правните последици са само тези, обявени в диспозитива на съдебното решение. Предявяването на инцидентен установителен иск относно преюдициалното правоотношение необходимо за да се формира пресъдено нещо и по отношение на него чрез въвеждането му като предмет по делото, произнасянето по който намира отражение в диспозитива, не би било необходимо, ако мотивите на решението се ползуваха с такава сила - ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС. В контекста на изложеното следва да се подчертае, че твърдението в касационната жалба е също само в насока отричане на права на Кирови съобразно мотивите на съдебното решение, но не и установяване на права в полза на Градецки. Поради това в процесния казус не е налице решен със сила на пресъдено нещо спор за собственост и не са налице предпоставките да се постанови претендираното изменение в кадастралната карта и регистър. Предвид изложеното, като е приел оспорения административен акт за материалнонезаконосъобразен, съдът правилно е приложил относимата правна норма. Спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора пред касационната инстанция на ответниците по касационната жалба следва да се присъдят направените и своевременно претендирани разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат в размер на 800 /осемстотин/ лв. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,