Решение № 471 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1376/2012 г.

Решение № 471 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1376/2012 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Е. М. Е. срещу решение № 158/01.06.2012 г. по внохд № 163/12 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 286/05.12.2011 г. по нохд № 7/2011 г. на Благоевградския окръжен съд. Развити са оплаквания по трите касационни основания, като се отправят алтернативни искания- подсъдимият да бъде оправдан или делото се върне за ново разглеждане или да се определи наказание при основанието по чл. 55, ал. 1 от НК или да се преквалифицира деянието по чл. 354а, ал. 1 от НК и се намали наказанието. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура мотивира становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като се запозна с атакувания съдебен акт и обсъди доводите на страните, установи следното: С присъдата, потвърдена с решението на САС, подсъдимият Е. е признат за виновен в това, че на 04.09.2010 г. на публично място разпространил 4.592 гр. хероин на стойност 229.60 лв. и на основание чл. 354а, ал. 2, изр. 2 пр. 3 вр. ал. 1 изр. 1 пр. 5 от НК е осъден на пет години и шест месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 20 хиляди лева. На осн. чл. 68, ал. 1 от НК е приведено в изпълнение наказанието три месеца лишаване от свобода, наложено с присъда по нохд № 397/2009 г. на РС гр. Сандански. По оплакването за допуснати съществени процесуални нарушения. Оплакването се мотивира с възражения, че съдът не е разкрил обективната истина по делото, защото се е позовал на показанията на свидетелите С. и Ц., дадени на досъдебното производство, като не е съобразил, че тези свидетели сами са извършили престъпление. Твърди се, въззивният съд не е отговорил на съществени доводи на защитата, касаещи авторството- че не са открити дактилоскопни отпечатъци на подсъдимия върху пликчето с наркотика. Възраженията са неоснователни. Софийският апелативен съд е изпълнил задълженията си по чл. 314, ал. 1 и сл. от НПК, като е анализирал отново всички събрани в първоинстанционното производство доказателства, както и тези, събрани при проведеното въззивно следствие. Доказателственият материал по делото е обсъден изключително подробно, като са съпоставени помежду им показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия, писмените доказателствени средства и експертните заключения. При анализа и оценката на доказателствените източници не се констатира извращаване на действителното им съдържание, нито нарушения на правилата на формалната логика при направените фактически изводи. Съдът е констатирал еднопосочност на фактите, съобщени от двамата гръцки граждани в дадени от тях показания с тези, съдържащи се в показанията на свидетеля Г. и в показанията на разпитания при въззивното следствие свидетел Е. П.. Всички те сочат, че именно подсъдимият е предал пликчето с хероин на С. и Ц. и е получил парите от тях, както и че това е станало на пред дома на св. Г. на [улица] гр. С. Съдът е констатирал незначителни несъответствия в показанията на свидетелите и след като ги е обсъдил е мотивирал становището си, че те нямат съществено значение за съставомерните факти, които са безспорно установени. Въззивният съд е отговорил на възраженията на защитата, които по съдържание не се различават от наведените в касационната жалба, поради което оплакването за нарушения на чл. 339, ал. 2 от НПК също е лишено от основание. Върховният касационен съд не споделя виждането на защитата за недопустимост и недостоверност на показанията на гръцките граждани. Първоинстанционният съд е изпълнил процедурата по призоваването им чрез съдебна поръчка и след като те не са се явили в съдебното заседание е приобщил дадените от тях показания на досъдебното производство по предвидения процесуален ред. Като законосъобразно включени в доказателствената съвкупност по делото, тези показания представляват допустимо доказателствено средство и подлежат на оценка от съдилищата по същество при формиране на изводите им по фактите, което те са сторили. Що се отнася до достоверността им, то в решението си Софийският апелативен съд е изложил съображения защо им дава вяра, като е отразил, че твърденията им се подкрепят и от останалите гласни доказателствени средства. Изводите основно авторството на подсъдимия не са компрометирани от обстоятелството, че не е извършена дактилоскопна експертиза на пликчето с хероин, доколкото са налице достатъчни по обем други доказателства за това- показанията на свидетелите очевидци. Водим от тези съображения, Върховният касационен съд стигна до извод, че въззивният съд не е допуснал съществени процесуални нарушения при формиране на вътрешното си убеждение относно фактите, отговорил е на възраженията на защитата и е посочил основанията, поради които не ги възприема. Не е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК за отмяна на съдебния акт. По оплакването за допуснато нарушение на закона. Това оплакване е изведено като функция от оплакването за неправилно изясняване на фактите и разгледано по същество също е неоснователно. Както вече бе посочено, фактите по делото са установени при спазване на процесуалните изисквания и не подлежат на преоценка от касационната инстанция. След като е установил по безспорен начин, че подсъдимият е продал на свидетелите С. и Ц. инкриминираното количество хероин, Софийският апелативен съд не е имал основание да направи различни правни изводи от тези на първата инстанция. Деянието правилно е квалифицирано като престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 вр. ал. 1 от НК, като настоящият състав споделя изложените съображения по правото и не намира за нужно да ги преповтаря. Доводът на защитата, че деянието не е извършено на публично място е декларативен и немотивиран с каквито и да било съображения. Местоизвършването на престъплението - на улицата в жилищен район - съчетан с факта, че продажбата е наблюдавана от двама от свидетелите и е налице обективна възможност да бъде възприета от неограничен кръг лица, обоснована правната квалификация на деянието като извършено на публично място. Липсват основания за оправдаване на подсъдимия, както и за преквалификация по основния състав на престъплението. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наказанието. Софийският апелативен съд е проверил присъдата и в тази й част, като е приел, че първоинстанционният съд е обсъдил и оценил съобразно действителната им тежест и значение всички обстоятелства, относими към индивидуализацията на наказанието и не е намерил основание за намаляването му. Санкцията за извършеното от Е. престъпление е отмерена при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства, в размер, близък до минимума на предвиденото в закона. Възрастта на касатора, здравословното му състояние и данните за личността му са взети предвид от съда като смекчаващи вината му. Те не са нито многобройни, нито изключително по своя характер, поради което не е налице основание за редуциране на наказанието при условията по чл. 55, ал. 1 от НК. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение