Решение № 5177 от 31.5.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Електроенергиен системен оператор ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. София, срещу решение 4193 от 24.06.2021 г., постановено по адм. дело 3046/2021 г. по описа на Административен съд София-град, с доводи за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му и постановяване на друго, с което се отмени оспореният от дружеството акт на Комисията за енергийно и водно регулиране и се върне преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска присъждане на сторените по делото разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бельова взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Ответникът Х. Костадинова-Чолакова чрез процесуалния си представител адвокат Долапчиева в писмен отговор взема становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Производството пред административния съд се е развило по жалбата на Електроенергиен системен оператор ЕАД, гр. София, срещу решение на КЕВР, с което на жалбоподателя са дадени указания: да оттегли искането си за заплащане на сума за услуга проучване на условията и начина на присъединяване на обект към преносната мрежа, като задължително условие преди съгласуването на условията за присъединяване на фотоволтаична централа; да представи доказателства за изпълнението; да изпълни задължението си по чл. 53, ал. 3 от Наредба 6, като съгласува условията за присъединяване.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата като е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалния закон и целта на закона.

Решението е валидно и допустимо, но неправилно.

Съгласно разпоредбите на чл. 172а, ал. 2 от АПК съдът излага към решението си мотиви, въз основа на които то е постановено, които мотиви следва да съдържат становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъде даден отговор на важните и съществени въпроси поставени за решаване на делото. В тях следва да са изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства, да посочи върху кои от тях основава приетата за установена фактическа обстановка, като обоснове приемането им или изключването от доказателствения материал.

Обжалваното решение не отговаря на изведените законови изисквания. Основателно се сочи в касационната жалба, че първоинстанционния съд не е обсъдил нито един от наведените пред него доводи от жалбоподателя, на които е основал незаконосъобразността на оспорения от него акт. Съдът в решението си не е формирал и свои самостоятелни фактически и правни изводи върху приетата за установена фактическа обстановка, а е преповторил тези, изложени в оспорения административен акт.

Налице е и вътрешно противоречие в изложените правни изводи. След като приема правилно приложение на закона от страна на административния орган, а именно на разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от Наредба 6 от 24.02.2014 г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи, при посоченото по-горе преповтаряне на мотивите на административния акт в съдебното решение, в следващия абзац на решението следва обратен извод за неприложимост в случая на същата разпоредба, с оглед вида на обекта, чието присъединяване се иска.

Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 от АПК са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението, като решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Това налага решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, при спазване на указанията в настоящото решение.

При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските за водене на делото пред настоящата инстанция съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК.

В хода на касационното производство касаторът е направил искане за отправяне на запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) за преюдициално тълкуване на основание чл. 267 от ДФЕС и чл. 628 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 144 АПК, в което е формулирал следните въпроси:

1. Правомощията по чл. 42 от Директива /ЕС/ 2019/944 на Европейския парламент и на Съвета от 05.06.2019 г. относно общите правила за вътрешния пазар на електроенергия и за изменение на Директива 2012/27/ЕС приложими ли са и в случаите на присъединяване на електрически уредби, част от електроразпределителната мрежа към електроразпределителната такава, или са валидни само при присъединяване на нови инсталации за производство и съоръжения за съхранение на енергия директно към преносната система?

2. Допускат ли чл. 6, § 2, чл. 42 и чл. 47, § 1, б. а и § 2 от Директива /ЕС/ 2019/944 национално законодателство, което задължава преносен оператор да съгласува, без право на самостоятелна преценка, условия за присъединяване на производствени мощности, определени от разпределителното предприятие, при положение, че присъединяването на производствените мощности изисква съответната реконструция и подмяна на съоръжения, част от електропреносната мрежа, оперирана от преносния оператор, или същият има право на самостоятелна преценка относно условията, при които подобно присъединяване следва да се осъществи?

Ответникът, Комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бельова взема становище за неоснователност и недопустимост на направеното искане от касатора. Моли същото да бъде оставено без уважение.

Ответникът Х. Костадинова-Чолакова, не взема становище по отношение на направено искане от касатора.

Върховният административен съд намира искането за неоснователно.

Съгласно чл. 267, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на настоящия договор (б. "а") и относно валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза (б. "б"). Разпоредбата на чл. 267, § 2 и § 3 от ДФЕС предвижда, че когато такъв въпрос бъде повдигнат пред юрисдикция в държава-членка, тази юрисдикция би могла, ако счита, че по този въпрос е необходимо решение, за да бъде постановено нейното решение, да поиска от Съда на Европейския съюз да се произнесе. Когато такъв въпрос е повдигнат по висящо дело пред национална юрисдикция на дадена държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, тази юрисдикция е длъжна да сезира Съда на Европейския съюз.

Тези разпоредби са транспонирани в националното ни законодателство в нормите на чл. 628 и чл. 629, ал. 3 от ГПК, приложими съгласно препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК. Съгласно чл. 628 ГПК българският съд прави запитване до СЕС, когато тълкуването на разпоредба от ПЕС или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В първата хипотеза, каквато единствено би могла да е осъществена по настоящото дело, с оглед наведените от касатора обстоятелства, запитване може да бъде отправено при неяснота относно тълкуването на приложимите разпоредби на ПЕС, относими към конкретния правен спор (арг. от чл. 629, ал. 3 ГПК). Преюдициалното запитване следва да има за предмет тълкуване на конкретна общностноправна норма в контекста на определена националноправна уредба и следва да се отнася до тълкуването или валидността на ПЕС, а не до тълкуването на националните правни норми или до фактически въпроси, повдигнати по главното производство - препоръка 2018 С 257/01. В случая искането до съда се основава именно на твърдяно от касационния жалбоподател неправилно тълкуване на националното законодателство от страна на административния орган и първоинстанционния съд.

Ето защо в настоящия случай не е налице основание Върховният административен съд да отправи искане за преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз. Енергийното законодателство на Република България е хармонизирано с разпоредбите на правото на Европейския съюз. В случая сочените разпоредби са ясни и не будят никакво съмнение за правилното им приложение, поради което в случая не са налице предпоставките за отправяне на преюдициално запитване.

По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,