Решение № 6169 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2109/2025 г.

Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от министъра на младежта и спорта срещу Решение 26556/10.12.2024 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 10086/2024 г. С обжалваното решение съдът отменя мълчалив отказ на министъра да се произнесе по Заявление 09-00-1946/30.04.2024 г. подадено от Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие и изпраща административната преписка за ново произнасяне в 4 (четири) месечен срок от получаване на съобщението. Касаторът счита обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че както е видно от представения по делото протокол 3 от 21.05.2024 г. Комисията по лицензиране и регистриране е взела решение да бъдат поискани становища от четири сдружения, всичките лицензирани по реда на Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС), за различни видове стрелкови спортове, за наличието на липса или сходство на дейността на заявителя с дейността на съответните федерации, а също така и становище от Национална спортна академия (НСА) относно дейността стрелба с предно пълнещо оръжие и до колко тя може да се определи като самостоятелен вид спорт, като до датата на подаване на жалбата пред първоинстанционния съд е постъпило само едно становище. Сочи, че липсата на становище от останалите федерации и от НСА препятства възможността за изпълнение на общото му задължение по чл. 35 от АПК, като посочва, че неизпълнение на задължението му по чл. 22, ал. 6 ЗФВС води до съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Посочва, че непроизнасянето му по подаденото от Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие заявление не представлява протироправно бездействие, а е обусловено от непредставянето на поисканите становища от външни лица. Прави искане съдебното решение да бъде отменено като неправилно и съдът да се произнесе по същество на спора с отхвърляне на подадената от Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие жалба. Касаторът се представлява от гл. юрисконсулт М. Маркова. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Ответникът по жалбата - Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита съдебното решение за правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира присъждането на разноски по приложен списък. В съдебно заседание oтветникът се представлява от адв. А. Русанов, САК. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Върховният административен съд, след като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника, и провери обжалваното съдебно решение с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: С обжалваното, пред настоящата инстанция, решение е отменен мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта да се произнесе по заявление на Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие , постъпило до министъра на младежта и спорта с вх. 09-00-1946/30.04.2024 год. За да постанови този резултат, от фактическа страна първоинстанционният съд приема, че на 30.04.2024 г. Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие подава заявление вх. 09-00-1946 до министъра на младежта и спорта за издаване на спортен лиценз по чл. 18, ал. 2, т. 1 ЗФВС за федерация по един или сходни видове спорт, за вида спорт - стрелба с предно пълнещо оръжие . Към посоченото заявление са приложени съгласно чл. 21, ал. 1 ЗФВС необходимите документи, в т. ч учредителен протокол и описание на дейностите по сходните видове спорт - стрелба с предно пълнещо оръжие . На 21.05.2024 г. с Протокол 3 заявлението е разгледано, като от страна на административния орган са изискани становища за наличие или липса на сходство с дейността за заявителя от Сдружение Български стрелкови съюз, Сдружение Българска федерация по динамична стрелба, Сдружение Българска Т-клас федерация и Сдружение Българска стрелкова федерация , както и от Национална спортна академия Васил Левски . При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът приема, че съгласно чл. 22, ал. 1 от ЗФВС министърът на младежта и спорта или оправомощено от него длъжностно лице се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 от същия закон с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му, като в случая този срок за произнасяне, е изтекъл на 31.08.2024 год. Доколкото по делото не е установено произнасяне на органа, съдът приема, че мълчаливият отказ на министъра на младежта и спорта да се произнесе с акт по 22 и чл. 23 ЗФВС представлява волеизявление с властнически характер и засяга права и законни интереси на заявителя, поради което е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. Съдът формира извод, че единствената призната от закона възможност за процедиране на оправомощения орган е да постанови мотивирана заповед за издаване или отказ да се издаде спортен лиценз. Изискването за писмено произнасяне представлява една от гаранциите за законосъобразност на акта, като излаганите от органа мотиви имат значение, както да доведат до знанието на страните съображенията на административния орган да издаде акта и да подпомогне защитата им, така и да гарантира упражняването на съдебния контрол за законосъобразност. Сочи, че с оглед характера на уредените обществени отношения, целта на материален закон и предвид императивните разпоредби на ЗФВС, оправомощеният орган да се произнася с мотивирана заповед, органът е бил длъжен да се произнесе с нарочен акт по подаденото от Сдружението заявление, в законоустановения срок. Така мотивиран, съдът достига до решаващия извод, че мълчаливият отказ на министъра на младежта и спорта е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, а преписката да му бъде изпратена за произнасяне по подаденото от Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие , заявление в 4 (четири) месечен срок от получаване на съобщението. Решението е валидно, допустимо и правилно. В ЗФВС е регламентирана процедурата по издаване на спортен лиценз. По силата на чл. 19, ал. 1 от същия закон спортен лиценз се издава само на една спортна федерация. В чл. 20 ЗФВС са визирани предпоставките, при които такъв лиценз може да бъде издаден, а в чл. 21 е посочено, че спортната федерация, която иска издаване на спортен лиценз подава заявление по образец с изрично предвидени данни за отбелязване и документи за прилагане към заявлението. След подаване на заявлението, придружено със съответните документи, министърът или друго оправомощено от него лице се произнася по заявлението на основание чл. 22, ЗФВС. Ако установи несъответствия или непълноти, органът има уведомява заявителя в срок да ги отстрани. При неотстраняване следва отказ за издаване на спортен лиценз - чл. 23, ал. 1, т. 2 ЗФВС. В настоящия случай е видно, че процесното заявление е подадено на 30.04.2024 г. до министъра на младежта и спорта, който съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от ЗФВС е административният орган, задължен да се произнесе по подаденото заявление. Разпоредбата на чл. 22, ал. 1 ЗФВС определя срок (до 4 месеца от подаването му) за произнасяне по подадено на основание чл. 21 от ЗФВС заявление, поради което административният орган следва да издаде акта в срок до 31.08.2024 г. В случая административният орган не се е произнесъл с мотивиран акт по заявлението на Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие в този срок. Съгласно чл. 58, ал.1 АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ, следователно в случая е налице такъв, до какъвто правилен извод е достигнал и първоинстанционният съд. А по аргумент от чл. 58, ал.3 АПК мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол като вид административен акт, при който съдът преценява законосъобразността на отказа и именно такава преценка е извършена с обжалваното пред настоящата инстанция решение. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Но за да се приложи фикцията за административния орган следва да е възникнало задължение за произнасяне, т.е. да е сезиран надлежно с искане, по което е компетентен да се произнесе. Както правилно приема първоинстанционният съд, производството е образувано по валидно отправено искане от Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие до министъра на младежта и спорта, а именно последният е оправомощен да се произнася по искания с предмет издаване на спортен лиценз с мотивирана заповед (арг. от чл. 22 ЗФВС). Той има задължение да се произнесе по подаденото заявление в срок до 4 месеца от датата на подаване на заявлението. Непроизнасянето му в установения срок, съставлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58 от АПК, а съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 2 от АПК подлежи на обжалване в едномесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Правилно АССГ приема, че оспореният мълчалив отказ е в противоречие с императивната норма на чл. 22 ЗФВС, която задължава министъра на младежта и спорта при осъществяване на своите правомощия да се произнася по заявлението и приложените към него документи по чл. 21, ал. 1 с мотивирана заповед в срок до 4 месеца от подаването му с решения. Когато прецени, че условията не са изпълнени, министърът следва също да се произнесе с изричен писмен мотивиран акт в нормативно установения срок. Разпоредбите на ЗФВС не допускат мълчаливо упражняване на правомощията на органа. Изходът от административното производство е или издаване на спортен лиценз, или отказ за издаването му. Законодателят не допуска приключване на производството с мълчалив отказ. Взетите решения при упражняване на законовите правомощия на министъра на младежта и спорта следва да изпълняват изискванията за форма и съдържание на административните актове, така както са определение в закона. Тези изисквания обезпечават и осъществяването на съдебния контрол върху издадения акт. В случая липсва писмена заповед на министъра на младежта и спорта, следователно и мотиви за формирането на властническото волеизявление, в резултат на което се засяга правото на защита на неговия адресат и се препятства съдебният контрол по съществото на спора. Неоснователен е доводът на касатора, че мълчалив отказ не е формиран, тъй като процедурата по събиране на становища от други федерации и Национална спортна академия Васил Левски не е приключила, е неоснователен. Действително административният орган следва да изпълни задължението си по чл. 35 АПК и да изясни всички факти и обстоятелства от значение за правилното и законосъобразно си произнасяне, но това следва са стане в определения от закона срок. Видно от съдържанието на протокол 3/21.05.2024 г. е взето решение да се изискат становища за наличието или липсата на сходство с дейността на заявителя и четири други спортни федерации, както и от Национална спортна академия Васил Левски , но не е определен срок, в който те следва да предоставят тези становища. Законът обвързва произнасянето на административния орган със срок, в който следва цялата процедура (сърбане на становища и други доказателства, експертизи, оценка и т.н) да приключи с издаването на съответния положителен или отрицателен акт, съдържащ и необходимите мотиви. Следователно всички действия по събирането на доказателства и изясняването на фактите административният орган трябва да се извършат и приключат в определения от закона срок. Последният може да бъде спрян съгласно чл. 54, ал.3 АПК в изрично предвидени от закона случаи чл. 54, ал.1, т.1-6 АПК, но между посочените не е събирането на становища от трети лица. Освен това за всяко спиране на производството по издаване на административен акт следва да се издаде изричен акт, който на собствено основание подлежи на съдебен контрол съгласно чл. 54, ал. 4 и 5 АПК. По изложените съображения, като е достигнал до извод, че по заявлението на Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие е формиран незаконосъобразен мълчалив отказ на министъра на младежта и спорта, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора, своевременно заявената от ответната страна претенция за присъждане на разноски в настоящото производство е основателна и следва да се уважи. На основание чл. 143, ал. 1 вр. чл. 228 АПК Министерство на младежта и спорта юридическото лице, към чиято структура се числи административния орган, издател на акта, следва да бъде осъдена да заплати на Сдружение Българска федерация по стрелба с предно пълнещо оръжие , направените за касационното производство разноски в размер на 1 800,00 (хиляда и осемстотин) лева, съставляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуална защита пред Върховния административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение