Решение № 11187 от 12.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2011 г.

Решение № 11187 от 12.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9572/2011 г., II о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Жанета Иванова Докторова, против Решение № 99/21.01.2011 г., постановено по адм. д. № 2297/2008 г., на Административен съд - Варна, 22 с-в. По подробно развити съображения жалбоподателката моли да бъде отменено решението, заедно с това моли да бъде прогласена за нищожна обжалваната от нея заповед. Процесуалният представител на ДП БСТ - София, счита жалбата за неоснователна. Иван Жеков Иванов и Дафинка Великова Иванова изразяват становище за основателност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е допустима и неоснователна. Върховният административен съд, второ отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения: С оспореното решение административния съд е отхвърлил като неоснователна жалбата на Жанета Докторова, за прогласяване нищожността на Заповед № Г-32/23.04.1996 г., на кмета на Община - Варна, с която на основание чл. 31, ал. 1, т. 1 и 3 ЗТСУ, вр. чл. 75 ППЗТСУ е одобрено изменение на ЗРП и съставения КЗСП за част от кв. 60, по плана на 8-ми м. р, за парцели: IV-5; IV-4 и IV-3. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че при извършената проверка на издадената заповед не е констатирал наличие на тежки пороци, които да водят и да квалифицират административния акт като нищожен. Всички изложени от жалбоподателката доводи не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност, при което тя не би могла да породи правни последици и същите обуславят евентуален извод за незаконосъобразност, но не и за нищожност на акта. Съдът е посочил, че съгласно установената съдебна практика за нищожен се прогласява административен акт, който не отговаря на изискванията за валидност - постановен от компетентен орган /материална компетентност/, в рамките на неговата компетентност /степенна и териториална/, да е в предписаната от закона форма, да е подписан и да е в съответствие с целта на закона. А в случая при отсъствие на основни недостатъци засягащи формата, съдържанието, компетентността на органа - издател, заповедта не е засегната от такива съществени пороци, които да водят до нищожност. Така постановеното съдебно решение е правилно. След като се претендира нищожност, съдът не е задължен да извърши проверка за незаконосъобразност. Обратното - ако в жалбата се съдържа оплакване за незаконосъобразност, съдът служебно е задължен да провери дали акта не страда от порока нищожност, защото само валиден и допустим акт може да бъде проверен за материална незаконосъобразност. Това изискване изрично е залегнало и в разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК. За да е нищожен един публичноправен акт, какъвто безспорно е административния, той трябва да е засегнат от толкова тежък порок, който да прави невъзможно и недопустимо оставането му в правната действителност. Нищожният административен акт не поражда никакви правни последици за адресатите си и за да не създава правна привидност че съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го отстранява от правния мир чрез прогласяване на неговата нищожност, независимо, че в подадена срещу него жалба може да не е посочено точно такова оплакване. Нищожността е форма на незаконосъобразност. В зависимост от степента на допуснатия от административния орган порок, актът се преценява или като нищожен, или като незаконосъобразен и в първия случай се обявява неговата нищожност, а в другия - административният акт се отменя като незаконосъобразен, на някое от основанията, посочени в чл. 146 от АПК. Както вече се каза, за да е налице нищожност, трябва административният орган да е допуснал толкова тежък порок, който да е основание за прогласяване на нищожност на издадената заповед, така както е претендирала жалбоподателката. В конкретния случай такива пороци няма. Многобройните възражения в жалбата се отнасят до незаконосъобразността на издадената заповед, и дори и да са налице - не водят до нищожност. Първоинстанционният съд е обсъдил всички твърдения в жалбата и е направил извод, че те не са от такъв характер, че да опорочат заповедта до степен на нищожност. Изложените съображения се споделят и от касационния състав. С оглед изложеното, обжалваното пред Върховния административен съд решение на Административен съд-Варна, следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,