Решение № 7229 от 27.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2556/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационната жалба, подадена от "Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, представлявано от Изпълнителния директор Я. Янакиев, чрез процесуален представител юрк. М. Ляскова, против Решение 3758 от 02.12.2024 г., постановено по адм. дело 607/2024 г. по описа на Административен съд /АС/ Стара Загора.

С обжалваното решение е отменен отказ на Агенция за контрол на просрочени задължения АД, ЕИК 207172780, обективиран в писмено Становище от 25.06.2024 г., в качеството му на администратор на лични данни да предостави на П. Г. П., [ЕГН], въз основа на искане, подадено по електронен път на 29.05.2024 г. копия на Договор за А1 кредит 858771 от 16.11.2020 г., сключен между П. Г. П. и Аксес Файнанс АД, Договор за паричен заем Comfort двуседмичен 202007 4384762 от 28.01.2022 г., сключен между П. Г. П. и Изи Асет Мениджмънт АД, и Договор за паричен заем Standart 30 5624429 от 2 9 .0 7 .202 0 г., сключен между П. Г. П. и Вива кредит АД, копия на всички анекси и допълнителни споразумения към тези договори и на приложимите към тях общи условия, като незаконосъобразен. Със съдебното решение АС-Стара Загора връща преписката на Агенция за контрол на просрочени задължения АД за ново произнасяне по искането на П. Г. П., подадено по електронен път на 29.05.2024 г., да му бъдат предоставени копия на горецитираните договори с Аксес Файнанс АД, с Изи Асет Мениджмънт АД и с Вива кредит АД, копия на всички анекси и допълнителни споразумения към тези договори и на приложимите към тях общи условия, при съобразяване с дадените указания с процесното решение по тълкуването и прилагането на закона.Съдът е определил на Агенция за контрол на просрочени задължения АД 7 - дневен срок за произнасяне, считано от влизане в сила на съдебното решение и Агенция за контрол на просрочени задължения АД е осъдено да плати разноски по делото.

Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че от представените доказателства е видно, че не е налице мълчалив отказ, а задължението на администратора да предостави информация е изпълнено по подробни съображения в подкрепа на своите доводи, изложени в касационната жалба. Моли обжалването решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав, в условията на евентуалност да бъде постановено друго, с което да уважава касационната жалба на дружеството. Претендира разноски за две съдебни инстанции.

С Молба от 19.03.2025 г. подадена от процесуалния представител Ляскова, е направено искане за отравяне на преюдициално запитване с формулирани пет въпроса, както следва:

1. Съгласно тълкуването на Съда на Европейския съюз в решението по дело С- 487/21, терминът копие по смисъла на чл. 15, §3, първо изречение от ОРЗД се разбира като възпроизвеждане на личните данни на субекта на данни, които се обработват, в ясна и разбираема форма. Администраторът на лични данни не е задължен да предоставя копия от цели документи или извлечения от бази данни, освен ако това е необходимо, за да може субектът на данни да разбере обхвата, начина и целта на обработването на данните или за да упражни ефективно правата си по ОРЗД. В контекста на отношенията между цесионер и длъжник, следва ли чл. 15, §3, първо изречение, във връзка с чл. 12, §5 от ОРЗД, да се тълкува в смисъл, че администраторът на лични данни /цесионерът/ изпълнява своето задължение за предоставяне на достъп до лични данни, ако предостави на субекта на данни / на длъжника/ точна и разбираема справка за обработваните лични данни, без да е задължен да предоставя копия от документи, съдържащи тези данни?

1. Ако предоставянето на такава справка, включваща следния обхват на лични данни: номер на договора /КИД/, идентификационни данни като имена и ЕГН на субекта, данни от документ за самоличност, данни за контакт, данни за трудово правоотношение, размер на отпуснатата главница по договора за паричен заем, остатък от дължимите суми по продаденото вземане към датата на отговора, е достатъчно за изпълнение на задълженията на администратора съгласно ОРЗД, обосновано ли е съгласно принципа за ограничаване на целта на обработването, установен в чл. 5,§1, буква б от ОРЗД, администраторът на лични данни /цесионерът/ да ограничи предоставяната информация до този обхват? Следва ли това ограничение да се счита за оправдано, като се има предвид, че обработването на данни от цесионера се основава на придобиването на вземане по договор за цесия, а не на правата и задълженията, произтичащи от първоначалния договор за потребителски заем, сключен с предходния кредитор?

1. Ако предоставянето на такава справка е достатъчно за изпълнение на задължението по чл. 15, §3, първо изречение, във връзка с чл.12, §5 от ОРЗД, следва ли администраторът, въпреки че вече е предоставил тази информация, да бъде задължен да предостави и копия от документи от кредитното досие на длъжника?

1. В случай, че чл. 15, §3, първо изречение, във връзка с чл.12, §5 от ОРЗД следва да се тълкува, че за администратора - цесионер, съществува задължение за предоставяне и на копие от документи, и като се има предвид, че не всички страници от тези документи, както и не всички свързани с договора документи съдържат негови лични данни и са необходими за субекта на данни да разбере обхвата, начина и целта на обработването или за да упражни ефективно правата си по ОРЗД, допустимо ли е:

а) администраторът да предостави копия само от онези части от документите, които действително съдържат лични данни на субекта? В частност, достатъчно ли е предоставянето на копия само на първи и последни страници от договора за заем и от приложенията, или копия от съответни части от тези страници, където се съдържат лични данни на субекта, а именно: имена, ЕГН, данни за контакт, адрес и подпис, или администраторът е задължен да предостави пълни копия на документите, независимо от наличието или липсата на лични данни в останалите им части, както и наличието на лични данни на трети лица - служители на предходния администратор? В тази връзка класифицират ли се условията по договор за потребителки заем за лични данни по смисъла на по смисъла на чл. 4, точка 1 от ОРЗД. Ако отговорът на този въпрос е положителен, конкретно кои условия по договора за паричен заем са лични данни съгласно определението в ОРЗД?

б) администраторът да предостави копия само от документи, съответно извадки от документи, пряко необходими за упражняване на правата на субекта на данни, като например само договора за потребителски заем, не и на Общи условия към договора, които не съдържат лични данни на субекта, а само стандартни договорни условия като се вземат предвид принципите на минимизация и пропорционалност, установени в чл. 5, §1, букви в и д от ОРЗД?

1. Класифицира ли се информацията за извършени плащания по договор за заем като лични данни" по смисъла на член 4, точка 1 от ОРЗД? Ако информацията за плащанията е събирана и обработвана преди цесията само от предишния администратор - кредитор по договор за заем, има ли задължение настоящият администратор - цесионер, да я предостави на субекта на данни, в рамките на правото на достъп по член 15 от ОРЗД?

В съдебно заседание касаторът се представлява от юриск. Балев, който поддържа касационната жалба и направеното искане за преюдициално запитване. Няма доказателствени искания и не сочи нови писмени доказателства. В указан от съда срок е постъпила писмена защита, списък на разноски по делото и допълнителна молба за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз/СЕС/.

Ответникът по касация П. Г. П., чрез процесуален представител адв. М. Мавров, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски за държавна такса и адв. възнаграждение в размер на 1000 лв. на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата по представен списък на същите. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. По направеното искане за преюдициално запитване е постъпило Становище с Вх. 6949/02.05.2025 г., в което са изложени подробни доводи за неоснователност на същото по отношение на първите четири въпроса и за недопустимост на петия въпрос, тъй като същият не касае предмета на настоящото съдебно производство. В съдебно заседание ответникът не се явява лично, представлява се от адв. Мавров, който оспорва касационната жалба и поддържа отговора по нея. Заявява, че няма да сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Моли съда да отхвърли направеното от касатора искане за преюдициално запитване по съображения, изложени в депозираното писмено становище. Допълнителни доводи излага в писмена защита.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

Предмет на проверка за законосъобразност пред АС Стара Загора е Отказ на Агенция за контрол на просрочени задължения АД, обективиран в писмено Становище от 25.06.2024 г., в качеството му на администратор на лични данни да предостави на П. Г. П., въз основа на искане, подадено по електронен път на 29.05.2024 г. копия на Договор за А1 кредит 858771 от 16.11.2020 г., сключен между П. Г. П. и Аксес Файнанс АД, Договор за паричен заем Comfort двуседмичен 202007 4384762 от 28.01.2022 г., сключен между П. Г. П. и Изи Асет Мениджмънт АД, и Договор за паричен заем Standart 30 5624429 от 2 9 .0 7 .202 0 г., сключен между П. Г. П. и Вива кредит АД, копия на всички анекси и допълнителни споразумения към тези договори и на приложимите към тях общи условия. За да постанови обжалваното решение АС - Стара Загора е приел за установено, че на 15.04.2024 г. жалбоподателят П. П., чрез адв. Мавров, подал по електронен път до Агенция за контрол на просрочени задължения АД в качеството му на администратор на лични данни Искане, подписано с КЕП, с което на основание чл. 15 и чл. 20 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/, поискал да му бъде предоставена информация относно това дали личните му данни са обработвани от дружеството, както и целите за обработване, категориите лични данни, които се обработват, получателите и категориите получатели, пред които са разкрити тези данни, както и копие на личните данни, които са в процес на обработване, за периода от 15.04.2019 г. до 15.04.2024 г. В случай, че има сключени договори за заем между страните, жалбоподателят поискал въпросните документи да му се предоставят, за да извърши проверка на обработваните данни. Посочил, че иска информацията и документите да му бъдат предоставени на имейл адрес: kantora@mavrov.bg.

В отговор от Агенция за контрол на просрочени задължения АД, чрез пълномощник юрисконсулт М. Ляскова, на посочения от жалбоподателя имейл адрес, е било изпратено писмено становище от 22.05.2024 г., подписано с КЕП, с което същият бил уведомен селедното: дружеството е негов кредитор по три договора: 1. Договор за А1 кредит 858771 от 16.11.2020 г., сключен между жалбоподателя и Аксес Файнанс АД, вземеното по който ответникът е придобил с подписването на Приложение 1 от 31.12.2021 г. към Рамков договор за цесия; 2. Договор за паричен заем Comfort двуседмичен 202007 4384762 от 28.01.2022 г., сключен между жалбоподателя и Изи Асет Мениджмънт АД, вземеното по който ответникът е придобил с подписването на Приложение 1 от 02.05.2024 г. към Рамков договор за цесия; 3. Договор за паричен заем Standart 30 5624429 от 29.07.2020 г., сключен между жалбоподателя и Вива кредит АД, вземеното по който ответникът е придобил с подписването на Приложение 1 от 03.08.2021 г. към Рамков договор за цесия. В становището са посочени размерите на непогасените към момента задължения по два от договорите Договор за А1 кредит 858771 от 16.11.2020 г. и Договор за паричен заем Standart 30 5624429 от 29.07.2020 г. и начините, по които тези задължения могат да бъдат погасени. На следващо място АД е посочило, че обработва личните му данни в качеството си на негов кредитор, включително с цел предприемане на действия по събиране и предявяване вземанията по съдебен ред, като са цитирани уведомленията, изпратени до жалбоподателя за извършените цесии, по силата на които същият е станал негов кредитор. В становището са посочени личните данни на заявителя, обработвани от дружеството /по конкретно: три имена, данни от лична карта, настоящ адрес, мобилен телефон и и-мейл, данни за предоставения кредит, вкл. размера на дължимото към момента, номер на сключените договори за кредит/, целите и основанията за обработването им, получателите на данните и срока за съхранението им, като изрично е посочено също, че: целите и основанията са обработване на личните данни са изложени и в Политика за защита на личните данни, като е цитиран с линк уеб-сайта, на който тя е достъпна; дружеството е предприело всички разумни мерки да гарантира поддържането на данните в актуален вид и всички дължими технически и организационни мерки за тяхната сигурност, както и че след постигане на целите, за които са събрани, съответно след изтичане на нормативно установения срок за съхранението им, личните му данни ще бъдат незабавно унищожени. Във връзка с искането да бъдат предоставени копия от сключените договори е посочено, че те са били сключени в два екземпляра по един за всяка от страните, поради което жалбоподателят разполага с екземпляр от същите.

На 29.05.2024 г., във връзка с получения отговор на предходното му искане от 15.04.2024 г. жалбоподателят П. П., чрез адв. Мавров, подал по електронен път до Агенция за контрол на просрочени задължения АД в качеството му на администратор на лични данни, второ искане, подписано с КЕП, с което поискал да му бъдат предоставени копия на Договор за А1 кредит 858771 от 16.11.2020 г., сключен между него и Аксес Файнанс АД, Договор за паричен заем Comfort двуседмичен 202007 4384762 от 28.01.2022 г., сключен между него и Изи Асет Мениджмънт АД, и Договор за паричен заем Standart 30 5624429 от 29.07.2020 г., сключен между него и Вива кредит АД, както и копия на всички анекси и допълнителни споразумения към тези договори, както и на приложимите към тях общи условия. Заявителят се позовал на дължимото му от дружеството съдействие за упражняване на правата му по чл. 15 22 от ОРЗД чрез предоставянето на информация по чл. 12 от регламента, като изрично е посочил, че предоставянето на въпросните документи се иска, за да може същият да извърши проверка на обработваните данни.

С оспорения отказ, обективиран в изпратено по електронен път писмено Становище от 25.06.2024 г., подписано с КЕП от пълномощника му юрисконсулт М. Ляскова, Агенция за контрол на просрочени задължения АД е уведомила жалбоподателя П., че с предходния отговор и с настоящия си отговор /възпроизвеждащ в по-голямата му част предходния такъв/ е изпълнил задължението си по чл. 12 от ОРЗД, като е предоставена дължимата информация за упражняване на правата му по чл. 15 22 от регламента. Посочено е, че такава информация в широк смисъл представлява и носителят на личните данни, като се позова в тази насока на Решение на СЕС по дело С-487/21. Администраторът отново е отбелязъл, че жалбоподателят разполага с екземпляри от договорите, защото е получил такива при сключването им, и в допълнение е посочено, че съществуват множество нормативни актове, които регламентират реда и достъпа за получаване на копие от документи , но такъв не е предвиден в цитираните от жалбоподателя разпоредби. В заключение е формиран извод, че терминът копие /по смисъла на чл. 15, §3, първо изречение от ОРЗД/ се отнася не до документа като такъв, а до личните данни, които той съдържа и които трябва да бъдат предоставени в пълен обем, и следователно копието на лични данни трябва да съдържа списък на всички лични данни, които са в процес на обработване. На жалбоподателя е изпратена точна реплика на личните му данни, обработвани от дружеството, като е посочено, че с това АД е изпълнило законовото си задължение.

За да отмени изричния отказ АС - Стара Загора е приел от правна страна, че спорът в случая се свежда до това попада ли в обхвата на задължението на администратора на данни предоставянето на субекта на данни на копия от носителите на личните му данни договори за кредит, в каквато насока е било отправеното от жалбоподателя искане от 29.05.2024 г. и което му е било отказано от АД, видно от съдържанието на отговора му от 25.06.2024 г., предмет на съдебния контрол.

Административният съд е тълкувал разпоредбата на чл. 15, § 3, първо изречение от ОРЗД във връзка с принципа на прозрачност, предвиден в чл. 12, § 1 от регламента /на който П. изрично се е позовал в искането си от 29.05.2024 г./. Посочил е, че СЕС приема в решението си от 04.05.2023 г. по дело С-487/21, че правото да се получи от администратора копие на лични данни, които са в процес на обработване, изисква на субекта да се предостави точна и разбираема реплика на всички тези данни, но и че това право предполага правото на получаване на копие от извлечения от документи и дори цели документи или извлечения от бази данни, които в частност съдържат посочените данни, ако предоставянето на такова копие е задължително, за да може субектът на данните ефективно да упражни предоставените му с този регламент права, като се подчертава, че в това отношение трябва да се вземат предвид правата и свободите на други лица. Доколкото в чл. 6, § 1, б. б от ОРЗД е регламентирано, че обработването на данните е законосъобразно, ако е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, какъвто е разглежданият случай /обработването на лични данни на П. е във връзка с изпълнението на сключени от последния договори за кредит, по които АД се явява негов кредитор по силата на извършени цесии на задълженията му по тях/, а в чл. 17, ал. 1, § 1, б. г от ОРЗД е предвидено, че субектът на данни има право да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни, ако те са били обработвани незаконосъобразно, и доколкото жалбоподателят изрично е поискал да му бъдат предоставени копия от въпросните договори за кредит, анекси и споразумения към същите, както и приложимите към тях общи условия, за да извърши проверка на обработваните данни, съдът е приел, че предоставянето на последните е било задължително, за да може жалбоподателят ефективно да упражни предоставено му с регламента право.

Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви по отношение наведените доводи на дружеството, че не е следвало да предоставя копия от носителите на лични данни, тъй като от една страна процесните договори не са били сключени от него, поради което няма как да предоставя копия от тях, а от друга страна жалбоподателят, като страна по договорите, разполагал с екземпляри от същите, поради което искането му било злоупотреба с право. По делото са приети рамкови договори за прехвърляне на парични задължения /цесии/, с цедирането /прехвърлянето/ на задълженията на цесионера са били предоставени и документите във връзка с тях, в т. ч. и съответните договори за кредит, а фактът дали заявителят съхранява или не своите екземпляри от договорите не е относим към задължението на администратора на личните данни съгласно ОРЗД и Закона за защита на личните данни/ЗЗЛД/ да ги предостави, когато са надлежно поискани по реда на чл. 37б и чл. 37в от ЗЗЛД. Според съда не са налице и предпоставките за отказ от предоставянето им конкретно изброените хипотези в чл. 37а, ал. 1 от ЗЗЛД, съгласно която разпоредба администраторът или обработващият лични данни може да откаже пълно или частично упражняването на правата на субектите на данни по чл. 12 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679, както и да не изпълни задължението си по чл. 34 от регламента, когато упражняването на правата или изпълнението на задължението би създало риск за: националната сигурност; отбраната; обществения ред и сигурност; предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от и предотвратяването на заплахи за обществения ред и сигурност; други важни цели от широк обществен интерес и по-специално важен икономически или финансов интерес, включително паричните, бюджетните и данъчните въпроси, общественото здраве и социалната сигурност; защитата на независимостта на съдебната власт и съдебните производства; предотвратяването, разследването, разкриването и наказателното преследване на нарушения на етичните кодекси при регулираните професии; защитата на субекта на данните или на правата и свободите на други лица; изпълнението по гражданскоправни искове.

Решението е правилно.

Съдът е събрал относимите към спора доказателства, въз основа на които е изяснил релевантните за спора фактически обстоятелства и е достигнал до правно обосновани и логични изводи.

Правилно АС Стара Загора е приел за незаконосъобразен отказа на дружеството, което е сезирано със заявление по чл. 15 от Регламента, отправено до него в качеството на администратор на лични данни от субект на данни, а именно П. П., като изискванията за тези заявления са посочени в чл. 37в от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Съгласно чл. 37б, ал. 1 ЗЗЛД, субектът на данни упражнява правата по чл. 15 - 22 от Регламент /ЕС/ 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин. В конкретния случай, отправеното от П. искане до администратора на лични данни Агенция за контрол на просрочени задължения АД има характер на заявление по смисъла на чл. 37б, ал. 1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл. 37в от ЗЗЛД. Същото е подадено във връзка с упражняване на правата по чл. 15 от Регламент /ЕС/ 2016/679 и администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че дружеството, като администратор на лични данни не се е произнесло по същество по заявлението на П. П. от 29.05.2024 г., съдържащо конкретно формулирани искания и така не е изпълнило задълженията си, предвидени в разпоредбата на чл. 15, § 3 от Регламент /ЕС/ 2016/679, според която администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.

Съгласно чл. 12, § 3 от ОРЗД, администраторът предоставя на субекта на данни информация относно действията, предприети във връзка с искане по членове 15 22, без ненужно забавяне и във всички случаи в срок от един месец от получаване на искането. При необходимост този срок може да бъде удължен с още два месеца, като се взема предвид сложността и броя на исканията, като администраторът информира субекта на данните за всяко такова удължаване в срок от един месец от получаване на искането, като посочва и причините за забавянето. В конкретния случай администраторът на лични данни не е изпълнил задълженията си за предоставяне на субекта на данни копия от поисканите договори, анекси към тях и допълнителни споразумения, както и приложимите към тях общи условия.

Не се установяват допуснати от административния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. АС - Стара Загора е постановил решение след събиране на допустимите и относими към предмета на спора доказателства, които е анализирал и обсъдил подробно. Съдът не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични, последователни и изградени върху правилен анализ на събраните доказателства.

По отношение искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС:

Касационният съдебен състав намира, че с оглед формулираните въпроси, посочени по-горе, и предвид предмета на правния спор няма основание за отправяне на преюдициално запитване по реда на чл.267 от ДФЕС и чл.628 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК до Съда на Европейския съюз.

Съгласно разпоредбата на чл.628 от Гражданския процесуален кодекс съдът прави запитване до Съда на Европейския съюз, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Анализът на нормата, както и на разпоредбата на чл.629, ал.3 от ГПК налага извода, че запитване може да бъде направено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на правото на Европейския съюз, относими към конкретния правен спор. Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба, за да се установи въз основа на това тълкуване противоречието на националното право с норми на европейското право. Последицата от същото ще е неприлагане на противоречащата националноправна уредба по конкретното дело.

В процесния случай нито един от формулираните въпроси от касационния жалбоподател не касае установяване противоречие на националното право с норми на европейското право, като такова противоречие изобщо не е посочено и обосновано от касатора в поставените въпроси, а се иска тълкуване от СЕС на правни въпроси, въведени за решаване в първоинстанционното съдебно производство, по които според касатора АС- Стара Загора е формирал неправилни изводи в обжалваното решение, предмет на контрол от настоящата инстанция.

При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила.

Претендират се разноски от процесуалния представител на ответната страна на основание чл.38, ал.1 от Закона за адвокатурата, които са своевременно заявени и следва да бъдат присъдени в размер от 900 лв. на основание чл.8, ал.2, т.10 от Наредба 1/9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. Изм. - ДВ, бр.14/18.02.2025 г./.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение